Решение № 1025 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 475/2007 г.

Решение № 1025 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 475/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК във връзка с чл. 218и ГПК (отм.). С решение от 30.01.2008 по гр.д. № 475/2007 г. на Върховния касационен съд, I гр.отд. е отменено решението от 16.11.2006 г. по гр.д.№ 298/2006 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 18.11.2002 г. по гр.д. № 183/2002 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от В. Х. П., Й. П. П. и Р. М. П., тримата от гр. В., срещу ЕТ "В" - В. Т. С., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, и е даден ход на делото по същество пред касационната инстанция. Ищците В. Х. П. /касационното производство е продължило в лицето на законните му наследници Й. П. П., З. В. М. и Х. В. П./, Й. П. П. и Р. М. П. поддържат иска и молят да бъде уважен. Претендират за разноски. Ответникът ЕТ "В" - В. Т. С. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Представя писмени бележки. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Съдът е сезиран от В. Х. П. /касационното производство е продължило в лицето на законните му наследници Й. П. П., З. В. М. и Х. В. П./, Й. П. П. и Р. М. П., предявен срещу ЕТ "В" - В. Т. С. с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорът, чието разваляне се иска, е обявеният за окончателен с решение от 20.10.2000 г.по гр.д. № 1331/1999 г. на Варненски ОС /оставено в сила с решение № 1503/23.10.2001 г. по гр.д. № 136/2001 г. на ВКС, V ГО/ по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 23.02.1995 г. и анексиран на 28.02.1995 г. между ЕТ "В" от една страна и В. Х. П., Й. П. П. и Р. М. П. от друга страна, предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, по силата на който П. учредяват в полза на ЕТ "В" право на строеж върху собствения им недвижим имот - п. ХI-7 в кв.159 по плана на ХI под районна гр. В. с площ 260 кв. м. за обекти от жилищната сграда, изградена подобрен архитектурен проект от 24.07.1995 г.: апартаменти номера 3, 5, 6, 9, 10-14 /последните два, находящи се на V етаж/, гараж 4, офис 1 и 2, изби, ведно с 65,36% ид.ч. от общите части на сградата срещу задължението на ЕТ "В" да изгради на собствениците обекти в жилищната сграда: апартаменти номера 1, 2, 4, 7 и8, гаражи 1-3, изби, както и припадащите се 34,65% ид.ч. от общите части на сградата. С договора от 23.02.1995 г. ЕТ "В" се задължава да разработи: квартално застроителен план, архитектурни проекти и необходимите книжа за издаване на строителното разрешение. С анекса от 28.02.1995 г. към договора от 23.02.1995 г. собствениците на земята П. се задължават да учредят в полза на ЕТ "В" право на строеж върху имота за част от обектите в сградата срещу задължението да построи сградата изцяло със собствени или и средства по одобрен архитектурен проект, който е неразделна част от договора. В анекса е уговорена степен на завършеност до ключ на обектите за собствениците на земята, като е уговорено по отношение на отделните обекти в каква степен на завършеност следва да бъдат изградени от ЕТ "В". Срокът за изпълнение на строителството е15-месечен, считано от издаване на разрешение за строеж. Строежът на жилищната сграда е изпълнен в груб строеж, включително и четвърти етаж, без стоманобетонната плоча между четвърти и пети етаж без разрешение за строеж. През 1996 г. строежът е спрян, след което строителни работи не са извършвани. Не е изпълнен предвидения по проект пети етаж, както и покрива на сградата. Изграденото е в съответствие с одобрения архитектурен проект от 24.07.1995 г. Обектите, които съгласно обявения за окончателен предварителен договор ЕТ "В" сее задължила да изгради за собствениците на земята П. са развити на приземния /партер/, първи, втори и трети етаж и са изпълнени в груб строеж. На гаражите за собствениците и жилищата, развити на първи етаж са изпълнени мазилки по стени и тавани. На жилищата, развити на първи етаж, е изпълнена частично вътрешна ел.инсталация - само кабели под мазилката и разклонителни кутии. Не е монтирана вътрешна и външна дограма. Не са изпълнени довършителни работи - шпакловки, облицовки, настилки, санитарно, ел. и ВиК оборудване. Не са извършени общите части на сградата. Неизпълнението, по отношение на обектите за П. и прилежащите им общи части, по средни пазарни цени на строително-монтажни работи към приключване на производството по делото, в количествено-стойностно отношение представлява 58,40% от договорено, видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по делото. Предварителният договор е обявен за окончателен с влизане в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - на 23.10.2001 г. На 12.02.2002 г. съсобствениците на парцела П. със заявление взаимно са си учредили право на строеж за обектите, които би следвало да получат, съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. На 13.06.2002 г. суперфициаря за част от обектите ЕТ "В" подава молба за узаконяване строежа, а П. - на 10.09.2002 г. - по същата преписка, като тези действия са предприети след завеждане на 5.04.2002 г. на иска за разваляне на договора. На 25.06.2002 г. е издадена скица и е дадено разрешение от гл. архитект на Варна за заснемане с цел узаконяване на незаконния строеж, с указания да се представят необходимите инвестиционни проекти и строителни книжа по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ за разглеждане и одобряване за узаконяване на незаконния строеж. Няма твърдения и данни за изпълнение на процедурата по узаконяване. При така установените фактически данни, Върховният касационен съд, състав на I гр.отделение, намира от правна страна следното: Решението за обявяване на предварителния договор за окончателен има вещно-прехвърлително действие и именно с оглед на това действие с влизането му в сила на 23.10.2001 г. ЕТ "В" е придобила правото на строеж върху част от обектите в сградата. Разрешението за строеж, респ. акта за узаконяване на незаконен строеж, се издава на лица, които имат право да строят в имота от гледище на имуществените права и правните отношения. Разрешение за строеж в собствен имот, респ. акта за узаконяване на незаконен строеж, се издава на собственика на имота. Когато строежът се осъществява въз основа на правото на строеж разрешение за строеж, респ. акта за узаконяване на незаконен строеж, се издава на името на притежателя на това право. В разглеждания случай с оглед обема на учреденото право на строеж /за обекти, представляващи част от строежа, а не за целия строеж/ и уговорения начален момент, от който тече срока за изпълнение на строителството, след обявяването на предварителния договор за окончателен суперфициаря за част от обектите в сградата и собствениците на земята са могли да искат узаконяването на целия строеж. Собствениците на земята са подали молбата си за узаконяване на строителството по образуваната по молбата на суперфициаря за част от обектите в сградата, на 10.09.2002 г. Към този момент е оказано необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на договорните задължения на ЕТ "В", поради което и с оглед на незаконното изграждане на част от сградата от него и договорното му задължение да разработи необходимите строителни книжа за строително разрешение, следва да се приеме, че оттогава тече срокът за изпълнение на задължението му по договора. Тълкувана поправилата на чл. 20 от ЗЗД клаузата на т. 2 от раздела за неизпълнение и санкции от анекса, не установява ограничение на правото да се развали договора. Налице е неизпълнение, което се дължи на причина, за която длъжникът ЕТ "В" отговаря, поради което ищците-кредитори могат да искат разваляне на договора. Не може да бъде споделен довод, че ищците - кредитори не са оказали дължимо съдействие на длъжника - да освободят парцела за събаряне и започване на новото строителство. По делото е установено, че събарянето и започването на новото строителство са осъществени, като част от сградата е изградена в груб строеж без строително разрешение, т.е. преди да е започнал да тече срока за изпълнение на строителството, поради което и с оглед на неизпълнените задължения на длъжника във връзка с узаконяването на незаконното строителство, не може да се приеме, че обектите с прилежащите им общи части не са изградени в уговорения срок по причина на липса на дължимо съдействие от страна на кредитора по опразване на парцела. Нарушението на договорните задължения на ответника-длъжник не е несъществено, а срокът за изпълнение на договорните задължения на длъжника е изтекъл, като времето след изтичането му многократно надхвърля уговорения период от време за изпълнение на задълженията, поради което не е споделен довод за приложението на чл. 87, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД, който допуска съдът по искане на ответника да му даде срок за изпълнение. Неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на кредитора, поради което и по аргумент от чл. 87, ал. 4 от ЗЗД за кредитора е възникнало право да се развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Поизложените съображения следва да се приемат за доказани предпоставките за разваляне на договора, поради което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за новото разглеждане на делото във въззивната инстанция - 300 лв. и за касационната инстанция - 500 лв. за възнаграждение на вещото лице, а на новоконституираните наследници на починалия ищец В. П. и 1000 лв. - разноски за адвокатски хонорар. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение