Решение № 6754 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2013 г.

Решение № 6754 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валери Сашов Белухов от гр. София, чрез адв. Александър Кашъмов - САК, срещу решение № 14540 от 20.11.2012 г. по адм. д. № 8265/2012 г. на ВАС, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу отказ на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление "Банков надзор", обективиран в писмо изх. № 94ВВ-0290/09.05.2012 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - подуправителя на БНБ, чрез процесуалния си представител, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение № 14540 от 20.11.2012 г. по адм. д. № 8265/2012 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Валери Сашов Белухов от гр. София е срещу отказ на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", обективиран в писмо изх. № 94ВВ-0290/09.05.2012 г., в частта, с която не е предоставена информация относно вътрешните правила на БНБ, определящи методологическия ред за извършване на проверка на търговска банка при сигнал за нарушаване на Закона за кредитните институции (ЗКИ) и наредбите по прилагането му. Съдът е приел, че отказът на достъп до обществена информация, в тази му част, е постановен в съответствие са материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Решаващият съд е достигнал до извод, че адресатът на вътрешните правила са единствено служителите на банката и същите не съдържат обществена информация по смисъла на закона. В мотивите на съда са изложени съображения, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения от закона правен субект. Крайният извод на съда е, че административният орган, като е отказал достъп до тази информация, е постановил законосъобразен акт. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност за съставяне на мнение за дейността на задължените по същия закон субекти. От друга страна, на основание чл. 9 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите (между които е и БНБ) и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията (чл. 10 ЗДОИ), която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията (чл. 11 ЗДОИ), която се събира, създава и съхранява при осъществяване на техните правомощия. Най-сетне, правото на информация следва да се разглежда като принцип, а ограничението му - като изключение от принципа, което се извежда от приетото тълкуване на правото на информация в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г. (Д. В, бр. 55/96 г.). Предмет на спора пред тричленния състав на ВАС е дали вътрешните правила на БНБ, определящи методологическия ред за извършване на проверка на търговска банка при сигнал за нарушаване на ЗКИ и наредбите по прилагането му, представляват обществена информация. Изясняването на този въпрос предполага анализ на естеството на вътрешните правила, както и да се прецени относимостта му към разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ. Доколкото извършването на проверки на търговски банки от БНБ представлява дейност в изпълнение на закона (чл. 79, ал. 1 ЗКИ), то в хода им се издават актове, чието съдържание представлява официална обществена информация. Следователно процесните вътрешни правила, по които се осъществяват тези проверки, са създадени и се съхраняват във връзка с официалната информация. Оттук следва, при анализ на чл. 11 ЗДОИ in fine, логичният извод, че вътрешните правила представляват информация създадена и съхранявана по повод дейността на органите и техните администрации. Това е така, тъй като тези правила са създадени, за да подпомагат дейността на контролиращите служители, както и за да се осигури контрол върху тяхната дейност от страна на БНБ. От изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, доколкото в противоречие с чл. 11 ЗДОИ и тълкуването на правото на информация в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г., е прието, че процесната информация не е обществена. Решението на тричленния състав следва да се отмени, както и да се отмени постановения отказ по ЗДОИ, като преписката се върне на административния орган. При новото произнасяне, административният орган, с оглед съдържанието на процесните правила, следва да прецени приложими ли са ограничения за предоставяне на тази информация и какви, и съответно достъпът до коя част от информацията е ограничен (чл. 37, ал. 2 ЗДОИ). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,