Решение № 11858 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по: 1.Касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 84/25.02.2022г., постановено по адм. дело 15/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на "ДМВ" ЕООД гр. Враца е отменен Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност 290992002730369/01.09.2020 г., издаден от Д. Маджарова на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение 1538/06.10.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. 2.Частна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП срещу Определение 185/26.04.2022г., постановено по адм. дело 15/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е изменено Решение 84/25.02.2022г. в частта му за разноските, като е намалена сумата, която НАП е осъдена да заплати на "ДМВ" ЕООД от 12 120 лева на 6 000 лева и в останалата част молбата е отхвърлена. Касатора твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че дерегистрацията на дружеството е била поради неизпълнение да внесе декларирания със справки-декларации по ЗДДС данък за данъчни периоди м.09.2018г., м.11.2018г., м.01.2019г., м.05.2019г. и м.12.2019г. както и за лихви за м.06.2019г. и м.08.2019г. Според касационния жалбоподател в случая е осъществен състава на чл.176, т.3 от ЗДДС, като без значение за издаване на акта за дерегистрация е обстоятелството, че от страна на дружеството са извършени плащания на задълженията, с които, обаче, съгласно правилата на единната данъчно-осигурителна сметка са погасени други задължения на дружеството, а не задълженията за ДДС и лихви. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на срещу акта за дерегистрация. Претендира се и присъждане на сторените до делото разноски за две инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Минкова, която поддържа и частната жалба с доводи, че размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен, като същия следа да бъде определен съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - "ДМВ" ЕООД, чрез адв. Костолов оспорва касационната и частната жалба по съображения изложени в представени отговори на жалбите и искане обжалваните решение и определение да се оставят в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалба и за неправилност на обжалваните актове. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Обжалваният пред Административен съд Враца Акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС - поради системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. За да отмени акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че не е налице посоченото от органа по приходите основание по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС системно неизпълнение на задължения по ЗДДС на търговеца, произтичащи от чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е превел част от декларираните задължения за ДДС за конкретни данъчни периоди, а други негови задължения са погасени чрез прихващане. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която декларираният от "ДМВ" ЕООД ДДС за внасяне в размер на 1755, 67 лева за м. януари 2019 г., описан в позиция 3 от таблицата в Акта за дерегистрация, е заплатен на 19.02.2019 г. от "ДМВ Карго Рейл" ЕООД; декларираният от жалбоподателя и описан в позиция 5 от същата таблица ДДС за внасяне в размер на 63 991, 23 лева за м. май 2019 г. е заплатен от "ДМВ Петрол" ЕООД на 18.06.2019 г.; дължимите лихви в размер на 279, 89 лева и 385, 69 лева позиция 6 и 7 от таблицата, са платени от "ДМВ Карго Рейл" ЕООД на 20.08.2020 г. Същевременно фактура 4000000184/19.12.2019г. с ДДС в размер на 159 493 84 лева, включена в дневниците за продажби за м. декември 2019 г., е анулирана в м. януари 2020 г., установявайки, че е грешно издадена, което обстоятелство е отразено в дневника за продажби за м. януари 2020 г., с оглед на което и задължението за внасяне на ДДС за нея е отпаднало. Съдът и приел още, че преди датата на дерегистрацията са били извършени прихващания с АПВ, с които са погасени декларирани от дружеството задължения към този момент. Въз основа на установеното в хода на съдебното производство, първоинстанционния съд е достигнал до извода, че след като част от задълженията на дружеството, послужили като доказателство за наличие на основание за извършване на дерегистрация, са погасени, но заплатените суми, без волята и знанието на жалбоподателя, са отнесени за погасяване на задължения, различни от тези по ЗДДС, решаващият орган е следвало да изложи мотиви защо приема, че автоматичното отнасяне на преведени задължения за ДДС за погасяване на други публични задължения, представлява системно неизпълнение на установените в ЗДДС задължения, за което отговаря данъчнозадълженото лице. Следвало е да се мотивира и защо това налага дерегистрация на лицето, как дерегистрацията се съотнася към целта на закона и защо тази цел не би могла да се постигне с по-лека за данъчнозадълженото лице мярка. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и се споделят от касационната инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на Административен съд-Враца. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Анализирайки разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, решаващия състав правилно е приел, че прекратяването на регистрацията по ЗДДС е тежка санкция спрямо неизправните участници в оборота, поради което органът по приходите е следвало не само да посочи наличието на съответните предпоставки за дерегистрация, но също така и да мотивира в акта за дерегистрация, защо в конкретния случай въпреки извършените плащания и то преди издаване на акта приема, че е налице системно неплащане на задължения за ДДС и това налага прилагането на тази мярка. Видно от оспорения акт, такива мотиви не се съдържат, като в същото време са изложени факти за наличие на други публично-правни задължения на лицето, които са неотносими към приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че прихващането на сумите от внесения ДДС за друг вид публични задължения е извън неговата воля, поради което не може да се счита, че е налице неизпълнение на задължения по ЗДДС. В случая дружеството е изпълнило част от задълженията си по чл. 89 от ЗДДС, като е внесло дължимия данък и лихви, а обстоятелствата свързани с отнасяне на сумите към един или други вид публични задължения, са ирелевантни към спора. С оглед изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение като правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С Определение 185/26.04.2022г., постановено по адм. дело 15/2021 г. по описа на Административен съд Враца е изменено Решение 84/25.02.2022г. в частта му за разноските, като е намалена сумата, която НАП е осъдена да заплати на "ДМВ" ЕООД от 12 120 лева на 6 000 лева и в останалата част молбата е отхвърлена. В определението е прието, че в нито едно от проведените съдебни заседания представителя на ответника не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Независимо от това съдът е намалил размера му, доколкото делото е без материален интерес, но същевременно се отличава с правна и фактическа сложност, а от страна на жалбоподателя са извършени редица процесуални действия. Определението е правилно Съгласно чл. 161 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая присъдения размер на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред административния съд е в размер на 6 000 лева от договорените и заплатени 12 120, като приложима се явява разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 84 от 2016 г./, която определя минимален размер на възнаграждението от 500 лева в случаите на административни дела без материален интерес. В настоящия случай, както е приел и административния съд, спорът се отличава с правна и фактическа сложност, а от страна на жалбоподателя са извършени редица процесуални действия, поради което присъденото възнаграждение не е прекомерно завишено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение