Решение № 10831 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 724/2018 г.

Решение № 10831 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 724/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 6232 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 5757/2017 г. на Административен съд С. – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Б. П., изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Б. П. сумата 5200 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за 6 месеца, считано от 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че Б. П. е заемал длъжност "старши експерт" в отдел "Управление на приоритетните оси", дирекция "Европейски фонд за рибарство" в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповед № ЧР-121 от 22.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 23.04.2015 година. С влязло в сила решение № 1916 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 13457/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, заповед № ЧР-121/22.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е отменена. Със заповед № ЧР-30/22.02.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА служителят е възстановен на предишната длъжност, считано от 15.03.2017 г., с основна заплата 1300 лв. С писмо изх. № 9440-4385/22.02.2017 г. органът по назначаването е отправил писмено предложение до Пейчев за прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 15.03.2017 г. на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДС, срещу обезщетение от четирикратния размер на последната получена основна месечна заплата на обща стойност от 5200 лева, като отправеното предложение е прието от държавния служител на 22.02.2017 година. Със заповед №ЧР-31/22.02.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, служебното правоотношение на Б. П. е прекратено на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, като причина за прекратяването е посочено – прието предложение от лицето № 9440-4385/22.02.2017 година. На 22.02.2017 г. между Б. П. и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния й директор е сключено споразумение изх. № 9400-4385 от 22.02.2017 г., съгласно което страните се споразумяват, за това че искането на Б. П. към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е удовлетворено и същият се задължава да не предприема съдебни действия срещу ИАРА за изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съгласно представените писмени доказателства по делото, съдът е констатирал, че след прекратяване на служебното правоотношение с Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Б. П. не е заемал държавна служба и не е бил назначаван на друга работа. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че претенцията на Б. П. за изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, но не за повече от 6 месеца, е основателна. Посочил е, че са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл - заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в сила съдебно решение и за периода от 23.04.2015 г. до 23.10.2015 г. служителят не е работил по служебно или трудово правоотношение. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че същото следва да се присъди в предявения намален размер на 5200 лв. - 1300 лв. месечно възнаграждение за период от 6 месеца общо, намален след приспадане на получено обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно изводите на съда, че сключеното между страните споразумение изх. № 9400-4385 от 22.02.2017 г., с което Б. П. декларира, че искането му към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е удовлетворено и същият се задължава да не предприема съдебни действия за изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., е неотносимо към настоящия казус. С. е сключено във връзка с отправеното писмено предложение изх. № 9440-4385 от 22.02.2017 г. до жалбоподателя Пейчев, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107 а от ЗДСл, срещу обезщетение от четирикратния размер на последната получена основна месечна заплата. Предложението е прието от служителя на 22.02.2017 година. В резултат на постигнатото споразумение е издадена заповед № ЧР-31 от 22.02.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на Б. П. е прекратено на основание чл. 107 а, ал. 1 ЗДСл. Съгласието на служителя в споразумение изх. № 9400-4385/2 от 22.02.2017 г. по съществото си представлява отказ от право на иск, който не може да породи правно действие. Субективното материално право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл възниква за служителя при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и е въпрос на свободна преценка дали ще упражни процесуалното си право да предяви осъдителен иск за изплащането му. Предварителен отказ от право на иск е недопустим - по смисъла на чл. 233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това. Постигнатото споразумение няма характеристиките на спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД и няма правопогасителен ефект, както се поддържа в касационната жалба, а съдържа недействително задължение за отказ от бъдеща искова претенция. Следва да се отбележи също, че спогодбата по чл. 365 от Закона за задълженията и договорите е институт на облигационното право, релевантен при гражданските правоотношения, които се развиват между равнопоставени субекти. Спогодбата по чл. 365 ЗЗД не намира приложение в правоотношенията между държавния служител и органа по назначаване, които се развиват по реда и условията на Закона за държавния служител и общите правила на Административнопроцесуалния кодекс - по арг. чл. 1 ЗДСл, съгласно който с този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Правилно съдът се е произнесъл по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 23.04.2015 г. до 23.10.2015 година. Началният момент на забавата е посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС от 15.02.2017 г. по адм. дело № 13457/2015 г., с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,