Решение № 3182 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2011 г.

Решение № 3182 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тойлевая Дуня, гражданка на Туркменистан против Решение № 103 от 14.03.2011 г., постановено по адм. дело № 532/2010 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед рег. № ОЧ-647/26.08.2010 г. на ВНД Началник на ГПУ - Свиленград, с която й е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на РБ". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Началникът на ГПУ - Свиленград, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Тойлевая Дуня, гражданка на Туркменистан против Заповед рег. № ОЧ-647/26.08.2010 г. на ВНД Началник на ГПУ - Свиленград, с която на основание чл. 41, т. 3 и чл. 44, ал. 1 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на РБ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. В чл. 39а от ЗЧРБ са изброени видовете принудителни административни мерки, в това число и принудително отвеждане до границата на Република България - т. 2. Установено е по делото, че жалбоподателката се е легитимирала пред граничните власти с турски паспорт № ХХХхххххх, с немско пребиваване ХХХхххххх, на името на Giuler Ashkim, род. на хх.хх.хххх г. и турска лична карта сер. ХХХ № хххххх със същите имена и рождена дата, който документи са неистински, съгласно Експертна справка № 930 и № 931 от 24.08.2010 г. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Наведените от жалбоподателката възражения са разгледани от първоинстанционният съд, който е отговорил подробно на всяко едно от тях. Обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение