Решение № 10438 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Министър - председателя на Република България, чрез процесуалните представители юрк. Михайлова и юрк. Демирев, против решение № 9380 от 10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12091/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което e отменена негова заповед № Н - 1497 от 07.10.2024 г., с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл на М. И. Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение за заеманата от нея длъжност "държавен експерт“ в дирекция „Стратегическо планиране“ с придобит III старши ранг, считано от датата на връчване на заповедта. С решението Министър-председателят е осъден да заплати разноските по делото, включително и тези по чл. 226, ал. 3 от АПК като е разпоредено същите бъдат възстановени от бюджета на Министерския съвет на РБ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с така повдигнатите касационни основания се излагат подробни съображения в няколко насоки - оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно липсата на компетентност на дисциплинарния съвет и изводите му относно събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и се сочат съществени нарушения в процесуалната дейност на съда във връзка с чл. 224 от АПК. С аргументи от чл. 40, ал. 7 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗДСл и от съдържанието на Заповед № Н-1131 от 06.06.2024 г., с която Министър - председателят на РБ е възложил на главния секретар на Министерски съвет (МС) да упражнява правомощията му на орган по назначаване на държавните служители, се поддържа, че в случая Дисциплинарният съвет е назначен от компетентен орган в лицето на главния секретар на Министерски съвет с надлежно делегирани права да упражнява правомощията на орган по назначаването от името на Министър - председателя на РБ. Твърди, че правомощието по чл. 95, ал. 2 от ЗДСл може да бъде делегирано. В тази връзка излага съображения за неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отклонения на първоинстанционния съд от задължителните указания на Върховния административен съд по смисъла на чл. 224 от АПК, дадени в негово решение № 11070 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 7177/2025 г. Иска оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на М. Х. срещу Заповед № Н-1497 от 07.10.2024 г. на Министър-председателя на РБ да бъде отхвърлена. Ответникът М. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. Русанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки и в съдебното заседание по делото. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение, постановено по реда на чл. 226 от АПК след връщането му по силата на решение № 11070 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 7177/2025 г. на ВАС, е отменена заповед № Н-1497 от 07.10.2024 г. на Министър-председателя на РБ. За да постанови този резултат, съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при наличието на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът посочил, че в хипотезата на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по ЗДСл, какъвто е настоящият случай, е задължително свикването на Дисциплинарен съвет, като съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗДСл Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок от три години. От анализа на тази правна норма, съдът формирал изводът, че само органът по назначаването може да назначи Дисциплинарен съвет и тази норма не предоставя възможност на органа по назначаването да делегира това свое правомощие, в това число и на главния секретар на МС. Съдът приел още, че фактът, че със Заповед № 1131 от 06.06.2024 г. Министър - председателят е делегирал на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл това свое правомощие на Главния секретар, не може да доведе до извод, че главния секретар е оправомощен да назначава Дисциплинарен съвет. Според съда, това е така, тъй като от една страна служебното правоотношение възниква между конкретен служител и органа по назначаването, а от друга страна – назначаването на Дисциплинарен съвет не представлява част от служебното правоотношение. С оглед на това, съдът формирал решаващият извод, че проведеното дисциплинарно производство от Дисциплинарен съвет, който е назначен не от органа по назначаването, води до незаконосъобразност на цялото дисциплинарно производство, а оттам и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение и предпоставя нейната отмяната, като неотговаряща на условията за редовно действие на административните актове. Въз основа на тези мотиви, първоинстанционният съд приел, че заповедта е незаконосъобразна и я отменил. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. Действително съставът на АССГ не се е произнесъл по спора по съществото му, тъй като е достигнал до извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които е приел, че са достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. За да постанови решението съдът е приел, че законът не предоставя възможност на органа по назначаването да делегира своите правомощия по чл. 95, ал. 2 ЗДСл, а именно за назначаване на дисциплинарен съвет. Поради и това е приел, че размилото се административно дисциплинарно производство е опорочено доколкото се е развило и е представено становище от дисциплинарен съвет, който е бил назначен не от органа по назначаването, който в случая е министър – председателя на РБългария, а от главния секретар на Министерски съвет. Чл. 6, ал. 2 ЗДСл предвижда, че „Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго“. Видно от текста на тази разпоредба органът по назначаването може да делегира /възлага свои правомощия/ на главния секретар. Законодателят е въвел ограничение относно лицата, на които могат да бъдат делегирани правомощия по назначаването, преместването и прекратяването на служебни правоотношения по чл. 6, ал. 3 ЗДСл, който обаче е неприложим в настоящия случай. Предвид цитираната по – горе обща разпоредба на чл. 6, ал. 2 ЗДСЛ оранът по назначаването има право да делегира свои правомощия на изрично посочените лица, измежду които е главния секретар на съответното ведомство. В настоящия случай със заповед № Н – 1131 от 06.06.2024г., министъра – председателят е възложил /делегирал/ на главния секретар на Министерски съвет да упражнява правомощията му по орган по назначаването на държавни служители и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в администрацията на Министерския съвет. Тази заповед очертава кръга на правомощията, които са делегирани, а именно да упражнява правомощията на орган по назначаване и на сключва, изменя и прекратява, но само трудовите договори със служителите в администрацията. Със заповед № В – 122 от 12.06.2024г. главният секретар на Министерски съвет е назначил за срок от три години дисциплинарен съвет на основание чл. 95, ал. 2 ЗДСл., като именно така назначеният дисциплинарен съвет е участвал в развилото се дисциплинарно производство. Съгласно чл. 95, ал. 2 ЗДСл. „Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета“. Предвид общата разпоредба на чл. 6, ал. 2 ЗДСл е допустимо органът по назначаването да делегира и това свое правомощие на главния секретар. Това правомощие е част от правомощията на органа по назначаването. В случая видно от представената по делото заповед № Н – 1131 от 06.06.2024г. министър – председателят е делегирал на главния секретар да упражнява правомощията му на орган по назначаването, измежду които е и правомощието по чл. 95, ал. 2 ЗДСл. Т.е. не се установява приетото от съда нарушение на административно производствените правила. Предвид това, че настоящата инстанция е втора касационна, е валидна забраната на чл. 227, ал. 1 АПК, поради и което настоящият състав след като не установява приетите съществени нарушения на административно производствените правила, следва да се произнесе по спора по същество. В случая с оспорената заповед е прието, че М. Х. не е спазила служебните си задължения, като с изпращането на e-mail на 20.03.2024г. до лицето Г. П. не по установения ред му е възложила извършването на консултантска услуга без извършено предварително съгласуване по целесъобразност по чл. 7г, ал. 2 от Закона за електронното управление /в редакцията от ДВ бр. 15/2022г. в сила от 22.02.2022г./, без извършен предварителен контрол за законосъобразност от финансов контрольор от администрацията на Министерски съвет /АМС/, без изпълнена процедура с двоен подпис по Вътрешните правила за ФУК по ЗФУКПС, а поемането на задължение за разход не е одобрено по надлежния ред. С възлагането на задачи на П. е прието, че е превишила правомощията си по длъжностна характеристика, тъй като не е член на създадената междуведомствена работна група /МРГ/, като право да привлича външни експерти има само ръководителя на групата. Посочено е, че с факта, че първо е възложила изготвянето на технически спецификации, а след това е предприела действия да приведе възлагането в съответствие с изискванията на вътрешните правила, Х. не е изпълнила задължението си по длъжностна характеристика да планира самостоятелно дейността си. По тези причини административният орган е извел, че е налице неизпълнение на служебни задължения, съгласно понятието по чл. 21 ЗДСл, а именно неизпълнение на задължения по длъжностната характеристика, съответно е налице нарушение на чл. 89, ал. 2 т. 1 и т. 3 ЗДСл. От представените доказателства се установява, че съдържанието на e-maila от 20.03.2024г. е следното „Ж., както говорихме на срещата вчера, изпращам общ e-mail, за да имаш и мейла на Е.. Приложени са отговорите за какви данни се поддържат/планират да се поддържат, които сме получили до момента, двете кратки информациики, които вчера ти дадохме разпечатани, както и координационния механизъм, част от който вчера също ти дадохме разпечатана“. Към този майл са прикачени: папка данни съдържаща писмо от Агенцията по социално подпомагане /АСП/ да главния секретар на МС В. С. относно разработване на на Национална информационна система /НИС/ за защита от домашно насилие и приложение към него; писмо от директора на НСлС до главния секретар на МС; писмо от председателя на ДАЗД до главния секретар на МС; писмо от председателя на НБПП до главния секретар на МС и приложения към тези писма; файлове, съдържащи „кратка информация по отношение на Националната информационна система за превенция и защита от домашно насилие“, „техническо задание за създаване и поддържане на НИС за превенция и защита от домашно насилие“ и „проект на кординационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие“. На жалбоподателката в първата инстанция е вменено, че с изпращането на пресъздадения по – горе мейл е допусната нарушение на първо място на чл. 7г, ал. 2 ЗЕУ/в редакцията от ДВ бр. 15/2022г. в сила от 22.02.2022г./, според който „В рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация, подробно разписана в няколко точки. 4. текущите и годишните отчети. Посочената разпоредба изисква съгласуване с министъра на електронното управление на разходи, свързани с него. В случая от посоченото по – горе не се установява да е предвидила „разход“, свързан с електронното управление от една страна, а от друга в още по – малка степен това е станало в рамките на бюджетен процес, каквото е изискването на разпоредбата /т.е. в рамките на предвиждането и планирането на бъдещи разходи в тази връзка/. Следва да се посочи и че от текста, цитиран по – горе не може да бъде направен извод, че Х. е възложила извършване на консултантска услуга на П., както и не се установява да е поет разход. По отношение на другите визирани в заповедта нарушения на служебни задължения, а именно, че е договорила разход без извършен предварителен контрол за законосъобразност от финансов контрольор от администрацията на Министерски съвет /АМС/, без изпълнена процедура с двоен подпис по Вътрешните правила за ФУК по ЗФУКПС, не е посочено нито с кое действие се счита такова, което изисква прилагането на посочените правила, нито къде са уредени. На второ място в оспорения акт е прието, че Х. е нарушила правилата на КПСДА чл. 3, ал. 5 и чл. 31, ал. 5 на ВП на ФУК като е допуснала Г. П. до срещи свързани с изработването на националната информационна система, което пък е квалифицирано като нарушение по чл. 89, ал. 2 т. 5 ЗДСл. Нормата на чл. 31 от ВП на ФУК касае редът и органите за предоставяне на обществена информация по реда на закона за достъп до обществена информация, а в случая въобще не се касае за предоставяне на обществена информация, съответно тази разпоредба е неотносима към случая. Съгласно чл. 3, ал. 5 от КПСДА, нарушение на който е също вменено на жалбоподателката, „Служителите са длъжни да опазват и да не разкриват извън установения ред информация за лицата по ал. 1, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения и представляваща законово защитена тайна“. В случая не е уточнено точно коя информация е защитена тайна и която Х. е разкрила. При издаване на оспорената заповед следва да се посочи и че не са обсъдени обясненията на Х., че по възложена й задача след встъпването й в отдела на 15.02.2024г., в срок до 30.04.2024г. да работи за привеждане на правилника за прилагане на Закона за защита от домашно насилие в съответствие с приетите в Закона изменения, във връзка с изграждането на Национална информационна система и създадената междуведомствена група, не е била налице техническа възможност и съответни специалисти, поради и което е предприела тези действия. Това от своя страна е нарушение на 91, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ, а именно административния орган не е оценил обстоятелствата, при които е евентуално извършено нарушение от една страна, от друга не е обсъдил наведените от Х. възражения в тази връзка. Досежно приетите нарушения на чл. 5, ал. 3 КПСДА не е конкретизирано точно каква информация Х. не е предоставила относно взимането на конкретно решение. Съгласно другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 7,а л. 1 от КПСДА „Служителите в държавната администрация представят пред непосредствения си ръководител или органа на власт открито и честно проблемите, които възникват в процеса на работа“, отново не е конкретизирано кои проблеми не е предсавила пред ръководителя си, като тук не са обсъдени и нейните обяснения, в които посочва, че многократно е искала срещи с ръководителя си и изслушване на други служители в отдела. Досежно вмененото й нарушение на чл. 15, ал. 2 КПДСА, също не е доказано от страна на административния орган, доколкото и от разпитаните в хода на съдебното производство други служители в отдела, се потвърждава, че въпреки опитите, Х. не е била приета и е била „саботирана“ от служителите. Но дори и да се приеме наличието на не добро спазване на тази разпоредба от КПСДА, то същото не е основание за налагане на най – тежкото наказание. По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е материално незаконосъобразна, тъй като не се установяват и безспорно доказват вменени на Х. нарушения, които да обосноват налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. По изложените съображения, оспореното решение като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, които като доказани, тъй като са представени доказателства за строени такива, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение