Решение № 660 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г.

Решение № 660 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Х. В. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 30.10.2007 г. по гр. д. № 3231/06 г. Молителката твърди, че на 01.02.2010 г. е узнала ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за собственост между нея и ищцата М. К., а именно, че недвижимият имот, предмет на иска за ревандикация, бил в режим на съсобственост с трето неучаствуващо по делото лице, което умишлено било укрито от ищцата. Счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна М. В. К. чрез своя пълномощник адв. Б. изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 23.06.2006 г. по гр. д. № 7332/05 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. В. К. против Х. В. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид. част от дворно място с площ 247 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 11, парцел ХVII в кв. 155, зона Б 3, заедно с жилище с площ от 70 кв. м., две мазета и барака от 3 кв. м. и в отменената част е постановено друго, с което молителката е осъдена да предаде на М. В. Х. владението върху 1/2 ид. част от описания имот. Прието е, че страните по делото са сестри, наследници на В. Х. Д. и в това си качество са установили съвместно владение върху процесния недвижим имот, като си поделили реално ползуването му. Доколкото имотът е бил неподеляем на реални части, след изтичане на предвидения в закона давностен срок същият бил придобит в съсобственост от двете при равни права. Ищцата е владяла за периода от 1992 г. до 2004 г., първоначално чрез своята внучка, а след това чрез допуснатите в имота наематели. Оттук съдът е заключил, че тя се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от дворното място и от жилището, представляващо първия /партерен/ етаж от построената в него двуетажна сграда. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК страната може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Соченото в молбата за отмяна обстоятелство и представеното към нея писмено доказателства не са новооткрити по смисъла на закона. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на молителката, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, узнала, че има и друг съсобственик на дворното място - Х. А. Х., който не е взел участие като страна в процеса. По делото е представен препис от решение от 09.08.2001 г. по гр. д. № 2421/95 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молба на молителката Х. Х. и М. В. К. против Х. А. Х. и С. А. Х. за обезсилване на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) на решение № 376-II по гр. д. № 3481/62 г. на Софийски градски съд, с което в дял на наследодателят на Х. Х. - А. Х. Д., е бил възложен целия първи надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с 42/100 ид. части от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 247, съставляващо парцел ХVII в кв. 155 по плана на [населено място]. Молителката е била уведомена за това решение на 08.02.2002 г., видно от направеното върху него отбелязване. Следователно, обстоятелството, че участие в съсобствеността върху дворното място има и трето лице, й е било известно още преди предявяване на иска против нея. Молбата за отмяна е неоснователна и поради това, че в производството по иск за собственост съсобствениците на недвижим имот няма качеството на необходими другари. По правило когато влязлото в сила решение има действие и по отношение на лице, което има качеството на необходим другар, но не е било конституирано като страна по делото, ако решението е неблагоприятно за него, то може да иска отмяна на самостоятелно основание - чл. 304 ГПК. Страните по делото не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение поради неучастие на необходим другар. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът