Решение № 334 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г.

Решение № 334 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 250 от ГПК. Постъпили са молби от Т. А. Ш., Н. П. Ш. и З. П. Н. за допълване на решението, като съдът се произнесе по установителния иск за собственост и по отношение на втория ответник Н. Н. К., да допълни, че решението не отменя само по този иск, а не и по насрещния иск по чл. 109 от ЗС, да посочи, че решението е постановено с участието на третото лице Министерство на земеделието и храните. Ответниците по молбата и по иска [фирма] [населено място] и Н. Н. К. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като съобрази данните по делото и исканията на ищците, намира следното: Молбите изхождат от процесуално легитимирана страна да иска допълване, първата молба е постъпила в срок, а с втората се поддържат същите искания, поради което съдът ги преценява като допустими. Разгледани по същество, молбите са основателни. Видно от исковата молба, искът за собственост е предявен против два правни субекта: [фирма] [населено място], което се представлява само от Р. А. Д.-К. и против Н. Н. К. Съдът обаче се е произнесъл само против дружеството, като липсва произнасяне против физическото лице, което заедно с дружеството с договор за замяна от 25.06.2001 г. е придобило от М. общо 218,483 дка земеделски земи от ДПФ в землището на [населено място], между които и процесния терен ливада с площ 1,797 дка в м. "К.", съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. "К.". Всички мотиви, изложени по отношение на дружеството са относими и към физическото лице-купувач. По отношение на него фактическата обстановка е същата: Процесните земеделски имоти са били извън регулацията и са стопанисвани от ТКЗС, което със свои средства е построило в периода 1962-1966 г. процесните сгради върху тях и ги е заприходило като дълготрайни материални активи на ТКЗС [населено място] извор. В съответствие с чл. 49, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, сградите са оценени. На основание чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е проведен търг за продажбата им, спечелен от Т. А. Ш. С договор от 04.01.1996 г., ТКЗС [населено място] извор в ликвидация, представлявано от Запрян Г. К. продава на Т. Ш. лагер-хижа "К.". Договорът е сключен в писмена форма и не е вписан. С нот. акт № 66, т. I от 25.06.1996 г. същия договор е сключен и в нотариална форма. Сградите са продадени на ищцата Т. Ш. по време на брака и с наследодателя П. Ш., починал на 25.06.2000 г. и заместен освен от съпругата си и от децата си Н. П. Ш., З. П. Н. С договор от 13.06.19996 г. представител на министъра на земеделието и горите е продал на основание чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ необходимо прилежащата земя към сградите, определена с протокол от 07.05.1995 г. и заснет като имоти 33 и 34 от масив 74, които не са били нанесени в кадастралната карта. Договорът не е вписан в службата по вписване. Процесният терен от 1,797 дка в м. "К.", съставлява част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. "К.". С въззивното решение № 93 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 121/2010 г. на Смоленски окръжен съд е отменено решение № 82/16.12.2009 г. по гр. д. № 23/2009 г. на РС-Чепеларе, в частта с която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място] и Н. Н. К., че касаторите, като наследници на П. Н. Ш., починал 25.06.2000 г. са собственици на основание договор за покупко-продажба, оформен с н. а. № 66, т. 1/1996 г. на лагер-хижа "К.", представляваща едноетажна сграда "кухня-столова-умивалня" с площ 94,5 кв. м и дървена барака "спалня" с площ 125 кв. м, находяща се в имот 074006 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и вместо това тази претенция е отхвърлена и по отношение на Н. К. и е потвърдено решението на РС в частта му, с която е отхвърлен искът на касаторите да се признае за установено по отношение на [фирма] и Н. К., че касаторите са собственици на ливада с площ 1,797 дка в м. "К.", съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. К., в землището на [населено място] и в частта за разноските. Изложените мотиви в основното решение за уважаване на иска за собственост важат и по отношение на ответника - физическо лице К.: Правото на собственост върху лагер-хижа е придобито от ищците още с договора от 04.01.1996 г., сключен в писмена форма след проведения търг и прехвърля правото на собственост върху сградите. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е в нарушение на материалния закон. Необходимо прилежащия терен е придобит след покупка на сградите от ищците с договора от 13.06.1996 г. И двата договора са сключени в изискуемата се към момента на сключването им обикновена писмена форма и са породили вещно правно действие. Не е предвидено изрично изискване за вписване, като част от фактическия състав на придобиването, поради което с тях е прехвърлено правото на собственост. В договора за продажба на необходимо прилежащия терен изрично е отразено наличието на представителна власт за упълномощеното лице от министъра на земеделието и горите, а преписката по продажбата не се пази сега. Тъй като този договор е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена, следва да се приеме, че оспорването не е доказано. Ищците са придобили необходимо прилежащия терен към купените сгради. Той е определен официално с протокол от 17.05.1996 г. с площ 2567 дка. Обстоятелството, че проектираните имоти 33 и 34 в масив 74 не са били заснети в картата на възстановената собственост от ОСЗГ няма за последица изгубване на придобитите права. Купеният терен е бил достатъчно индивидуализиран със скиците към протокола. Тези имоти следва да се заснемат в КВС. Процесните площи са отразени в комбинираните скици към заключението на в. л. М. на л. 140 /л. 339/ и л. 141 /л. 340/ от делото на РС И ответникът Н. Н. К. не е могъл да придобие терена, който е продаден на ищците, тъй като към момента на сключване на договора за замяна държавата е изгубила собствеността си върху него поради това, че той вече е бил продаден с договора от 13.06.1996 г. Отделно от това, като необходимо прилежаща земя към сгради, представляващи имущество на лицата по чл. 27 от ЗСПЗЗ тя е могло да бъде придобита само от купувачите на тези сгради. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна и в частта от решението на Окръжния съд, с която той се е произнесъл по иска за собственост и по отношение на ответника К. Обжалваното решение, като неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано е отменено изцяло включително и в частта му съдържаща произнасяне по отношение на К.. Поради изложените съображения,, предявеният установителен иск е основателен и по отношение на Н. К. и следва да се уважи и по отношение на него, като той носи и отговорността за разноски заедно с дружеството. Дружеството и Н. Н. К. са предявили насрещен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на едноетажна сграда "кухня-столова-умивалня" с площ 94,5 кв. м и дървена барака "спалня" с площ 125 кв. м. Този иск е отхвърлен от РС и решението е потвърдено в тази част от окръжния съд. От името на ищците по този иск [фирма] [населено място] и Н. Н. К. не е подадена касационна жалба. Така по насрещния иск решението е влязло в сила. В тази част то не е отменено от касационната инстанция, но това не е ясно от диспозитива. Затова следва да се допълни решението в отменителната му част, като се посочи, че се отменя решението само в частта по иска за собственост и изрично се отрази, че по иска по чл. 109 от ЗС, решението не е обжалвано пред В. и е влязло в сила. В хода на производството е конституирано като трето лице помагач на ответниците Министерство на земеделието и хранителната промишленост, което не е отразено в диспозитива на решението и то следва да се допълни в този смисъл. Водим от горното, съдът