Решение № 12536 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на НЗОК, представлявана от проф. Салчев, чрез пълномощник Х. Тодоров главен юрисконсулт, срещу решение 3433/26.05.2021г., постановено по адм. дело 9744/2020г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. РД-25ПП-142/10.08.2020 г., издадена от управителя на НЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 14 700 лева; Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против административния акт. Ответникът Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Света СофияЕАД не представя писмен отговор и не взема становище по жалбата чрез свой представител и в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. РД-25ПП-142/10.08.2020 г., издадена от управителя на НЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 14 700 лева от ПСАГБАЛ Света София ЕАД- гр.София. Оспореният акт е издаден въз основа на резултатите от извършена проверка, при която е съставен протокол от 23.04.2020 г. по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Видно от установеното при проверката към 13.01.2020 г. Отделение Клинична патология и цитология при ПСАГБАЛ Света София ЕАД- гр.София разполага с лекари, като част от тях са на договори за външно съвместителство и на непълен работен ден. Представените работни графици за м. ноември и м. декември 2019 г. сочат само един лекар, който е началник отделение и на постоянен трудов договор. Липсвали графици за лицата на втори трудов договор, в частност д-р Алексов и д-р Дочкова, а по отношение на същите имало изплатени трудови възнаграждения, отразен ползван годишен отпуск, видно от представена справка. В хода на проверката е констатирано, че при извършено хистологично изследване от д-р Б. Христов, същият не е включен в Приложение 1А и 1Б Списък на специалистите и консултантите оказващи болнична медицинска помощ, а изследването има два подписа, единия на д-р Христов, а другият на лекар, който е бил в платен отпуск. За изясняване на делото от фактическа страна, съдът е приел съдебномедицинска експертиза, констатациите на която са възприети в мотивите на съдебното решение. Съгласно заключението на експерта са спазени всички процедури при пускане на биопсия през обработката на материала и изготвянето на хистологична диагноза, доколкото няма приет медицински стандарт по обща и клинична патология. За изготвянето на хистологичните диагнози в процесните случаи бил ангажиран целият персонал на Лаборатория по клинична патология и цитология в ПСАГБАГ. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган управителят на НЗОК, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, спазен е и процесуалния ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО. Съдът е изградил правните си изводи, като очертал правното основание за издаване на оспорената покана за възстановяване на суми като частно основание за незаплащане на същата по чл. 351б, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., а не като незавършена или неизпълнена клинична пътека. Анализирайки разпоредбата на чл. 260, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2018 г., приел че са налице трудови правоотношения между д-р Б. Христов и ПСАГБАГ Света София ЕАД от 01.10.2018г., които по същество представлявали трудов договор, доколкото съдържанието му съответствало на изискванията на чл. 66 от КТ. В мотивите на съдебното решение, съдът възприел приложение на хипотезата, визирана в чл. 260, ал. 2 от НРД за МД 2018 г., съгласно която лечебните заведения, които не отговарят на условията по ал. 1, т. 6, могат да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла, за следните специалности: 1. вирусология; 2. клинична микробиология; 3. Клинична паразитология; 4. клинична патология; 5. нуклеарна медицина. Крайният извод на съда сочи на акт издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и неправилно приложение от административния орган на санкцията по чл. 351б, ал. 1 от НРД за МД 2018 г.,която касаела само случаите на оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение 1 като специалист на основен трудов договор и изрично изключвала специалисти, работещи на допълнителен трудов договор. Липсата на данни за включване на специалисти Приложение 1Б към договора на лечебното заведение с НЗОК, е квалифицирано от съда като административно нарушение, което не е основание за незаплащане на дейности по КП, извършени от лечебното заведение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на съда, че процесната покана изх. РД-25ПП-142/10.08.2020 г. е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В хода на производството пред Административен съд София град, установената фактическа обстановка неправилно е съотнесена към релевантната правна уредба. Първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 260, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2018 г., съгласно която в лечебното заведение работят специалисти на основен трудов договор, посочени в приложение 1 към договора на лечебното заведение, като там могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение 1а към договора на лечебното заведение, както и с разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от НРД за МД 2018 г., съгласно която лечебните заведения, които не отговарят на условията по ал. 1, т. 6, могат да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла, за следните специалности: 1. вирусология; 2. клинична микробиология; 3. Клинична паразитология; 4. клинична патология; 5. нуклеарна медицина. Видно от доказателствата по делото, лечебното заведение е сключило с д-р Христов договор за медицинска услуга и допълнително споразумение, които неправилно са приравнени от съда като договори сключени по реда на КТ. Основните характеристики на трудовия договор, за разлика от други договори за предоставяне на труд срещу заплащане, не се изчерпват само с изброените от съда реквизити на трудовия договор по см. на чл.66 от КТ, като мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. По своята същност трудовият договор е доброволно съглашение, по силата на което едната страна (работник или служител) се задължава да предоставя работната си сила в изпълнение на трудова функция и да спазва трудова дисциплина, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение за положения труд. Задължението за предоставяне на работна сила не се изчерпва с еднократно извършване на единични трудови операции, а изисква продължителност и повторяемост на действията, които съставляват съдържани­ето на предоставянето на работната сила. Касационната инстанция намира, че договорът на лечебното заведение, сключен д-р Христов няма характеристиката на трудов договор, който е основен по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗЛЗ или е допълнителен. За приложението на чл. 260, ал. 2 от НРД за МД 2018 г. този факт е от съществено значение. Отделно по делото не се установява специалността на д-р Христов, оглед изискуемата компетентност като специалист, който да извършва изследванията по чл. 260, ал. 2 от НРД 2018г. като изпълнител по КП4.1,4.2,160,162,163 и 167. Липсват данни той да е включен в Приложение 1 А или Приложение 1 Б като специалист. Наред с изложеното административният орган е установил,че в случая са били иззети проби,като липсват данни за извършени хистологични изследвания на посочените 16 пациента на болницата,а освен това в съответните ИЗ на посочените пациенти е налице положен подпис, като липсва информация от лечебното заведение на кой лекар е този подпис,респективно бил ли е същият на работа в посочените часове и каква е неговата специалност Според касационния състав, административния съд неправилно е приел доказателствена тежест на административния орган в административното производство по установяване наличието на трудов договор и обстоятелството дали този договор е основен за лицето, с което е сключен. Доколко лечебното заведение е сключило трудов договор с д-р Христов и доколко този договор е основен е предмет на доказване от страна на ПСАГБАГ Света София ЕАД, с оглед необходимост от регистрация и осигурително правоотношение, което е извън правомощията на проверяващите по ЗЗО. С § 76 от Договор РД-НС-01-1-2 от 27 декември 2018 г., обн. ДВ, бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г., е създаден чл. 351б в НРД за медицинските дейности за 2018 г., съгласно разпоредбата на който "не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в приложение 1 на договора като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 26а". В съответствие с това изискване е и разпоредбата на чл. 375 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., според която посочената в нея медицинска документация "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 8), "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 8 А), "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК 9), "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" (бл. МЗ-НЗОК 12) и "Решение на специализирана комисия" (бл. МЗ-НЗОК 13), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. Съгласно чл. 265, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2018 г. в приложението се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр, и същото е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. Видно от доказателствата по делото, не е изпълнено цитираното императивно изискване на чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Нормата е императивна и урежда изрично изключенията, непопадащи в приложното й поле хипотезите на чл. 260, ал. 2 и чл. 260а от НРД за МД за 2018 г., които в процесните случаи не са налице. Посоченото обстоятелство е безспорно и между страните по делото. Фактическите констатации за неизпълнение на цитираната норма изцяло се потвърждават от приложените към преписката писмени доказателства и не се опровергават в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. Не могат да бъдат споделени изложените в оспореното решение правни изводи на първоинстанционния съд. Разпоредбата в относимата редакция е ясна и конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата предвижда, че в извършването на дейността не следва да участва лекар, който не е включен в приложението, като при установяване на такова участие е налице неизпълнение на изискванията на нормата. Правилно административният орган е приел, че в случая д-р Христов не е включен, както в Приложение 1,1А и в Приложение 1Б,освен това липсва информация лечебното заведение да е подало информация до РЗОК,че с д-р Христов е сключено основно или допълнително споразумение по КТ,като специалист по посочените клинични пътеки. Приемайки различни правни изводи при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за отмяна на обжалвания акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото, на касатора по делото следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски. Юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател се определя в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като е внесена и държавна такса в размер на 200, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 400, 00 лева /четиристотин лева/. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,