Решение № 11993 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2016 г.

Решение № 11993 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- гр. М., срещу Решение с № 167/03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 121 по описа за 2016 г. на Административен съд - С., с което е отменено Решение № 102, прието от Общински съвет- М. на заседание, проведено на 23.03.2016 г. по Протокол № 6. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отравя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени оспорения съдебен акт и да отхвърли изцяло предприетото от Областния управител на О. С. оспорване. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Н. Ж. С., в качеството му на Областен управител на О. С., оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подробно се аргументира в депозирания писмен отговор и в допълнително представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на заетото становище. Жалбата е подадена в срок от страна участвала в първоинстанционното производство срещу неблагоприятен за нея акт и в описаните чл. 211, ал. 1 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение № 102, прието от Общински съвет- М. на заседание, проведено на 23.03.2016 г. по Протокол № 6. За да постанови този резултат, административният съд е приел за безспорно установено по делото, че с оспореното решение общинският съвет е формирал воля да дари имот с идентификационен номер46045.501.195 с площ 1464 кв. м., попадащ в УПИ ХХI- пазар, в кв. 30 по плана на гр. мадан, ул. "Перелик"- частна общинска собственост, ведно със сграда за търговия с дървена конструкция с идентификатор № 46045.501.195.1, със застроена площ 111 кв. м., съгласно Акт за общинска собственост № 39/15.03.2016 г., вписан във вхoдящия регистър под № 1288/15.03.2016 г., Акт № 85, том I, в Службата по вписванията към МРС на "Мюсюлманско вероизповедание" за нуждите на трите местни мюсюлмански настоятелства: Мюсюлманско настоятелство "гр. М.- Център", Мюсюлманско настоятелство "гр. М.- Малка река" и "Мюсюлманско настоятелство "гр. М.- 24- та". Съобразил е, че с оспореното решение е възложена на Кмета на О. М. да сключи договор за дарение след представяне на изискуемите документи, актуални към датата на подписването му. Установил е още, че с Акт за общинска собственост № 339/15.03.2016 г. описаният по- горе имот е актуван за частна общинска собственост. Въз основа на тези фактически установявания, административният съд, от правна страна съдът е приел, че решението на ОС- мадан е незаконосъобразно. Според съда, това е така, тъй като макар и имота с предназначение "общински пазар" да е актуван като имот- частна общинска собственост, видно от датата на Акт № 339, актът е съставен на 15.03.16 г. - непосредствено преди самото вземане на решението с цел да бъде извършено дарението, то общински съвет М. не разполага с правомощието да взима подобни решения. Посочил е още, че за да бъде взето такова решение за трансформирането на имот публична общинска собственост в имот- частна общинска собственост, следва да са налице обективни предпоставки, свързани с характера на имота и неговото предназначение като такъв. След като имотът несъмнено функционира като пазар и като такъв задоволява общински потребности то и актът за актуване на имота като частна общинска собственост се явява незаконосъобразен. Според съда, този извод кореспондира и с практиката на Върховния административен съд, според която след като и преди, и след актуването си имотът не е променил предназначението си да задоволява трайно общински нужди от извършването на търговска дейност, то той има характер на публична общинска собственост Решението е правилно. Съгласно трайната практика на ВАС, актът за общинска собственост, предвид чл. 5, ал. 1-3 от ЗОС, няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Правилна е преценката на АС, че собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях, а това става по силата на определни юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има единствено декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. Предвид изложеното, законосъобразен се явява решаващият извод на първостепенния съд, че в разглеждания случай видът на собствеността върху имота, предмет на Решение № 102/23.03.2016 г. на Общински съвет- М., а именно публична общинска собственост, се определя ex lege, по силата на закона, от чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, в зависимост от предназначението на същия- за трайно задоволяване на обществени потребности, а не от съставения за имота акт за частна общинска собственост (издаден в нарушение на закона- чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС). В този контекст следва да се посочи, че неоснователно касаторът поддържа, че Решение № 686/21.12.2012 г., по адм. д. № 462/2012 г. на АС- П., оставено в сила с решение № 5543/23.04.2014 г. по адм. д. № 1644/2013 г., на които се е позовал решаващия съд, не третират аналогичен случай. По тези дела е бил разглеждан въпроса дали Общинският съвет притежава оперативната самостоятелност да прецени дали един имот е публична или частна общинска собственост, като е прието, че той само обявява, констатира настъпилите реално обстоятелства, според които имотът вече не служи за трайното задоволяване на съответната обществена потребност. Аналогично на настоящия случай, по горепосочените дела не е било установено да е отпаднало предназначението на имота за задоволяване на обществени потребности на каквато и да е част от целия УПИ I - градски пазар. В разглеждания случай, аналогично и на визираните по- горе дела, се установява, че всички части на общинския пазар продължават да функционират както и преди . Именно във връзка с всичко гореизложено, вписаното в АЧОС № 89/11.07.2007 г., за който се твърди, че е станал основание за издаването на АЧОС № 339/15.03.2016 г., не може да обоснове различен извод от мотивирания по- горе. Въз основа на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно административният съд е отменил оспорения пред него административен акт. Решението като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В депозираната от ответника по касация в с. з. писмена защита се прави искане за присъждане на разноски, но по делото доказателства за сторени такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани.