Решение № 2789 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14708/2009 г.

Решение № 2789 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14708/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 149 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Драгомир Асенов Кояджиков от гр. София против решението по т. 31 от протокол № 42/29.10.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца" поради допуснато системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника си, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол е акт за налагане на дисциплинарно наказание по предложение на компетентния орган Инспектората към Висшия съдебен съвет. При разглеждане на дисциплинарно дело № 54/2009 г. и при постановяване на оспореното решение е спазена разписаната в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ процедура. Жалбоподателят е представил писмени възражения по вменените му дисциплинарни нарушения, известен е за образуваното дисциплинарно производство, запознал се е с материалите по делото, уведомен е за откритото заседание на органа. Въз основа на извършена проверката за работата на Софийския районен съд във връзка със заповед № 33 от 10.02.2009 г. на главния инспектор на Инспектората към ВСС, е внесено предложение от 15.07.2009 г. за носене на дисциплинарната отговорност от Кояджиков поради системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Установено е, че жалбоподателят е забавил изготвянето на решенията по наказателните административен характер дела в нарушение разпоредбата на чл. 340 от НПК, както и на мотивите към постановените присъди по наказателни от общ характер дела - общо 107 броя дела, от които забавяне над три месеца е констатирано по 83 дела. На основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство пред Висшия съдебен съвет, определен е дисциплинарен състав с решение от 22.07.2009 г. След изпълнение на предвидената в закона процедура, дисциплинарният състав е приел за установено, че магистратът Драгомир Кояджиков е извършил дисциплинарно нарушение, като е допуснал системно неспазване сроковете, предвидени в процесуалните закони и е предложил налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца". С оспореното решение по т. 31 от протокол № 42 от 29.10.2009 г. Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца" за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.). Конкретните факти и доказателствата, установяващи допуснатите нарушения, са изложени обстойно в мотивите на предложението на Инспектората на ВСС и в решението на дисциплинарния състав, поради което не следва да се излагат повторно. Жалбоподателят Кояджиков нито с жалбата си, нито по същество е оспорил констатациите в хода на административното производство. За ангажиране на предвидената от закона дисциплинарна отговорност се изисква виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, като неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата. Констатираното в хода на административното производство неспазване на сроковете по НПК при решаване на посочените дела е прието от дисциплинарнонаказващия орган за достатъчно формално основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) са проявни форми на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Вменените нарушения на дисциплинарноотговорния магистрат касаят действия и бездействия, извършени в периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Нарушенията, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони са индивидуализирани в приложеното предложение на Инспектората към ВСС, приобщено и в решението на дисциплинарния състав. Решението на Висшия съдебен съвет е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Оспореният акт е издаден при неспазване принципите на съразмерност, последователност и предвидимост в административния процес. За мотиви на оспорения акт се приемат и приобщените към него предложение на Инспектората към ВСС, решението на дисциплинарния състав, също и изказванията на членове на колективния орган, които обаче са вътрешно противоречиви. При приемането на решението на ВСС по д. д. № 54/2009 г. е отчетена единствено тежестта на нарушението, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. За нито едно от посочените в предложението дела обаче не са представени доказателства, че в законно установените срокове произнасянето по тях е било възможно, с оглед конкретният им обем, правна сложност или други обективни причини. Дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил всестранно и задълбочено всички относими към сложилото се административно правоотношение факти и обстоятелства. С налагането на дисциплинарното наказание се цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийския районен съд (този факт е изнесен в заседанието на колективния орган), не е отчетен обективния факт на регулярната най-висока натовареност на съдиите по наказателни дела в този съд. Не е коментиран нито броя на откритите съдебните заседания, които е провел Кояджиков, нито броя на постановените в закрито заседание актове по движението на делата. Не са отчетени и обсъдени обективно установените факти, че приключените дела са повече от календарните дни в годината; не е съобразено обстоятелството, че жалбоподателят при 494 постъпили дела за 2008 г. е свършил 491бр. дела. Дисциплинарният състав се е ограничил до позоваването на безспорните статистическите данни, визирани в предложението на Инспектората на ВСС, без да направи допълнителни разследвания, да събере и обсъди задълбочено и всестранно всички относими към спора факти и обстоятелства, които по категоричен и несъмнен начин да налагат извод за виновно неизпълнение на задължението на магистрата. Не е извършен дори сравнителен анализ на натовареността на съдиите в това отделение на СРС, не е отчетена и сложността на приключените наказателни производства. Видно от приложения протокол № 42 от 29.10.2009 г., в отделните изказвания на членове на ВСС са поставени на обсъждане относими факти и обстоятелства, но оспореният акт е постановен само въз основа на изготвената от контролния орган статистическа справка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита постановеното решение на Висшия съдебен съвет за незаконосъобразно. Вмененото на Кояджиков дисциплинарно нарушение не е установено по безспорен начин от субективна страна. Констатираните дисциплинарни провинения, съотнесени с цялостното поведение на магистрата по служба, не формират у съда несъмнения извод за допуснато виновно неизпълнение на задължения на Кояджиков по чл. 210 от ЗСВ. Съгласно приложената по делото справка, броят на просрочените актове на жалбоподателя не се различава от тази на останалите съдии в СРС, т. е. и при добра организация на работата по образуване и движение на делата и по организация на работата в тях, неизпълнението на задълженията за спазване на предвидените срокове в процесуалните закони следва да се разглежда за всеки отделен случай. От данните по преписката и от представените пред съда писмени доказателства се налага извод за несъответствие на оспореното решение с целта на закона. Дисциплинирането и мобилизирането на магистрата не е самоцел, тъй като спазването на визираните в отделните закони срокове е част от дейността му по приложението на закона. Но при установяване на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) дисциплинарнонаказващият орган не следва да съобразява само статистическите данни, а дължи произнасяне и по всички факти и обстоятелства, обуславящи тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения, следва да се приеме, че при постановяване на оспореното решение на ВСС, с което е възприето изцяло становището на дисциплинарния състав относно фактическите обстоятелства и предложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд