Решение № 176 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2012 г.

Решение № 176 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефко Атанасов Атанасов, от гр. Сливен против решение № 11235/14.09.2012 г. по адм. дело № 4812/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Деница Люнчева изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че допуснатите в решението технически грешки не опорочават волята на съда, изразена в него, и не могат да бъдат предпоставки за неговата отмяна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, обсъдил е релевантните факти и е направил обосновани и верни правни изводи за съставомерност на поведението на жалбоподателя, което правилно е било квалифицирано в процесната заповед като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за което задължително се налага дисциплинарно наказание - уволнение. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените основанията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, е основателна. Предмет на контрол в касационната инстанция е съдебно решение № 11235/14.09.2012 г. по адм. дело № 4812/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Стефко Атанасов Атанасов срещу заповед № К-2429/06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач V-та степен в група "02" към сектор "Криминална полиция" на Районно управление "Полиция" - Сливен. Съдебното решение е постановено при липса на относими за спора мотиви и неизясняване на релевантните факти, поради което е неправилно. При анализа на фактическите положения първоинстанционният съд е обсъждал действия, съставляващи нарушения на неучаствало и нямащо отношение по спора лице - Десислав Стефанов Андреев. Неточно е възприел заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е открито дисциплинарното производство, приемайки, че е издадена на 12.12.2012 г., т. е. значително след издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Самата заповед за налагане на наказанието в мотивите е описана с верен номер, но с дата 23.08.2012 г., която съществено се разминава с действителната дата - 06.03.2012 г. Неточно е изследван и възприет определеният от административнонаказващия орган допълнителен срок, с който е удължено дисциплинарното производство. Съдът е посочил 20 дни вместо действително определените от министъра на вътрешните работи 10 дни. Част от визираните несъответствия вероятно имат характер на технически грешки, но взети в тяхната съвкупност сочат неточно изяснени обстоятелства по спора чрез обсъждане на факти, които не са установени от събраните по делото доказателства и необсъждане на такива, които са доказани по делото. По своя резултат тези порочни действия на съда сочат, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Налице са основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав, който при решаване на спора по същество следва да се произнесе и по исканията за разноски, направени от страните, включително и за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав