Решение № 9613 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в „Консулска служба“ към Посолството на Република България в Делхи, Индия, чрез процесуален представител И. Атанасова, срещу решение № 12553, постановено по адм. дело № 1848/2026 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение, по жалба на Г. К. И. / G. K. Y., гражданин на Индия, роден на [дата]. и паспорт [№], е отменен отказ за издаване на виза вид „D“, по заявление № DEL25006922 от 04.11.2025 г., издаден от консулско длъжностно лице в Консулска служба при Посолството на Република България в Индия, гр. Делхи и преписката е върната на консулско длъжностно лице в Консулска служба при Посолството на Република България в Индия, гр. Делхи, за ново произнасяне по заявлението на Г. К. И. / G. K. Y., гражданин на Индия, роден на [дата]. и паспорт [№], отказ за издаване на виза вид „D“, по заявление № DEL25006922 от 04.11.2025 г. В касационната жалба са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че в случая е безспорно установена липсата на предпоставките за издаване на виза на чуждия гражданин, като решението за отказ е взето след съобразяване на становището на дирекция „Консулски отношения“, ДАНС и дирекция „Миграция“. Сочи, че получаването на виза не е субективно право, а представлява само една правна възможност. Изразява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата на чуждестранния гражданин да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. К. И., гражданин на Бангладеш, чрез адвокат Байрактаров, в представен отговор и становище в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и завява искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Г. К. И. / G. K. Y., гражданин на Индия, роден на [дата]. и паспорт [№], чрез адвокат Байрактаров – САК, срещу отказ за издаване на виза вид „D“, съобщен на 12.12.2025 г., потвърден с писмо на МВнР по жалба с вх. № КОВ-55-26-52/29.12.2025 г., връчен на 26.01.2026 г., по подадено на 04.11.2025 г. заявление № DEL25006922 за издаване на виза, издаден от КДЛ в Консулска служба при Посолството на Република България в Делхи, Индия. С обжалваното решение № 12553 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1848/2026 г., по описа на АССГ, е отменен отказът на завеждащ „Консулската служба“ към Посолството на Република България в Делхи, Индия и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е за установено от фактическа страна, че със заявление за издаване на виза от 04.11.2025 г. G. K. Y. е подал заявление № DEL25006922 за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза вид „D“/ в Посолството на Република България в Делхи, Индия, със сочена цел на пребиваването „образование“, към което са приложени Удостоверение № 04-11-2453/05.09.2025 г. от директор на дирекция „Висше образование“ в МОН, че G. K. Y. е приет за студент за зимен семестър през учебната 2025/2026 г. във Висше училище по мениджмънт Варна, специалност „Международен бизнес мениджмънт“, на английски език, редовна форма на обучение, ОКС „бакалавър“. В този смисъл са и представените удостоверения № С-66/14.07.2025 г. и С-71/19.09.2025 г. от учебния отдел и от ректора на Висше училище по мениджмънт Варна, както и че висшето училище е получило банков трансфер за обучение за зимен семестър, видно от платежно нареждане от 11.07.2025 г. за превод на такса за семестър 2025/2026 по сметка на Висше училище по мениджмънт Варна. Представено е в превод свидетелство за съдимост от 27.10.2025 г. за липса на съдебно минало, диплом за завършено средно образование от март 2020 г. и оценки от училище - Правителство Керала, Департамент по общо образование, удостоверение за издържан изпит за Висше средно образование и допустимост за продължаване на висше образование - март 2022 г., Правителство Керала, Съвет за изпитите за Висше средно образование, индивидуална пътна застраховка за период 04.12.2025 – 01.06.2026 г., медицински доклад от 30.10.2025 г., нотариално заверен договор за наем на недвижим имот в гр. София от 01.07.2025 г. за срок 12 месеца. Чрез дирекция „Миграция“ при МВР е изискано становище от ОД на МВР Варна. Представено е отрицателно становище по съгласувателната процедура от началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна. Представено е и писмо от ДАНС относно осъществена съгласувателна процедура от ТД „Национална сигурност‘ Варна. Изложено е положително становище в НВИС, апликантът не бил идентифициран като заплаха за национална сигурност. На основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и констатациите на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна е постановен отказ за издаване на виза вид „D“ по подаденото от G. K. Y. заявление. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Според съда от представените към заявлението доказателства се установяват целта и условията на планирания престой – обучение във Висше училище по мениджмънт Варна, специалност „Международен бизнес мениджмънт“, на английски език, редовна форма на обучение, ОКС „бакалавър“. Според съда, административният орган не е изложил конкретни мотиви за това какви съмнения има относно целта на чужденеца, а посоченoто във фактическото основание за издаване на обжалвания отказ противоречи на събраните в хода на административното производство доказателства. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият касационен състав не споделя преценката на решаващия съд, че оспореният отказ е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България – чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР). Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци – граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1-29 ЗЧРБ са регламентирани различни хипотези, при които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. Оспореният отказ е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, като е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България. Органът е мотивирал преценката си с данните, съдържащи се в писмо рег.№ УРИ 365р-64457 от 18.11.2025 г, на началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Варна. В приложена справка е изложено, че апликантът вече е бил получил виза вид „D“ на това основание, бил е със статут на продължително пребиваващ чужденец от 30.07.2024 г. до 29.07.2025 г., на основание чл. 24в ЗЧРБ, но пребиваването му е било отнето, бил е отстранен от ХТМУ гр. София, и е била издадена заповед № 5392ПАМ - 246 на 27.03.2025 г. на отдел „Миграция“ СДВР, но жалбоподателят е бил напуснал Република България на 29.07.2025 г., като не са били пояснени причините. Изложено е, че в Индия има 459 държавни университета и апликантът може да продължи своето обучение. Изложените фактически обстоятелства в достатъчна степен обосновават преценката на административния орган да откаже издаване на виза на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, тъй като не са установени по безспорен начин нито целта, нито условията на планирания престой. Изводът на административния орган за наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ не е опроверган от оспорващия по пътя на пълното насрещно доказване в съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства, които да оборят изводите на административния орган. Представените доказателства за прием във висше учебно заведение не могат самостоятелно да обосноват извод за целта и условията на планирания престой, при наличието на данните за предходно поведение, според информацията, предоставена от органите на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Варна. Направените от първоинстанционния съд изводи в противоположния смисъл не се споделят от настоящия състав. Поради изложеното, постановеното решение от Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да се реши по същество, на основание чл. 222, ал. 1 АПК с отхвърляне на жалбата на Г. К. И. / G. K. Y., гражданин на Индия, роден на [дата]. и паспорт [№], чрез адвокат Байрактаров – САК, срещу отказ за издаване на виза вид „D“, съобщен на 12.12.2025 г., потвърден с писмо на МВнР по жалба с вх. № КОВ-55-26-52/29.12.2025 г., връчен на 26.01.2026 г., по подадено на 04.11.2025 г. заявление № DEL25006922 за издаване на виза, издаден от КДЛ в Консулска служба при Посолството на Република България в Делхи, Индия. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в размер на 200 лева (102,26 евро), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,