Решение № 1561 от 17.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 934/11.05.2021 г., постановено по адм. дело 706/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на Контест ООД гр. Пловдив е отменен РА Р-16001619002952 091 001/ 25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив в частта, в която е изменен с решение 77/17.02.2020 г. (допусната техническа грешка от съда вместо 2020 г. е изписана 2019 г.) на посочения по-горе директор за установени задължения за ДДС за месец март 2019 г. от 20 732,89 лв. на 5 159,32 лв. и прилежащи лихви от 766,03 лв. на 190,62 лв.; за месец април 2019 г. от 54 981,39 лв. на 36 408,95 лв. и прилежащи лихви от 2 107,79 лв. на 1 395,78 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е допуснал нарушение по чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като жалбоподателят в първоинстанционното производство носи доказателствената тежест и е длъжен да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. Твърди се, че от страна на процесуалния представител на жалбоподателя не били представени безспорни доказателства в качествен и количествен аспект по време на съдебното обжалване на процесния ревизионен акт, а представените справка и удостоверение от ГД Гранична полиция не могат да оборят документално обоснованата констатация на приходния орган. Сочи, че в ревизионния акт били посочени множество разминавания в данните, посочени в представените доказателства от жалбоподателя и извършените служебни проверки по време на ревизионното производство. По отношение на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза касационният жалбоподател посочва, че вещото лице е отговорило на зададените му въпроси, но е преповторило установената фактическа обстановка, като вещото лице не било отчело и факта, че според приложената към фактура 604/06.03.2019 г. декларация от клиента от Франция, че е получил стоката на 07.03.2019 г. на посочения в ЧМР адрес, като стоката била доставена именно от МПС с рег. В 404 MAN, посочено и в ЧМР, но превозвача е различен от този, посочен в товарителницата. Подробно в касационната жалба са обсъдени и останалите фактури по вътреобщностните доставки (ВОД) и отразеното за тях от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Касационният жалбоподател иска настоящия съд да приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК независимо от изхода на делото, тъй като при съдебното обжалване на ревизионния акт са били представени писмени доказателства, въпреки многократната възможност на жалбоподателя в първоинстанционното производство такива да представи в хода на извършената ревизия. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 000 лв. и държавната такса, внесена за касационното обжалване в размер на 345,24 лв., а адвокатското възнаграждение на ответника по касация да бъде намалено поради прекомерност. От юриск. С. Калдъшев е постъпило писмена становище, с което поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Контест ООД гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпил е писмен отговор от адв. П. Велчева, с който същата се оспорва, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Иска се присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени посоченият по-горе ревизионен акт за установения за внасяне ДДС за данъчни периоди на месеците март и април 2019 г. поради непризнати ВОД за дружества във Франция и Полша, първоинстанционният съд е приел, че ВОД са действително осъществени. Този извод на съда се базира на представените по делото доказателства и изслушаната в съдебно заседание съдебно счетоводна експертиза. Според съда правилно вещото лице е установило в експертизата си, че е налице счетоводно отчитане на процесните ВОД, като счетоводните документи притежават необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС. В тази връзка е посочено, че счетоводните регистри и дневниците на Контест ООД са надлежно заверени, води се дневник за покупките и продажбите, а стопанските операции са записани в хронологичен ред, като е спазен принципа на документална обоснованост на стопанските операции. Съдът е посочил в решението си, че за доставките са представени фактури 0 .0603/06.03.2019 г. с получател CONSEIL INIATIVE SAS Франция на обща стойност 25 796,62 лв. , фактура 00620/05.04.209 г. и фактура 631/18.04.2019 г. и двете с получател DELPI IMPEX Sp.z.o.o.- Полша на обща стойност 94 447,81 лв. с подробно изброени в решението на съда придружаващи документи, като стокови разписки, инвойс фактури, ЧМР, декларации от получателите, че стоките са получени, както и банкови документи за плащане и доплащане на стоките. Относно попълването на процесните ЧМР съдът е посочил, че са спазени изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки име и адрес на изпращача, получател, място на товарене и място на разтоварване, количество и вид на стоката и превозното средство, извършило превоза на стоките, фактури за извършен транспорт. В решението е посочено също, че и според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се установяват разминавания в данните за изпращач и получател на стоките, количествата и вида на същите и те отговарят на описаното във фактурите и стоковите разписки, както и в пакетажния лист. За неаргументирано съдът е приел становището на приходния орган, че не са установени данни за преминаване на стоките при осъществен контрол от органите на Фискален контрол през ГКПП на Република България. Съдът е изложил мотиви, че от представеното удостоверение от ГД Гранична полиция е видно, че са посочени МПС, осъществили транспорта на стоките, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява този факт. Според съда изпълнена е разпоредбата на чл. 45, т.1, б. а ППЗДДС, поради което от доказателствата се обосновават изводи за добросъвестност на доставчика и за отсъствие на намерение да се отклони от данъчно облагане или да участва в данъчна измама. Съдът е посочил съдебна практика на ВАС по адм. дела 8426/2018 г., 5519/2011 и 2496/2011 г., както и се е позовал на практика на СЕС по дело С 409/04. Изводът на съда въз основа на тази практика е, че ще противоречи на принципа на правната сигурност държава членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена ВОД, по - конкретно, определяйки списък с документи, които да се представят на компетентните власти, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващо правото на освобождаване от облагане, да може впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тези доставки ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя измама, за която доставчикът не е знаел и не е могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напуснали територията на държавата членка на доставката. Въз основа на това е прието в обжалваното решение, че жалбоподателят е представил необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсват данни последният да е участвал в данъчна измама. В заключение съдът е приел, че при съставяне на данъчните документи дружеството е действало добросъвестно и декларираните от него ВОД са доказани в съответствие с изискванията на чл. 45 ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС и затова на основание чл. 53, ал.1 във връзка с чл. 7 ЗДДС те са облагаеми с нулева ставка на данъка, а с ревизионния акт е установено обратното и на това основание ревизионният акт е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС дефинира вътреобщностната доставка (ВОД), за която трябва по несъмнен начин да се установи, че стоката е напуснала територията на страната и е достигнала до получателя в друга държава-членка, като в процесния случай първоинстанционният съд я е приложил към относимите и събрани по делото доказателства. Само при доказване на посочените предпоставки, възниква правото на доставчика на основание чл. 53, ал.1 ЗДДС да обложи ВОД с нулева ставка, като ал. 2 относно документите, удостоверяващи ВОД препраща към чл. 45 ППЗДДС. При недоказване транспортирането на стоките в съответната държава-членка при всеки един от получателите по ВОД на практика би довело до извод, че доставките са местни, т. е. извършени на територията на страната и ще се начисли ДДС, както неправилно е сторено с ревизионния акт. Тежестта на доказване е върху ревизираното дружество предвид общите правила на доказване - този, който твърди положителните факти е длъжен да ги докаже, а не този, който твърди отрицателни факти, каквито са констатациите на ревизионния акт. От особена важност е установяване на транспортирането на стоките е да се докаже по категоричен начин, че те са напуснали територията на България и са достигнали до друга територия на държава - членка, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, която е приложима за ВОД. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС - решения по дела С-409/04 (Teleos) и С-273/11 (Mecsek-Gabona Kft ). Посочено е от първостепенния съд, че с решението си директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив е изменил оспорения ревизионен акт по отношение на декларирания ВОД по фактура 608/15.03.2019 г. и 629/18.04.2019 г., за които изрично е посочил, че неправилно приходните органи са интерпретирали събраните доказателства. В изменената част решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е приел, че ВОД са извършени предвид, че във фактурите е посочен валиден идентификационен номер по ДДС на получателя, ДДС е начислен със ставка нула на основание чл. 53, ал.1 ЗДДС, извършени са плащания по доставките по банков път и сумите по тези плащания отговарят на доставяното количество стоки, наличие на ЧМР транспортен документ, Invoice фактура, фактуриран транспорт, пакетажен лист, стокова разписка и писмено потвърждение с превод, удостоверено с подпис/печат на получателя. При така установеното спорни са останали ВОД по фактури 603/06.03.2019 г. ВОД за френско дружество Conseil Initiative, 620/05.04.2019 г. и 631/18.04.2019 г. ВОД за полско дружество Delpiimex S,. Zo.o. По фактура 603/06.03.2019 г. правилно съдът е приел, че е представено ЧМР, което представлява транспортен документ, както и Invois фактура, пакетажен лист, стокова разписка и писмено потвърждение от 07.03.3019 г. с приложен превод, удостоверено с подпис и печат. При установено наличие на попълнени клетки, изрично е отбелязано в обжалваното решение, че в писменото потвърждение получателят е посочил, че логистичният партньор по доставката Egetra Romania е получил в склада си кафе продукти, както и че превозването на процесните стоки от Румъния до Франция е извършено от румънски превозвач. Обосновано с доказателствата съдът е приел, че след пристигане на стоката в Румъния е направен групажен товар от 10 палети и стоките са превозени до Франция. В тази връзка необосновано и несъответно с доказателствата в касационната жалба, респ. в ревизионния акт приходните органи твърдят за наличие на несъответствие в доказателствата. По същия начин правилно съдът е приел и по отношение на фактури 620/05.04.2019 г. и 631/18.04.2019 г. и двете с получател полско дружество Delpiimex S, Zo.o, е доказано извършването на процесните ВОД. По тези фактури правилно е отбелязано в първоинстанционното решение, че по делото са представени, както ЧМР, така и потвърждения от получателя, макар двете законодателят да е предложил алтернативно при доказване на ВОД. И ЧМР, и потвържденията съдържат всички реквизити, които законът е определил съгласно чл. 45, т. 1, б. а ЗДДС. Представени са и други придружаващи документи, като пакетажен лист, стокова разписка и банкови документи за плащания по доставките. Относно констатациите на приходните органи, че по фактура 620/05.04.2019 г. са налице противоречиви данни за реализиран транспорт от Гопет Транс ЕООД като спедитор и превозвач Гопет ООД чрез Gopet Romania SRL, обосновано с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че транспортирането на стоката е доказано, което се установява и от удостоверението от Главна дирекция Гранична полиция, че стоката е преминала през ГКПП Видин, Дунав мост на 07.04.2019 г в 14,49 часа, като е извършено и претоварване на стоката. По същия начин правилно съдът е приел за установено и по отношение на фактура 631/18.04.2019 г., за която са представени документи за ВОД, каквито са изброени по- горе за предходните фактури, както и от удостоверение на Главна дирекция Гранична полиция, че посоченият камион в представените ЧМР е преминал границата на България през ГКПП Видин, Дунав мост на 21.04.2019 г. в 14:57 часа. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че удостоверенията от Главна дирекция Гранична полиция не могат да оборят документално обоснованата констатация на приходния орган, тъй като тези удостоверения представляват официални документи и не са ангажирани от приходната администрация доказателства, които да ги оборят, нито пък е извършено оспорване на истинността на тези документи по реда на чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. По този начин дори да се приеме, че има налице някои разминавания в представените от ответника по касация доказателства в ревизионното и в съдебното производство, то е доказано по безспорен начин, че процесните стоки са напуснали територията на страната, а от ЧМР и писмените потвърждения от получателите и, че същите стоки са стигнали до местоназначението си в страната на получателите. Заключението на съдебно счетоводната експертиза обосновано съдът е приел, че също установява осчетоводяване на доставките, поради което преценени в съвкупност всички доказателства по делото водят до извод, че процесните ВОД за Франция и Полша са действително осъществени по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както е прието и по отношение на 2 бр. фактури 608/15.03.2019 г. и 629/18.04.2019 г. в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив и по отношение на които решаващият орган е изменил оспорения от Контест ООД ревизионен акт. В касационната жалба е направен опит за оспорване на съдебно счетоводната експертиза, което е недопустимо съгласно чл. 219 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Направеното възражение от касационния жалбоподател по чл. 161, ал. 3 ДОПК е неоснователно и не следва да се уважава. В съдебното производство пред първоинстанционния съд "Контест"ООД е представило удостоверение от Главна дирекция "Гранична полиция", за което приходните органи в ревизионното производство са могли служебно да изискат информация. Извадките от счетоводството на френското дружество наистина са представени в съдебното производство и само въз основа на това не може да се приеме за приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 2 640 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение