Решение № 3420 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2012 г.

Решение № 3420 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Одисей 96" ЕООД, представено от управителя Етя Николова Николова, срещу решение № 1423/31.05.2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 3067 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 0309911000003237/28.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 467/09.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Варна при ЦУ на НАП. Описателно се сочат трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. т. 3 и 4 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Одисей 96" ЕООД на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 176, т. т. 1 и 4 от ЗДДС. Фактически основания за издаване на акта са невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция и наличието на публични задължения събирани от НАП в размер на 7 922 852.33 лева главница и 264 171.24 лева лихва. При оспорването по административен ред решаващият орган е насложил и основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС с установяване за системно неизпълнение от длъжника на задълженията за внасяне на ДДС в данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02.2011 г. и м. 3.2011 г. Изчисления от горестоящия административен орган размер на публичните задължения към момента на издаване на оспорения пред него ИАА е 1 068 713 лева е по-малък от стойността на активите намалена с размера на задълженията - 706 000 лева. АС Варна е приел наличието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. т. 3 и 4 от ЗДДС и е отрекъл осъществяването на тази по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съдът е ценил заключението на приетата по делото ССЕ, според която съотношението на активите на дружеството и задълженията му е отрицателна величина /- 3 967 763 лева/ и изчисленият от експерта размер на публичните задължения 865 348.28 лева значително надвишава стойността на намалените с размера на задълженията активи на длъжника. Като системно е определено от решаващия съд неизпълнението на задължението за внасяне на ДДС в три данъчни периода. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Варна не е допуснал опущения в процеса на доказване. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Доказването на съществуването и размера на публичните задължения с позоваване на информация от данъчно-осигурителната сметка. Генерираната в тази сметка информация я определя като база данни /вж. чл. 80, ал. 1 и чл. 87 от ДОПК/. Оспорването на този информационен източник е проверено в хода на съдебното дирене с помощта на източник на специални знания. Заключението от ССЕ е потвърдило както съществуването на публичните задължения, така и тяхното превишение над намалените със задълженията стойност на активите. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Аксиоматично е разбирането за системността като явление, предполагащо наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС в три различни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Самостоятелно основание за правомощието на приходната администрация да прекрати регистрацията в специалния регистър по ЗДДС е размерът на публичните задължения на касатора, превишаващ намалената със задълженията му стойност на активите /чл. 176, т. 4 от ЗДДС/. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи, който системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение