Решение № 15212 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2009 г.

Решение № 15212 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕСБ - София" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез законния си представител - Борис Крумов Стоянов, срещу Решение от 14.05.2009 г., постановено по адм. д. № 1022/08 г. по описа на Административен съд - гр. София (АС), в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт № 20000440/ 01.08.2007 година, издаден от Донка Велкова Ангелова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 44/ 7.01.2008 г., издадено от Директора на Дирекция" ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калистратов, моли съда да остави в сила решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 20000440/01.08.2007 година, издаден от Донка Велкова Ангелова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден с Решение № 44/7.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определените допълни данъчни задължения по ЗКПО (отм.), въз основа на увеличаване на финансовия резултат за 2003, 2004 и 2005 години със сумата от 130 607 лева. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта на непризнати разходи на жалбоподателя в размер на 81 608,72 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В частта, с която е отменен РА, решението на съда е влязло в законна сила. Предмет на разглеждане в настоящото касационно производство е решението на АС, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Относно увеличение на финансовия резултат за процесната 2003 г. със сумата от 10 738,20 лева, съдът е приел от фактическа страна, че с договор от 26.02.2003 г., ЕСБ "София" ЕООД е възложило на "Бек" ЕООД да проучи пазара и да сключи договор с охранителна фирма за физическа охрана на два обекта. В изпълнение на договора "Бек" ООД е сключил договори със "Секюрити Холдинг" АД и "Ранина" ООД за физическа охрана и за доставка и монтаж на охранителна и сигнална техника. Въз основа на договора от 2003 г. доставчика е издал фактури на обща стойност 107 500 лева. За безспорно съдът е приел, че сделките са между свързани лица, като пазарната цена следва да бъде определена по реда на чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗКПО - методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажбата на стоки и услуги в непроменена форма на независими партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба Приложение относно методите за определяне на пазарни цени по доставки между свързани лица намира чл. 13 от Наредба № 5/26.02.1999 година на Министъра на Финансите. Съдът е възприел заключението на изслушаната и приета като неоспорена по делото ССЕ, съгласно която разходите от предходните доставчици - "Секюрити холдинг" АД и "Ранина" ООД общо в размер на 77 409.44 лева се завишат с приетата с Наредба № 5 обичайна печалба за сделки между несвързани лица - 25% или пазарната цена на сделката по договора е в размер на 96 761.20 лева. Съдът е кредитирал и допълнителното заключение на вещото лице, но е приел, че поради липса на доказателства за реалност на посочени като направени разходи за труд, реклама и проучване от доставчика "Бек" ООД в размер на 6150 лева не следва да се приеме, че допустимата продажна цена е в размер на 104 449.30 лева (като е налице отклонения от 3050.70 лева-при декларирани разходи в размер на 107 500 лева. Въз основа на така установеното съдът е приел, че жалбата на дружеството в тази си част относно увеличение на финансовия резултат със сумата от 10 738, 20 лева е неоснователна, тъй като представлява разликата от общата стойност на отчетените разходи в размер на 107 500 лева до определените разходи по реда на чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 13 на Наредба № 5/99 г. в размер на 96 761, 20 лева, поради което са налице предпоставките на чл. 15, ал. 2, вр. чл. 13 от ЗКПО (отм.). По отношение на извършеното увеличение за същата финансова година със сумата от 43 220 лева по фактури, издадени от "Марлин" ООД, съдът е приел, че между жалбоподателя и "Марлин" ЕООД са сключени комисионни договори, по силата на който Комитентът "ЕСБ - София" ЕООД е възложил на комисионера срещу възнаграждение да извършва от свое име и за сметка на комитента подписването на договор за доставка на три броя челни товарачи тип 534 с "Каолин" ЕАД. и един брой комбинирана земекопна машина с ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" - София. Договорите за придобиване на машините са сключени от жалбоподателя като липсват анекси към комисионните договори, с които възложените сделки да се изпълнят от името и за сметка на комитента - "Марлин" ООД, гр. София. При така установеното съдът е приел, че не са представени доказателства, установяващи изпълнение на задълженията по договорите, както и че дружеството-жалбоподател е приело извършената от "Марлин" ООД услуга-посредничество при сключване на договори, респективно налице три сделки по комисионните договори. Приел е, че жалбоподателят е заплатил суми, без реално да са извършени услуги, поради което е налице хипотезата на чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.). По отношение на непризнати разходи за командировки за отчетната 2005 година в размер на 71 749.12 лева, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.). За установено съдът е приел, като е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, че процесните разходи за командировки са за четири лица, от които Силвия Виденова е съдружник в дружеството-жалбоподател, а останалите не са в трудови или служебни правоотношения. По отношение на командироването на Силвия Виденова и нейния съпруг Иво Виденов, съдът е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 9 от ЗКПО (отм.), според която разходите за командировки не подлежат на регулация за данъчни цели. Обстоятелството, че е налице заповед за командироване на Силвия Виденова-съдружник в дружеството-жалбоподател, според съдът не налага на извода, че същото лице е командировано във връзка с дейността на фирмата, като се позовава и на липса на доказателства (отчет) за извършеното командироване. На следващо място съдът е приел, че разходите за командироване, надхвърлят определените разходи за командировка в размер на 1563 лева (невключени и невзети предвид в обжалваната сума). По отношение на Виденов съдът е изложил доводи, като е приел, че това лице не е съдружник, нито е в договорни отношения със жалбоподателя за да бъдат признати и неговите разходи за командировки. Направените разходи за командировки касаят лица, които не са в трудови правоотношения със жалбоподателя - съпругът и децата на Силвия Виденова, като е налице и повторно осчетоводяване на разходи в размер на 20 816.56 лева и 32 587.29 лева. Не са представени доказателства, във връзка с отчет за извършената командировка, бизнес контакти и наред с това по-голяма част от разходите са за децата на Виденови. Решението в обжалваната част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Тъй като АС подробно е изложил доводи досежно установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че не следва да бъдат повтаряни. Конкретни касационни доводи не са изложени в жалбата, а само бланкетно е посочено, какво е приел съдът, без доводи за неправилност на така установеното. Така относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 10 738,20 лева, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 2, вр. чл. 13 от ЗКПО (отм.). От касатора не са ангажирани доказателства за реалност на посочени като направени разходи за труд, реклама и проучване от доставчика "Бек" ООД в размер на 6150 лева, поради което правилно съдът е приел, че посочената сума не следва да се включи в основата на продажната цена по договора. По отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2003 година със сумата от 43 220 лева по фактури, издадени от "Марлин" ООД, съдът правилно е приел, че между жалбоподателя и "Марлин" ЕООД са сключени комисионни договори. По делото обаче не са представени доказателства, обосноваващи изпълнение на задълженията от "марлин"ООД, както и че касатора е приел извършената от "Марлин" ООД услуга - посредничество при сключване на договори, респективно налице три сделки по комисионните договори. При така установеното правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 2 от ЗКПО. С решението на АС е отменен РА в частта на непризнати разходи в размер на 4 900 лева по фактура № 623/29.04.2003 г., поради което жалбата на касатора в тази си част не следва да бъде разглеждана, поради липса на правен интерес. По отношение на непризнати разходи за командировки за отчетната 2005 година в размер на 71 749.12 лева, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.). Безспорно установено е, че процесните разходи са за командировки на четири лица, от които Силвия Виденова е съдружник в дружеството-касатор, а останалите не са в трудови или служебни правоотношения с касатора, а са съпругът и децата на Виденова. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.), редакцията от ДВ, бр. 109/03 г.), е предвидено че финансовия резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно личните потребности на съдружниците и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи. Процесните разходи не са със социална или представителна същност, затова относно тях е приложима горепосочената норма, доколкото те удовлетворяват личните потребности на физическите лица - възложители. Последните се явяват и свързани лица по смисъла, употребен в § 1, т. 3, б. "д" ДР на ЗКПО ((отм.), като е налице и повторно осчетоводяване на разходи в размер на 20 816.56 лева и 32 587.29 лева. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция, следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационните жалби отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение