Решение № 11718 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2015 г.

Решение № 11718 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. М., гражданин на К., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Софийския градски затвор чрез процесуалния му представител адв. К. А., срещу решение № 5131 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 12223/2014 г. по описа на АССГ, 42-ри състав, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 3000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан по основание и размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. А., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Ш. е представен писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска на И. М., гражданин на К., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Софийския градски затвор, срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени му, както следва: от изтърпяване на обявено за незаконосъобразно с окончателно Определение от 5.02.2014 г. по Н. Ч. Д № 1814/2014 г. по описа на СРС, 110 състав дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия" по Заповед № 1/2.01.2014 г. - обезщетение в размер на 2000 лв. и от незаконосъобразното действие на затворническата администрация, изразяващо се в налагане и на второто наказание - "извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената" за срок от три дни, постановено съгласно изменението на наказанието по цитираното по-горе определение по н. ч. д № 1814/2014 г. /СРС/, въпреки че първоначално наложеното дисциплинарно наказание вече е реално изтърпяно. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане доводите на страните, събраните по делото доказателства, както и след анализ на института на отговорността на държавата за вреди от административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че предявените обективно съединени искове са изцяло неоснователни предвид липсата на поне една от кумулативно изискуемите 4 материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение претенцията за вреди от изменената заповед за налагане дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия" съдът е заключил, че макар налагането на дисциплинарни наказания от представители на затворническата администрация да представлява административна дейност и макар че, предвид изменението на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на практика е отменено наложеното наказание чрез намаляването му с по-лекото дисциплинарно наказание "извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни" да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то отговорността на ответника по ЗОДОВ не може да бъде ангажирана, тъй като по делото не се доказва реалното настъпване на твърдените от ищеца вреди. Административният съд, базирайки се на разпоредбите на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС, чл. 103, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС и показанията на разпитаните свидетели, е приел за установено, че наказателната килия, в която И. М. е изтърпял дисциплинарното наказание за срок от 10 денонощия, отговаря на всички изисквания по закон. В същата има легло, дюшек, маса, тоалетна, течаща вода, достъп до естествена светлина и проветрение, наказаният е можел да се къпе веднъж седмично и е упражнявал правото си на ежедневна едночасова разходка на открито - условия, съответстващи на изискването по чл. 3 от ЕКПЧ лишеният от свобода да не е подложен на "безчовечно или унижаващо отношение", предполагащо страдания и неудобства, надхвърлящи по интензитет тези, които са неизбежна последица от наложеното наказание "лишаване от свобода", съответно - от наложеното в рамките на Софийския затвор дисциплинарно наказание " настаняване в наказателна килия за определен срок". Съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него мизерни условия в наказателната килия, които следвало да бъдат доказани не само с гласни, но и с писмени доказателства и/или санитарно-хигиенна експертиза, каквито ищецът не е ангажирал. Според съда И. М. не бил доказал и твърдените от него негативни изживявания, резултат от 10-дневния му престой в наказателната килия-силен стрес, болки и страдания в резултат на принудителното бездействие, на липсата на физическо и умствено натоварване за този период. Липсвали каквито и да било писмени доказателства за психическото състояние на Максут по време на престоя му в наказателната килия и непосредствено след това. Твърдяната от Максут емоционална нестабилност в резултат на престоя му в наказателната килия не се установявала и от изслушаните по делото свидетелски показания. АССГ е приел и втората претенция на ищеца - тази за вреди, претърпени от незаконосъобразното фактическо действие на затворническата администрация, изразяващо се в допускането за едно и също деяние да се изтърпят две различни дисциплинарни наказания, за неоснователна. Според административния съд в този случай не се доказва твърдяното незаконосъобразно действие - не се доказва обстоятелството, че след като Максут е изтърпял наказанието "настаняване в наказателна килия за срок от 10 денонощия", същият е изтърпял и намаленото му с Определение от 5.02.2014 г. по н. ч. д. № 4939/2014 г. по описа на СРС по-леко наказание" извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от три дни". Нито от събраните писмени доказателства, нито от гласните такива се установявало издаването на заповед от началника на затвора за налагане на второто наказание, поради което не се доказвало изтърпяването на две наказания за едно и също нарушение. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца срещу ГДИН с произтичащите от отхвърлителния диспозитив правни последици, касаещи разноските за съдебното производство. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. В грубо нарушение на съдопроизводствените правила съдът, без нарочно искане от ответника /подобно искане не се съдържа нито в отговора на исковата молба, нито е направено устно в съдебно заседание или с друга писмена молба по делото/, е допуснал на тази страна с протоколно определение от 16.04.2015 г. един свидетел. Този свидетел е разпитан в следващото съдебно заседание и показанията му са ценени наред с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Допускането на свидетеля Г. Л. Ц. противоречи на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът по свой почин служебно може да назначава само вещи лица, оглед и освидетелстване, а гласни доказателства могат да бъдат допускани в съдебното производство само по искане на страните. Разпитът на свидетеля Ц. противоречи и на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган. Тази разпоредба има приложение само в съдебната фаза по обжалване на административен акт, в административното производство по издаването на който определено лице е дало сведения, но не и в рамките на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, още повече, че Г. Ц. е бил разпитван пред СРС по н. ч. д. № 1814/2014 г. при обжалване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 111 от ЗИНЗС, което като частно наказателно съдебно производство не може да се приравнява на административно такова по смисъла на чл. 171, ал. 1 от АПК. Като е ценил при постановяване на акта си гласни доказателства, събрани в противоречие с установения в чл. 171 от АПК ред за събирането им, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на постановения от него съдебен акт. Отделно от горното съдът неправилно е приложил и материалния закон, приемайки, че, за да се изпълни наложеното с Определение от 5.02.2014 г. по н. х. д. № 1814/2014 г. по описа на СРС по-леко дисциплинарно наказание " извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената" за срок от три дни, е необходима нарочна заповед на началника на Софийския затвор, съответно - липсата на такава заповед била доказателство за факта, че по-лекото наказание не е изтърпяно. За да приеме, че Максут не е изтърпял второто наказание по изменената Заповед № 1/2.01.2014 г. на началника на Затвора - С., след като вече е изтърпял според чл. 111 от ЗИНЗС първоначално наложеното му по-тежко наказание, АССГ отново се е съобразил и е ценил и неправомерно събраните гласни доказателства на св. Ц. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение