Решение № 9968 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 2156 от 12.11.2021 г., постановено по адм. д. 2085/21г. Административен съд Пловдив,XXV-ти състав, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/5471 от 15.10.2020г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие , с който по отношение на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 , със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, [улица], [ЕИК], е установено публично държавно вземане в общ размер на 1 010,66лв., представляващо 50% от общо изплатените му субсидии по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2013г. 0лв., за 2014г. 0лв.; за 2015г. 2 021,32лв. и е изключен от подпомагане. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София, чрез пълномощника му старши юрисконсулт П. Маршавелска. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е недопустимо като постановено по просрочена жалба чл.209,ал.2 АПК, а при условията на евентуалност неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд Пловдив, при условията на евентуалност за отмени решението на същия съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответният по касационната жалба ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 , със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, [улица], [ЕИК], чрез своя пълномощник адв.И. Маринов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/5471 от 15.10.2020г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие , с който по отношение на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 , със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, [улица], [ЕИК], е установено публично държавно вземане в общ размер на 1 010,66лв., представляващо 50% от общо изплатените му субсидии по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2013г. 0лв., за 2014г. 0лв.; за 2015г. 2 021,32лв. и е изключен от подпомагане. На първо място в съдебния акт са изложени мотиви защо административният съд приема, че жалбата против оспорения АУПДВ е подадена в срок. По отношение на приложените като доказателства Констативен протокол 01 161 6500/13.09.2019г., л.54 от делото, и Протокол 13 няма как да бъдат приети за редовни, тъй като се касае за действия по връчване, извършени преди издаването на оспорения акт 15.10.2020г. Прието е, че оспореният акт е изпратен на жалбоподателя като приложение към писмо с изх. 01 161 0800/561 от 21.06.2021г. /л.23 от делото/ на директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Пловдив, адресирано до лицето И. Байчев, вероятно пълномощник на жалбоподателя, което писмо е доставено на 13.07.2021г., поради което подадената на 27.07.2021г. жалба в съда следва да се счита за подадена в срок. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган Първоинстанционният съд е описал подробно и фактическата обстановка свързана с издаването на оспорения АУПДВ. Прието е, че същият е издаден в противоречие с материалния закон. Систематизирани мотивите на решаващия съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е на първо място,че административният орган е открил производство за издаване на АУПДВ с мотив, че е не спазен многогодишния ангажимент, тъй като не е заявено участие по мярка 211 за кампанията за 2015г., с което не е спазено изискванията на чл.4,ал.1, т.2 и т.3 от Наредба 11 от 03.04.2008г. Отбелязано е, че по делото няма ангажирани доказателства за дата на получаване на писмото от адресата на акта, нито пък да са подавани възражения от него. 2. Направено е възпроизвеждане и тълкуване на относимите правни разпоредби от цитираната Наредба 11 от 03.04.2008г. чл.4,ал.1,т.2 и т.3, чл.15 във връзка с чл.14, съответно §1,т.3 ДР на наредбата относно дефинирането на фосмажарни или изключителни обстоятелства . Направено е възпроизвеждане и на относими разпоредби от Регламент /ЕС/ 1305/2013г. относно регулацията на хипотези, при които ангажиментът отпада и получените суми не следва да бъдат възстановявани. 3. Изложени са мотиви, че принципно неподаването на заявление за плащане по мярката е самостоятелно основание за прекратяване на многогодишния ангажимент, но в случая жалбоподателят няма основание за подаване на такова заявление, доколкото е лишен от стопанство в следствие на прекратяване на договора за наем на имотите, представляващи пасища, в резултат на законодателна промяна. Допълнено е, че правното основание за прекратявана на договора за наем е от съществено значение, доколкото при прекратяване при фосмажорни или изключителни обстоятелства, като в процесния случай, няма да се изисква частично или пълно възстановяване на получената финансова помощ. 4. На отделен ред са изложени мотиви, че в хипотеза от типа на процесната, когато лишаването от правото на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявлението за подпомагане, възникнали с изменения на националното законодателство, е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.47,т.3 и 4 от Регламент /ЕС/ 1305/2013г. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и основателност на жалбата. В касационната жалба на зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие се правят оплаквания против решението на първоинстанционния съд в следнвите направления: - 1. Решението на Административен съд Пловдив е недопустнимо като постановено по просрочена жалба. В тази насока се излагат доводи за необоснованост на изводите на първоинстанциоинния съд, че жалбата срещу оспорения АУПДВ е подадена в срок. 2. Алтернативно, в случай на неуважаване на това оплакване, се прави такова за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните доводи на касатора се изразяват в това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че законодателните промени за прекратяване на наемните договори за имотите съставляват изключителни или фосмажорни обстоятелства, които изключват възстановяването на получените суми в случай на неподаване на заявление за подпомагане. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Решението на Административен съд Пловдив е недопустимо като постановено по просрочена жалба. От данните по делото е видно, че на 23.11.2020г. от Областна дирекция Пловдив на ДФ Земеделие е съставен констативен протокол /л.60 от първоинстанционното дело/,съставен на основание чл.26,ал.2 във вр. с чл.18а,ал.10 и ал.7 АПК, с който след уведомяване по телефона на таблото за уведомяване на ОД Пловдив на ДФ Земеделие се поставят съответни писма, в това число на стр.2, в раздел Акт за установяване на публично държавно вземане по М 211 и М 212 са поставени писма за издадени АУПДВ по отношение на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 два акта за установяване на публично държавно вземане - оспореният акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/5471 от 15.10.2020г. и друг такъв под номер 01 6500/5469, като е посочено, че лицето е уведомено на 09.11.2020г. На л.61 от същото дело е приложен протокол 25, съставен на основание чл.18а,ал.7 АПК от служители на ОД Пловдив на ДФ Земеделие , от който е видно, че ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 е уведомена за съставените АУПДВ на 09.11.2020г., в 15,00часа. Въпросните писмени доказателства удостоверяват връчването на оспорения АУПДВ на адресата при условията на чл.18а,ал.7 във вр. с ал.10 АПК още през месец ноември-декември на 2020г. Въпросните доказателства са представени с административната преписка, но не са обсъдени от първоинстанционния съд. Поради това същият неправилно е приел, че жалбата е подадена в срок, като за дата на уведомяване е приета 13.07.2021г. При условията на чл.159,т.5 АПК първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Като не е сторил същото, Административен съд Пловдив е постановил едно недопустимо съдебно решение. При условията на чл. 221,ал.3 АПК постановеното решение следва да бъде обезсилено, жалбата на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 против акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/5471 от 15.10.2020г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на процеса ответния по касация едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото за двете инстанции в размер на 208, 08лв., съставляващи заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 100лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,