Решение № 3597 от 4.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Черноочене против решение 331/26.10.2022г. постановено по адм.д. 159/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. С решението е отменена заповед 1103/16.12.2020 г., издадена от кмета на община Черноочене, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ-РУП на УПИ І, кв.21 по кадастрално-регулационния план на [населено място], с което в южната част на УПИ І, кв. 21, намиращ се в смесена централна зона с показатели: плътност на застрояването до 60%; Кинт. 1,8; озеленяване - минимум 30% и Кота корниз - Нmax-10м., се предвижда обособяване на ново застроително петно 6, с площ 55,82 кв.м. и Кота корниз - Нmax-3,5м., поради съществуваща тераса в застроително петно 5, издадена на 1,5 м. към новопредвиденото застроително петно 6 в посочения УПИ. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалноправните и процедурни правила и необосновано. Иска същото да бъде отменено, да бъде отхвърлено оспорването. В допълнителна писмена молба заявява, че поддържа касационната жалба, претендира присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Ответникът Н. Сали, в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа отговора. Ответниците Община Черноочене, Б. Кадир и И. Халил не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отмени оспорената пред него заповед 1103/16.12.2020 г., на кмета на община Черноочене, Административен съд Кърджали е приел, че: в заповедта не са посочени фактически и правни основания за нейното издаване посочените в заповедта правни норми касаят единствено компетентността на кмета да издава заповеди с предмет идентичен с процесната; заповедта по чл. 135, ал.3 от ЗУТ, с която е разрешено изработването на проект за изменение на плана е издадена в нарушение на чл. 135, ал.4 от същия закон, тъй като не е предшествана от становище на главния архитект на общината; тъй като заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не е съобщена на всички заинтересовани лица, същата не е влязла в сила, поради което последяващото процедиране на изменението на плана и в частност издаването на заповед за одобряване на изменението е опорочено; липсвало съгласие на всички собственици и носители на вещни права върху имота предмет на плана; одобреното изменение противоречало на общия устройствен план община Черноочене; заповедта била в противоречие с Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове /Наредба 8/ и Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/. Така постановеното решение е правилно. Условията, които следва да са налице, за да бъде изменен устройствения план се съдържат в нормата на чл. 134 от ЗУТ. В случая в оспорената заповед не е посочена хипотезата, позволяваща изменението на плана, която според административния орган е налице. Непосочването на правното основание ограничава правото на защита на засегнатите от заповедта лица и препятства съда да извърши пълноценен контрол върху нейната законосъобразност. В допълнение следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на нито една от хипотезите допускащи изменение на устройствените планове, изчерпателно изброени в чл. 134, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ. В частност не е налице съдържащото се в лаконичните мотиви на заповедта основание - реализиране на инвестиционни намерения, както и посочената в Заповед 31/23.01.2020г. за допускане на изработването на проект за ИПУП хипотеза на чл. 134, ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Нормата на чл. 134, ал.1, т. 3, която е най-близко до соченото реализиране на инвестиционни намерения изисква да са възникнали инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. По делото липсват доказателства които да установяват изпълнението на посочените изисквания за произход на средствата и относно качеството на инвеститора. Не е налице и изискваното от чл. 134, ал.2, т. 6 от ЗУТ съгласие на всички собственици и на носители на ограничени вещни права върху имота, засегнат от разработката. Следва да се посочи, че е налице и значително разминаване между позволеното проектиране и действително извършеното, което е одобрено с процесната заповед. Със Заповед 31/23.01.2020г. на кмета на община Черноочене е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП ПЗ относно УПИ І, в кв. 21 по плана на Черноочене, като се предвиди ново строително петно с площ 45 кв.м. Тази заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ определя параметрите, при спазването на които следва да се извърши проектирането на устройствената промяна и в рамките на които евентуално би бил одобрен проекта за изменение на устройствения план. Със заповед 1103/16.12.2020 г., на кмета на община Черноочене е одобрен проект за изменение на плана с който се предвижда ново строително петно 6 с площ 55,82 кв.м. Така одобрения проект от една страна, както бе посочено се разминава значително с позволеното проектиране, превишавайки площта на позволеното строително петно с 24 %, а от друга е одобрен работен устройствен план, чието проектиране не е позволено със заповедта от 23.01.2020г. Изложеното по-горе, както и всички останали съображения на първостепенния съд, които настоящата инстанция изцяло споделя, сочат че оспорената заповед страда от пороци налагащи нейната отмяна. Като е отменил атакуваната пред него заповед, Административен съд Кърджали е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Въпреки своевременното възражение за прекомерност от страна на касатора, съдът намира, че претендирания размер 2.500,- лева не е прекомерен, с оглед действителната сложност на делото и след преценка на извършеното от представителя на ответника в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,