Решение № 7118 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2013 г.

Решение № 7118 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКВР) против решение № 2061/12.02.2013 г., постановено по адм. д. 10764/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ж-210/23.07.2012 г. на ДЕКВР за прекратяване на преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11Р-00-24/17.05.2012 г. на Радослав Ивайлов Виденов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД и е върната преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Радослав Ивайлов Виденов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е заявил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение и пояснение. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Електро България" изразява становище за основателност на касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2061/12.02.2013 г., постановено по адм. д. 10764/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решение № Ж-210/23.07.2012 г. на ДЕКВР за прекратяване на преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11Р-00-24/17.05.2012 г. на Радослав Ивайлов Виденов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД и е върната преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тричленният съдебен състав е приел, че ДКЕВР е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, защото не са спазени изискванията на чл. 22, чл. 76, чл. 80 от Закона за енергетиката (ЗЕ в относимите действащи редакции), чл. 97 - чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ, отм., в относимите действащи редакции) и чл. 25б и чл. 37 от Устройствения правилник на ДКЕВР. Така постановеното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Преписката, която е прекратена от ДКЕВР е образувана по жалба вх. № Е-11Р-00-24/17.05.2012 г. от Радослав Ивайлов Виденов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД с оплаквания относно начина на изчисляване на сумите, посочени като дължими за различни периоди за електрическа енергия и формирането на задължение за лихви върху тези суми. Според ДКЕВР случаят е изяснен въз основа на представеното от "ЧЕЗ Електро България" АД становище и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия. Правилно тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че при постановяване на обжалваното пред него решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото административният орган не е извършил необходимата проверка, а възпроизвел становището на една от участващите в процедурата страна "ЧЕЗ Електро България" АД, без да го подложи на никакъв анализ и собствено обсъждане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че фактите, въз основа на които е възникнал спорът, не попадат в обхвата на Закона за енергетиката и не подлежат на регулация от ДКЕВР, а обуславят наличие на гражданскоправен спор. Настоящият съдебен състав намира, че спорът между страните не се е свежда само до дължимостта на парично вземане на "ЧЕЗ Електро България" АД срещу абонат, а е свързан главно с начина, по който се изчисляват вземанията и се уведомява длъжника за тяхната изискуемостта чрез индивидуализирането им по размер и период - главница и лихва, включително и относно начина на определяне на обема на доставената услуга в отделните периоди. Тези правоотношения не могат да бъдат определени като изключени от контрола на ДКЕВР като специализиран контролен орган по отношение спазването на условията по издадените лицензии и прилагането на цените. Касационната инстанция намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. В производството по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, ДКЕВР разполага с компетентност да разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители. В случая обаче административният орган преждевременно, без извършване на дължимата проверка е приел, че липсва извършено от "ЧЕЗ Електро България" АД нарушение. На практика регулаторният орган е прехвърлил собствените си произтичащи от закона правомощия по извършване на проверката, на поначало заинтересования от изхода на производството оператор. Административният орган има право, но едновременно с това и задължение да упражни компетенциите си - това е същността на понятието "правомощие" на органа на власт. Пренебрегвайки установените правила за извършване на дължимата по закон проверка, органът е постановил административния акт въз основа на чужда проверка, осъществена от самото контролирано лице. Допуснатото нарушение е съществено и представлява основания за отмяна на административния акт, а с оглед характера му правилно е преценено от тричленния състав, че следва да бъде извършено ново произнасяне от компетентния орган и не е възможно разрешаване на спора по същество от съдебната инстанция. Цитираната в касационната жалба съдебна практика разглежда други аспекти на процедурата, събиране на доказателства и администриране на преписките от ДКЕВР, а Решение № 2061/12.02.2013 г., постановено по адм. д. 10764/12 г. по описа на Върховния административен съд, на което се позовава заинтересованата страна в писменото си становище, е в подкрепа на мотивите на настоящия състав относно характера на спорните отношения. Другото цитирано в писменото становище на "ЧЕЗ Електро България" АД съдебно решение е напълно неотносимо към настоящото касационно производство. Като дава задължителни указания на ДКЕВР да извърши надлежна проверка, първоинстанционният съд отстранява пропуска на административния орган, който се е произнесъл по жалбите на сезиралия го потребител при непълно изясняване на случая, а не се произнася по признаване на вземане или разпорежда неговото изплащане. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът по касационната жалба Радослав Ивайлов Виденов не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия