Решение № 16373 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2012 г.

Решение № 16373 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 21 от 23.01.2012 г., постановено по административно дело № 1097/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, е: 1) отхвърлено като неоснователно искането по чл. 257, ал. 1 от АПК, предявено с искова молба от СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен, срещу Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен; 2) СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" е осъдено да заплати в полза на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие", ЕИК ********, представлявано от управителя Станислав Иванов Колев, с искане за отмяната му като неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касационно основание по чл. 209, ал. 3, предл. 2 от АПК), и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, или евентуално спиране на производството по делото до приключване на проверката от Районна прокуратура - Плевен за наличие на престъпление по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 310, ал. 1 от НК (Наказателния кодекс). Претендират се и всички направени разноски по делото. Тезата за основателност на касационното оспорване е аргументирана и в представена по делото писмена защита от касатора. Срещу касационната жалба е подадено писмено възражение от директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване) - Плевен, действащ чрез гл. юрисконсулт Радулова, с което тя е оспорена като неоснователна, изложени са твърдения за правилност на съдебното решение и е възведено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" на основание чл. 257 от АПК да осъди РУСО - Плевен да му предостави мотивираното решение, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което началника на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен се е произнесъл по жалбата на дружеството с вх. № ОВКО - 133/18.02.2005 г. Делото е било напълно разяснено от фактическа страна. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по безспорен начин се е установило, че по горецитираната жалба на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" директорът на РУСО - Плевен е постановил решение № 15/18.03.2005 г. Решението е изпратено на дружеството с придружително писмо № 70-2697-1/18.03.2005 г. и му е връчено чрез неговия управител Станислав Иванов Колев на 26.04.2005 г., което личи от приложеното известие за доставяне. Въз основа на установеното по-горе Плевенският административен съд е приел, че не е налице твърдяното бездействие от страна на директора на РУСО - Плевен, изразяващо се в неизпълнение на нормативно задължение за съобщаване на издаденото мотивирано решение № 15/18.03.2005 г., поради което е отхвърлил иска на дружеството като неоснователен. Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е валидно и допустимо. Произнасянето по допустимата искова молба с правно основание чл. 257, ал. 1 от АПК е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Плевенския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта и основателността на искането, с които е бил сезиран, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изложените съображения от първата инстанция по съществото на спора се споделят изцяло от настоящия тричленен състав на ВАС, поради което не е необходимо тяхното повторно възпроизвеждане в тези мотиви. Съдът правилно е приел, че постановеното на основание чл. 117, ал. 3 от КСО решение № 15/18.03.2005 г. на директора на РУСО - Плевен надлежно е съобщено на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" по установения в закона ред, в конкретния случай чрез пощенска пратка с известие за доставяне (т. нар. "обратна разписка"). Неоснователни са направените възражения от касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното съдебно производство. Дружеството е било редовно призовано за проведеното съдебно заседание, в което се е явил лично управителя Станислав Колев и е имал възможност да оспори представените по делото писмени доказателства, което не е сторил, а вместо това е направил изявление, че няма доказателствени искания и моли да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество. Пределите на служебното начало в съдебния административен процес не се разпростират до задължаване на страните да извършат процесуални действия, които те не желаят. Неправилно е позоваването от касатора в тази връзка на разпоредбата на чл. 131 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Действително в чл. 257, ал. 1 от АПК е посочено, че при разглеждане на искания по този ред се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, а чл. 144 от АПК препраща към ГПК за неуредените въпроси в дял III "Производства пред съд" на АПК. В случая обаче няма основание да се приложи регулация чрез техниката на субсидиарността, понеже е налице изрична уредба касателно производството по чл. 256-257 от АПК. Не са налице и основания за спиране на съдебното производство до приключване на прокурорската проверка по подадената от дружеството молба с вх. № В-691/2012 г. до Районна прокуратура - Плевен, поради отсъствието на приложното поле на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК), доколкото няма данни за наличие на предпоставките по нея с оглед на това, че при разглеждане на делото не са се разкрили престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изхода на спора. Ако такива впоследствие бъдат разкрити (т. е. след приключване на настоящото съдебно-административно производство) и се окаже, че е извършено престъпление, свързано с делото, което компрометира истинността на фактите, на които е основан съдебния акт, то дружеството разполага с възможността да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основанията по чл. 239, ал. 2 или ал. 3 от АПК. Предвид изхода на спора акцесорното искане на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" за присъждане на деловодните разноски не следва да бъде уважено, а основателна се явява претенцията на ответника по касация да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото му процесуално представителство по настоящото дело, в размер на 150 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,