Решение № 1722 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. зам.кмета на Община Плевен,чрез юрк. Стойчев и 2. Д. Боянов и К. Кръстев, чрез адв.Панов, срещу решение 528 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 961/2021 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението, поради липса на активна процесуална легитимация на оспорващите по смисъла на чл.131 ЗУ и алтернативно за необоснованост и неправилност на решението отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се обезсилване ,респ. отмяна на съдебното решение , ведно със законните последици. Ответниците Г. Петров, Ц. Евстатиев, В. Иванова, И. Галишки, В. Тодорова, Д. Евстатиев, К. Евстатиев, С. Боев, Г. Божинов, С. Съйков, Д. Съйкова, Д. Радева, М. Иванова, К. Вълкова, Р. Радев, А. Йозова, З. Марков, Д. Кънчашка, Ц. Иванова, Д. Павлов, Ц. Младенов, Д. Цолов, И. Кузманов, В. Гетов, Б. Монов, В. Маринов, Б. Костадинова, П. Петкова, И. Атанасова, М. Костова, А. Йонкова, М. Маркова, А. Асенов, В. Асенова, З. Борисова, Р. Чолаков, Л. Георгиев, И. Георгиева, И. Стоев, А. Симеонов, Б. Илиев, З. Палешка, А. Енчева , Ф. Вутова,С. Средков, Т. Средкова, С. Райковски, М. Райковски, К. Стрегашка, С. Райковски , М. Райковски, М. Решовски, Е. Тозева, С. Чочев, П. Чочева, Н. Петкова, З. Флорева, В. Иванова, В. Чиновска, П. Иванов, И. Решовски , Ц. Решовски, Община Плевен и "Електроразпределение Плевен" АД, не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано ,правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустим, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение, по оспорване на Г. Петров, Ц. Евстатиев, В. Иванова и И. Галишки е отменена като незаконосъобразна заповед РД-12-406/29.10.2021 г. на зам. кмета на Община Плевен, с която на основание чл.134,ал.1,т.1 и ал.2,т.6 ЗУТ и §6, ал.1 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на действащия Подробен устройствен план /ПУП/ План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за поземлени имоти с идентификатори 56722.667.835, 56722.667.834 и 556722.667.831, попадащи в УПИ III За жилищен комплекс и подземни гаражи и УПИ I За детски дом и ясли, кв. 6 по плана на гр. Плевен, с отреждане на самостоятелен нов УПИ V-667.835 за имот с идентификатор 56722.667.835 и придаване към новия УПИ на части от общински имоти 56722.667.834 и 556722.667.831. Предвидено е свободно застрояване по ограничителни линии с максимална височина до 15м. в устройствена зона Жс. Решението е мотивирано с надлежно сезиране на съдебната инстанция от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, тъй като оспорващите са собственици на самостоятелни обекти в наличната в УПИ III сграда и съответно носители на ограничени вещни права. Съдът е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, то същият е постановен в нарушение на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Прието е, след обсъждане на първоначалната съдебно-техническа експертиза във връзка с доказателствата по административната преписка, че са допуснати нарушения по чл.135, ал.4, т.1, чл.33 и чл.22, ал.6 от ЗУТ. Решаващият мотив за незаконосъобразност на процесната заповед е изведен на база визираното в нея правно основание за изменение на действащия план по чл.134, ал.1, т.1 и ал.2,т.6 ЗУТ, което съгласно трайната съдебна практика изисква изрична мотивировка за настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Такава мотивировка е прието, че липсва както в оспорената заповед, така и в съпътстващ издаването й документ по административната преписка, което е съществено нарушение на административните правила и води до отмяна на заповедта само на това основание. Изложени са мотиви за несъответност и на основанието по т.6, ал.2, чл.134 ЗУТ, тъй като урегулирането на нов УПИ V-667.835 засяга УПИ III За жилищен комплекс и подземни гаражи, в който оспорващите се явяват носители на ограничени вещни права. По тези съображения е изведен от първоинстанционният съд извод, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, а освен това административният орган се е произнесъл при липса на материалноправните предпоставки за изменение на действащия ПУП от 2014г. по отношение на процесните поземлени имоти. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с изяснената напълно фактическа обстановка по делото. В обжалваното решение са обсъдени всички релевантни доводи, като правилно е прието, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилно и в съответствие с нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, първоинстанционният съд е приел оспорването на Г. Петров, Ц. Евстатиев, В. Иванова и И. Галишки за допустимо, като подадено от лица - носители на ограничено вещно право върху УПИ III, който попада в обхвата на одобрената разработка с процесната заповед. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията по двете касационни жалби за липса на допуснати намалени отстояния и активна процесуална легитимация на оспорващите по т.3, ал.2, чл.131 ЗУТ. Правилно съдът приема също така, че процесната заповед, макар и издаден от компетентен орган, е постановена в нарушение на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, която норма дава възможност за изменение на действащия , влязъл в сила ПУП при настъпили съществени промени в обществено икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен плана. Безспорно е по делото обстоятелството, че действащият ПУП за процедираните имоти е от 2014г. и за изтеклия период до издаване на процесната заповед /2021г./ не се установява съществено изменение на обществено икономическите и устройствени условия, които да обосноват исканото изменение, още повече че в заповедта не са изложени и съображения в този смисъл. Изискуемата , според трайната съдебна практика на ВАС мотивировка за наличие на основанията, визирани в т.1,ал.1, чл.134 ЗУТ, не се съдържа и в наличната по административната преписка документация. Визираната като правно основание в заповедта разпоредбата на § 6, ал. 1 от ДР на ЗУТ се явява ирелевантна в случая, тъй като се отнася за действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ подробни градоустройствени планове. Третото, визирано в заповедта основание за изменение на действащия ПУП ПР по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, както правилно е приел административният съд, освен, че не е налице, не може само по себе си да обоснове одобреното изменение. Поради това следва да се приема, че посочените в заповедта правни и фактически основания се явяват несъответни, а по отношение на водещото основание по т.1 е допуснато нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, без да се обсъжда по същество одобреното изменение на плана. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответниците, поради което не следва да се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,