Решение № 11991 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2010 г.

Решение № 11991 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Йорданова, против решение № 907 от 28.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1905/2009 г. на Административен съд - Варна, Второ отделение, 19 състав, с което е отменена негова заповед № РД-07-7706-155 от 08.06.2009 г., с която е отказано изменение на ПНИ на м. "Боровец-юг", изразяващо се в образуване и нанасяне на нови имоти - № 290 с площ от 677 кв. м, който да бъде записан в регистъра към плана като собствен на Георги Лефтеров Киряков и нов имот № 291 с площ от 656 кв. м, който да бъде записан като собствен на Любомир Лефтеров Киряков, като преписката е върната за ново произнасяне от органите, посочени в съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че процесната заповед е издадена в изпълнение на съдебно решение и касае одобряване на ПНИ, докато искането на Георги и Любомир Кирякови касае изменение на влязъл в сила ПНИ и следва да бъде разгледано в друго производство. Иска се отмяна на решението. В с. з. касационната жалба се поддържа от касатора, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Цонев. Ответниците Георги Лефтеров Киряков и Любомир Лефтеров Киряков, в писмен отговор и в молба, подадена чрез пълномощника им адв. Русева, оспорват касационната жалба и молят да бъда отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Гинка Генчева, Иван Караиванов и Йордан Караиванов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че предмет на оспорване е заповед, постановена в производство по чл. 28б от ППЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ. В раздел IV, т. 3 от заповедта е посочено, че съгласно съдебно решение по адм. дело № 1415/03 г. на ОС - Варна се заличава имот № 3925 и се образуват имоти № 294 и № 4389, като е отказано нанасянето на имоти № 290 и № 291. От доказателствата е установено, че и двата имота са съществували съгласно кадастрален план от 1996 г. и по помощния план. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се изработва в съответствие с помощния план, което в настоящия случай не е спазено. При изработването на плана за установяване на границите се ползват информационни данни и съгласно кадастралния план. При тези обстоятелства, обосновано е направения извод за нарушение на законовите изисквания, което води до незаконосъобразност и на заповедта. Доводите, че заповедта е издадена в изпълнение на съдебно решение не променят този извод. С това решение са отменени заповеди на областния управител относно одобряване на ПНИ по отношение на имот № 3925, което сочи, че решението е относимо и за Георги и Любомир Кирякови. Правилно производството е определено като такова по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, идентично с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по чл. 28в, което има предвид влязъл в сила ПНИ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административния съд - Варна, се е развило по жалба, подадена от Георги и Любомир Лефтерови против цитираната заповед за областния управител, в частта й, с която е отказано образуването на имоти № 290 и 291 и вписването на жалбоподателите като собственици на същите. Не се спори по делото, а и от събраните доказателствата, в това число и неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че ПНИ за процесната местност е одобрен със заповед № РД-1-7706/467 от 04.12.2002 г., поправена със заповед № РД-1-7706/68 от 11.03.2003 г., които заповеди не са обжалвани от Георги и Любомир Лефтерови Кирякови. Цитираните заповеди са били оспорени от Гинка Генчева, като с решение по адм. дело № 1415/2003 г. на Варненския окръжен съд, ПНИ е отменен в частта по отношение имот № 3925. Генчева е подала заявление до областния управител на 13.12.2006 г., с което е представила документи за собственост и предложение за изменение на имот № 3925, като в изпълнение на съдебното решение й се отреди имот № 294 по кадастралния план от 1996 г. Със заявление от от 30.03.2006 г. Георги Лефтеров Киряков също е поискал нанасяне на имот № 4352 (№ 290 по кадастрален план), с площ от 677 кв. м, в рамките на имот № 3925, на който имот се легитимира като собственик. Със заявление от 19.06.2006 г. и Любомир Лефтеров Киряков е поискал нанасяне на собствения си имот № 291 по КП, като също е представил доказателства за собственост и че имотът подада в рамките на имот № 3925 по ПНИ. Безспорно е, че претендираните от Кирякови имоти попадат с цялата си площ върху имот № 3925 и са фигурирали в кадастралния план от 1996 г. и помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ. Предложенията на Кирякови и Генчева са разгледани от комисия по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като становището й е, че имотите следва да бъдат нанесени. При тези данни, съдът е приел, че неправилно административният орган е отказал да уважи исканията на Георги Киряков и Любомир Киряков, тъй като независимо че същите не са били страни по цитираното делото на Варненския окръжен съд, безспорно е установено, че ПНИ е приет при закононарушения, каито налагат изменението му по реда на § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е анализирал нормите на чл. 28в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, § 4к, ал. 12 и ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ като е приел, че преписката следва да бъде върната на кмета на община Варна за разглеждане на исканията от комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР от ЗСПЗЗ за нанасяне на имоти № 290 и 291 по помощния план, след което да бъде изпратена за произнасяне от компетентния орган - началника на СГКК - Варна, тъй като за район "Аспарухово" вече са изработени кадастралната карта и кадастралните регистри, които следва да бъдат изменени. Така постановеното решение е правилно, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна оспорената заповед, но е неправилно, в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне, не на областния управител, а на комисията по § 4к, ал. 12 и началника на СГКК- Варна. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, че заповедта е издадена в производство по одобряване на ПНИ и тъй като заявителите не са били страна в съдебното производство, при което е постановена отмяната на плана, в частта по отношение имот № 3925, то заявленията им не следва да бъдат разгледани и уважени в това производство. Несъстоятелно в тази връзка е твърдението, че постановеното съдебно решение по адм. дело № 1415/2003 г. по описа на ВОС има действие само за обжалвалата Гинка Генчева и страните, а не и по отношение Георги и Любомир Кирякови, които не са участвали в него. Съгласно чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, то съдебното решение има действие по отношение всички. В този смисъл, след отмяната на плана в частта за имот № 3925, върху който безспорно се намират имотите на заявителите, областният управител е следвало да разгледа заявленията на Георги Киряков и Любомир Киряков, именно в производството по реда на чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Същите е следвало да бъдат уважени (в този смисъл е налице и произнасяне по комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ), тъй като е безспорно, че лицата се легитимират като собственици на претендираните за отреждане и вписване в регистъра на собствениците имоти. Налице е невлязъл в сила ПНИ по отношение имот № 3925, поради което приложимо е именно производството по реда на чл. 28б от ППЗСПЗЗ и компетентен да се произнесе е областният управител. Съдът е стигнал до този правилен извод във връзка с възражението за нищожност на акта, което е отхвърлено. Правилно е прието, че оспореният акт е валиден, но незаконосъобразен. Правилно е постановена отмяната му. Не може да се сподели твърдяното в жалбата, че следва да се проведе производство по реда на чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Няма място за провеждане на такова, тъй като в частта за имот № 3925 ПНИ не е влязъл в сила, а имотите на заявителите са част от него. Последващите изводи на съда обаче, относно това кой орган следва да се произнесе след отмяната на акта не са съобразени със собствените му изводи относно компетентността на органа. С решението е постановено след отмяната на акта, изпращане на преписката на кмета на община Варна за назначаване на комисия по § 4к, ал. 12 от ЗСПЗЗ, след което по заявленията да се произнесе началника на СГКК - Варна. В тази част решението е неправилно, по вече изложените доводи, че не се касае до производството по реда на чл. 28в от ППЗСПЗЗ, поради което следва да бъде отменено, като се постанови връщане на преписката на областния управител за произнасяне по заявленията, в рамките на производството по чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за адвокатски хонорар пред първоинстанционният съд, в размер на 1000 лв. не следва да бъде уважено, тъй като такива не са претендирани до приключване на устните състезания в първата инстанция. Поискани са само разноските за назначената техническа експертиза, които понастоящем не се претендират. Що се касае до разноските за настоящата инстанция, с оглед изхода на делото и частичната основателност на касационната жалба поради компенсиране на претенциите на касатора и ответниците по касация, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,