Решение № 15434 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2012 г.

Решение № 15434 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 36 от 9.01.2012 г. по адм. д. № 1877/2011 г. на Административен съд Пловдив, като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Юксел Мюмюн Юсеин не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е прогласена нищожността на АУПДВ № 01-6500/25036 от 14.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с адресат Юксел Мюмюн Юсеин от с. Буково, общ. Първомай. Прието е, че обжалваният административен акт е издаден при липса на компетентност, тъй като към него момент не е налице законова възможност за делегация на правомощия към заместник-изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решение и/или сключване на договори за финансово подпомагане. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-6500/25036 от 14.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствения правилник /УП/ на ДФЗ с редакция в ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Юксел Мюмюн Юсеин на 14.04.2011 г. не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното, правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са обосновани и законосъобразни. Решението е валидно допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на касатора съдебни разноски не се дължат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,