Решение № 14912 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2011 г.

Решение № 14912 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Иванов Инджов от гр. Сливен, подадена чрез пълномощника му - адв. Янков, против решение № 10 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ВИД началник на РУП - Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Здравко Иванов Инджов срещу отказ рег. № з1/03.01.2011 г. на ВИД началника на РУП - Сливен, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Съдът е установил от фактическа страна, че Инджов е сезирал началника на РУП - Сливен с искане № 2274 от 03.12.2010 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно оръжие, като е посочил, че същото му е необходимо за самоохрана и охрана на личното му имущество. С писмо, рег. № 12731/15.12.2010 г. административният орган е предоставил на заявителя възможност да обоснове сочената от него причина за придобиване на оръжието и да представи съответни доказателства. В допълнително заявление Инджов е изложил съображения относно нуждата от притежаване на късо огнестрелно оръжие. Мотивирал е искането си с твърдението, че като бивш служител в МВР са му отправяни заплахи от лица от криминалния контингент, което е предизвикало у него основателен страх за живота и здравето му, както и за живота и здравето на негови близки. В тази връзка се е позовал на обстоятелството, че две конкретни лица - Христо Христов и Сергей Сашев, са хвърляли пиратки под прозореца на болната му майка, с което са причинили силен стрес и безпокойство на семейството му. Посочил е, че на извършителите са съставени протоколи за предупреждение. Въз основа на събраните по преписката материали ВИД началникът на РУП - Сливен е постановил оспорения административен акт, с който е отказал да издаде на Здравко Инджов разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост и липса на основателна причина. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Наведен е извод по съществото на спора за осъществяване на законовата предпоставка, изключваща издаването на исканото разрешение, а именно - жалбоподателят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съдът е счел, че посочените от Инджов обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Преценил е, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Приел е за недоказани твърденията за необходимост от самозащита, тъй като използването на пиротехничеки средства пред дома му не може да се квалифицира като наличие на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, от една страна, а от друга - не е установено по несъмнен начин, че пиротехническите средства са използвани от криминално проявени лица с цел да навредят на него и на семейството му. Счел е, че не са налице безспорни доказателства в подкрепа на оплакванията за отправяни заплахи за саморазправа срещу жалбоподателя и близките му във връзка с изпълняваната от него служба в МВР. Според съда обстоятелството, че жалбоподателят е бивш служител на МВР само по себе си не обосновава наличие на предпоставките за удовлетворяване на искането му за издаване на разрешение за достъп до оръжие. Формирано е заключение, че притежаваното от жалбоподателя разрешение за носене и употреба на ловно оръжие не създава задължение за органа да разреши и придобиването на късоцевно оръжие, тъй като се касае за два отделни разрешителни режима, респ. - за различни административни производства, между които не съществува взаимна връзка и обусловеност. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Правилно е заключението му по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Предмет на спора е отказ да се разреши притежаването на оръжие поради недоказана необходимост от самоотбрана. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на огнестрелното оръжие за самоотбрана на Инджов. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател, свързани с недоказани твърдения за получавани заплахи от криминално проявени лица и с факта на хвърляни пиротехнически изделия ("пиратки") пред дома му, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана по смисъла на закона. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана по несъмнен начин. Опасението на касатора за възможно отмъщение на лица от криминалния контингент, поради обстоятелството, че е бил служител в МВР, не е доказано и само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице безусловна необходимост от самозащита, налагаща непременно придобиване на огнестрелно оръжие. Използването на пиротехнически изделия пред дома му действително е от естество да причини краткотраен дискомфорт на присъстващите лица, но това не може да бъде основание за издаване на исканото разрешение, както правилно е посочил решаващият съд. Юридически обосновано е заключението му, че наличието на вече издадено разрешение за ловни цели не обвързва административния орган със задължение да издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. По изложените съображения решението на Административен съд - гр. Сливен следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение