Решение № 3517 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2012 г.

Решение № 3517 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ловеч, против решение № 134 от 1.10.2012 г. по адм. дело № 138 по описа за 2012 г. на Ловешкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 14 от 10.04.2012 г. и оставеното с него в сила разпореждане № О-10-000-00-00488866 от 14.03.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените от съда задължителни указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица, обл. Ловеч, е оспорила касационната жалба в писмено възражение и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 14/10.04.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № О-10-000-00-00488866/14.03.2012 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на самоосигуряващото се лице Надя Павлинова Григорова е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 10.01.2012 г. - 8.02.2012 г. по болничен лист № 0659798, серия А 2010. Според изложените мотиви жалбоподателката не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като декларацията за започната на 26.01.2009 г. трудова дейност е била подадена на 29.06.2009 г. след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция - ДВ, бр. 17 от 2008 г.) За да уважи жалбата, Ловешкият административен съд след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че към момент на възникване на осигуреното събитие самоосигуряващото се лице Надя Павлинова Григорова е подлежало на осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно подадена декларация до ТД на НАП - Ловеч и е придобила изискуемия осигурителен стаж като осигурено за този риск. Пропускането на срока по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ за подаване на декларация "до края на януари на съответната календарна година" не преклудира правото на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 4 от КСО на избор на вида на осигуряването за следващата календарна година. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ (Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица) са неоснователни. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи свободна професия, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С ал. 4 на чл. 4 на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Пред 2009 г. изборът на вида на осигуряването се е извършвал по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 17 от 2008 г.) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност до съответната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че ответницата по касация е започнала да упражнява трудова дейност като самонаето лице на 26.01.2009 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 29.06.2009 г. след изтичане на 7-дневния срок, считано от началната дата на започване на трудовата дейност. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е попълнило графата "заявявам, че ще се осигурявам за: всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица". Не съответства на разума на закона застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което "Несвоевременното подаване на декларация от страна на Надя Григорова е довело до отпадане на възможността за избор на лицето да се осигурява освен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и за тези предвидени от чл. 4, ал. 4 от КСО". Подзаконовите процесуални правила не следва да се прилагат по начин, който ограничава упражняването на създаденото със закона материално право на самоосигуряващите се лица да изберат вида на осигуряването. Предвидените с чл. 1, ал. 3 и 4 от цитираната наредба срокове имат за цел да укрепят финансовата отчетност и да ограничат случаите на злоупотреби с осигурителни права. Пропускането на срока за упражняване на правото лишава самоосигуряващото се лице от възможността да избере вида на осигуряване за текущия отчетен период - календарната година. Съгласно чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ за следващата календарна година правото може да бъде упражнено до края на м. януари. Към момента на подаване на декларацията 29.06.2009 г. не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за задължителните рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). С оглед на действащата подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че ответницата по касация не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 1.01.2010 г. (В същия смисъл Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2011 г., VI о., Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о., решение № 1060 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. дело № 8682/2011 г., VI о. и др.). В хода на делото е установено, че дължимите осигурителни вноски за риска "Общо заболяване и майчинство" са внесени, с което е изпълнено условието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО за придобит от самоосигуряващото се лице изискуем осигурителен стаж от 6 месеца съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 10.01.2012 г. - 8.02.2012 г., са издадени в нарушение на материалния закон и като ги е отменил, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,