Решение № 10403 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Е. Колева против решение 219 от 09.12.2022г., постановено по адм. д. 103/2022г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Сочи се, че съдът неоснователно е отхвърлил исканията на касационния жалбоподател за допускане на нова съдебно - техническа експертиза, предвид направеното своевременно оспорване на приетата първоначална такава. На следващо място се твърди, че решението на съда е постановено изцяло въз основа на изводите на вещото лице по оспорената експертиза, без съобразяване с останалите по делото доказателства. Счита, че решението е необосновано, предвид това, че съдът е отменил оспорената заповед в части, които не са включени в окончателния специализиран слой "ПДП", както и за части от парцелите, които вещото лице е потвърдило, че са недопустими за подпомагане. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни и инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответната страна - И. Райнов, в представен писмен отговор, чрез адв. Ангелова оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил по жалба на И. Райнов заповед РД 09 -150/25.02.2022г. на министъра на земеделието в частта, с която не са включени в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2021г., частта от 4,34 ха от парцел 55244 - 339 - 4 -3 в землището на [населено място] и частта от 5,81ха от парцел 55244 - 372 - 22 -1 в землището на [населено място]. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон без да посочи кой е той. Решението е неправилно. Постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на което съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спорните въпроси. Направените изводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт са необосновани. Изводите на първоинстанционният съд се основат изцяло на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Това заключение е била надлежно оспорено от процесуалния представител на касатора в съдебното заседание на 10.10.2022г. при изслушването на вещото лице, като са направени искания за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза. С определение постановено в това открито съдебно заседание, съдът е дал възможност на ответника, сега касатор в 5 - дневен срок с писмена молба да формулира въпросите си към поисканата нова СТЕ. В указания срок на 13.10.2022г. процесуалния представител на ответника е формулирал въпроси към експертизата и е потвърдил искането си за допускане на нова СТЕ, която да бъде изготвена от друго вещо лице. С определение 413, постановено в закрито съдебно заседание на 31.10.2022г., съдът е оставил без уважение искането на ответната страна за назначаване на нова съдебно - техническа експертиза с мотиви, че не е налице хипотезата на чл.201 и чл.203, ал.3 от ГПК, а именно заключението да е необосновано и да възниква съмнение в неговата правилност, а също така не е налице оспорване на заключението от процесуалния представител на ответника, докато трае изслушването му. Постановеният от съда отказ за допускане на нова СТЕ с формулирани задачи от ответника е процесуално необоснован. С оглед извършеното от страна на административния орган мотивирано оспорване на заключението в проведено открито съдебно заседание при изслушването на вещото лице и формулирани въпроси на поисканата нова съдебно - техническа експертиза, съдът неправилно е приел, че заключението не е било оспорено и е следвало на основание чл.201 във вр. с чл.200 ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК да назначи повторна експертиза, която да отговори на поставените от ответника въпроси и да даде пълно и ясно заключение по спорните, относими към правния спор въпроси: причините, поради които части от процесните два парцела са изключени от допустимия слой "ПДП" с оспорената заповед, да определи състоянието на тези площи въз основа на представената по делото ортофотокарта по самолетно заснемане от 2021г., както и при констатирани разлики между данните на министерството и изследването на вещото лице, дешифрация на ЦОФК, относно допустимостта на спорните площи в парцела да ги определи като размери, да ги визуализира на карта и др. Разпоредбата на чл.200 ал.3 ГПК е израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно заявено оспорване, съпроводено с искане по доказателствата, още повече че в административния процес е засилено служебното начало за изясняване на фактическата обстановка по делото и спорните въпроси. Тези принципи са нарушени от страна на съда и това нарушение е довело до неизяснена фактическа обстановка по спора и необоснованост на изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед . На следващо място следва да се отбележи, че са допуснати от страна на съда други съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебно-техническата експертиза, както правилно се твърди в касационната жалба, не е обсъдена с оглед изискването на чл.202 ГПК във вр. с чл.144 АПК, заедно и съвкупно с другите доказателства по делото и въпреки своевременното й оспорване, съдът се е доверил изцяло на констатациите на вещото лице, без да ги съпостави и анализира с предоставените данни по делото от приложената административна преписка, включително магнитен носител с данни от самолетно заснемане и снимки. Решението на съда е и необосновано. За настоящата съдебна инстанция не става ясно защо, след като видно от мотивите на съда, основани изцяло на заключението на вещото лице приема, че площите, попадащи извън окончателния слой "ПДП" за 2021г. по отношение на парцел 55244 - 339 - 4 -3 са в размер на 2,07ха, а за парцел 55244 - 372 - 22 -1 в размер на 2,97 ха, съдът отменя като незаконосъобразна заповедта и за площи, които вещото лице потвърждава, че са недопустими за подпомагане, а именно: 4, 34 ха от парцел 55244 - 339 - 4 -3 и 5,81 ха от парцел 55244 - 372 - 22 -1 в землището на [населено място], още повече площта на парцел 55244 - 339 - 4 -3, която е изключена от обхвата на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" е 3, 53 ха, което е потвърдено и от самото вещо лице, а не както е приел съдът 4,34 ха. Аналогична е ситуацията и по отношение на парцел 55244 - 372 - 22 -1, площта на който е изключена от обхвата на окончателния слой "ПДП" е в размер на 5,60ха, а съдът е отменил заповедта за частта от парцела в размер на 5,81ха. С оглед на изложеното изводите на първоинстанционният съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора обстоятелства и факти са необосновани. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора, Административен съд Ямбол е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл.220 АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд. В този смисъл неизясняването на спора от фактическа страна е пречка касационната инстанция да извърши дължимата проверка в пълен обем. Налице са касационните основания на чл.209 т.2 и т.3 АПК за отмяна на обжалваното решение и на чл.222, ал.2 т.1 АПК за връщане на делото след отмяна на решението за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 АПК по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение