Решение № 9323 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2017 г.

Решение № 9323 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Атлиман клуб" ЕООД, със седалище град С., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Б. З., срещу решение № 1109 от 20 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 1433/2016 г. по описа на Административен съд Б., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 7/09 юни 2016 г. на главния архитект на община Приморско, в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за сгради с идентификатори 58356.502.35.1 и 58356.502.35.2 по кадастралната карта на град П. С обжалваното съдебно решение, съдът е осъдил още "Атлиман клуб" ЕООД да заплати на община Приморско сума в размер на 240.00 лева и община Приморско да заплати на "Атлиман клуб" ЕООД 250.00 лева, суми представляващи направени от страните разноски в производството, съобразно уважената част от първоинстанционната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд Б. в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 1109 от 20 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 1433/2016 г. по описа на Административен съд Б., в частта му за разноските. Ответникът - главният архитект на община Приморско, в подаден чрез процесуалния си представител адв. П. К. писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима за разглеждане в настоящето производство. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Съгласно цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд Б. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Атлиман клуб" ЕООД срещу решение № 7/09 юни 2016 г. на главния архитект на община Приморско, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с оглед на което, в тази й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "Атлиман клуб" ЕООД срещу решение № 7/09 юни 2016 г. на главния архитект на община Приморско, с което на основание § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПР на ЗУТ) е отказано издаването на удостоверение за търпимост за 13 бр. сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 58356.502.37 и за 2 бр. сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 58356.502.35 по КККР на град П. Съдът е приел, че решението на главния архитект по отношение на 13 бр. сгради в ПИ 58356.502.37 е нищожно поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В тази му част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. По отношение решението на главния архитект, касаещо 2 бр. сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 58356.502.35, съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му и същото е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт в тази му част. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, в тази му част, на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост. От данните по делото безспорно е установено, че най-късно до 1986 г. в ПИ 58356.502.35 по КККР на град П. са изградени два броя сгради, с идентификатори съответно 58356.502.35.1 и 58356.502.35.2, представляващи масивни бунгала, първото от който с кухня, обслужващи помещения, стаи и офис, със застроена площ от 229 кв. м. Второто бунгало е с площ от 50 кв. м и представлява стаи с тоалетни. Установено е, че за изграденото не са одобрявани и издавани проекти и разрешение за строеж. За местността, в която са изградени сградите, към момента на изграждането им не била одобрена регулация. Същата е представлявала земеделска земя, а застроителен и регулационен план е одобрен през 2006 г. Според този план имотът е предвиден за курортни нужди, спорт и допълващи дейности, но съществуващото строителство не е предвидено и няма градоустройствен статут. При тези данни, правилен се явява изводът на съда, а и на административния орган, относно липсата на предпоставките за търпимост за описаните две сгради. С оглед годината на изграждане, относима в настоящия случай е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. За да е приложима цитираната разпоредба, тези законови предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В настоящия случай строежите не са били допустими по градоустройствените планове, тъй като към момента на изграждането им, такива на са били налице, като първия план е одобрен едва през 2006 г., а освен това са били изградени и в земеделска земя. Строежите не са допустими и с оглед сега действащите норми, тъй като според застроителния план от 2006 г., в поземления имот е предвидено строителство, но намиращото се и изградено в имота такова, не съответства на границите, предвидени за застрояване и съответно на действащия подробен устройствен план. Ето защо, правилно административният орган е приел, че изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ не са налице спрямо процесните сгради и правилно е отказал издаването на удостоверение за търпимост. Като е отхвърлил жалбата срещу решението за отказ на главния архитект, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение в тази му част, което при липсата на визираните в касационната жалба основания за отмяна ще следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Приморско направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600,00 лева, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,