Решение № 11774 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Георгиев против решение 175 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 107/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев против заповед 1932/23.11.2020 г. на кмета на община Казанлък, с която е наредено премахване на незаконен строеж: Пристройка към жилищна сграда в ПИ с идентификатор 35167.502.5177 по КККР на гр. Казанлък, УПИ ХV-5177, кв. 168А по плана на гр. Казанлък. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Казанлък да бъде отменена или евентуално-след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славенска, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 10/21.07.2020 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да подаде възражения. Такива са представени и са обсъдени от органа при издаване на административния акт. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на страната не е нарушено, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е четириетажна сграда, изградена на етап груб строеж, долепена до северната фасада на жилищна сграда в УПИ ХV-5177, кв. 168А по плана на град Казанлък. Строежът представлява стоманобетонова конструкция, с ограждащи стени от тухлена зидария, скатен покрив, покрит с керемиди и дограма на първия етаж, с посочени в скицата към констативния акт размери. Строежът е от четвърта категория и е изграден през 2020 г. без разрешение за строеж и без строителни книжа от жалбоподателя Георгиев (твърдения и доказателства в друг смисъл не са представени). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2020 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед не нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, е правилна и се споделя от настоящия състав. Засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката цели охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателя и неговото семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежите е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. Заповедта е издадена при отчитане на баланса на обществения и личен интерес още повече, че жалбоподателят съзнава, че извършва строителство без строителни книжа и в нарушение на строителните регулации. Доводите, свързани с евентуални имуществени вреди от премахване на сградата, както и с такива от поети във връзка със строителството облигационни задължения, правилно са приети от административния съд за неотносими към предмета на спора, като изложените в този смисъл съображения се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства. Съдебният акт е съобразен с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдържа мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав заключения. Поради това и тъй като конкретни нарушения на съдопроизводствените правила от касатора не са посочени (доводите в касационната жалба са за нарушения, допуснати в процедурата по издаване на административния акт, които бяха обсъдени по- горе), следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Казанлък сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,