Решение № 2368 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2019 г.

Решение № 2368 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. от [населено място], чрез адв. Кралева срещу решение № 164 от 9.10.2019 година на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 210/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 20-375 от 28.03.2019 година на заместник-ректора на Шуменския университет "Епископ К. П.". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за спазване на изискването за форма и мотивираност на обжалвания акт; компетентност на органа, подписал заповедта; спазване на процедурата по издаването й и съответствието й с материалния закон. Поддържа възраженията, направени пред първата инстанция за липса на фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт: Твърди, че според ТР № 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ мотивите на административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им. В конкретния случай, в оспорваната заповед не били цитирани конкретни документи с изключение доклада на управителя на ССО ЕАД гр. Ш., който предвид факта, че не бил индивидуализиран, се създавало съмнение за достоверността на датата на създаването му и представянето му за целите на процеса. Липсата на мотиви на акта се сочи като допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на адресата на акта и правомощията на съда по установяване на фактите и правото. Заповедта не съдържала ЕГН на адресата, описание на системното и грубо нарушаване на вътрешния ред в общежитията. Актът не съдържал и срок за обжалване, липсата на който реквизит също ограничавало правото на защита на Драганов. Процедурата по издаване на акта била нарушена предвид неспазване на нормата на чл. 26, ал. 1 АПК - гаранция за правото на участие на адресата на акта в производството по издаването му. Жалбоподателят не бил уведомен за образуваното административно производство, като не бил дал и обяснения. Претендира и нарушение на чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като адресатът на акта не е запознат със събраните документи по преписката. Органът издал обжалвания акт и в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като не изяснил всички факти и обстоятелства по случая, не събрал и не обсъдил възражения на адресата на акта. Отрича да е налице хипотеза на чл. 34, ал. 4 АПК, като не били налице доказателства, че въпросът не търпял отлагане, както и че трябва да се осигури живота и здравето на гражданите или важни държавни или обществени интереси. И на последно място, процесуалният представител на касатора сочи като съществено нарушение на материалния закон липсата на срок за отстраняване на г-н Драганов от общежитието. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени заповед № РД 20-375 от 28.03.2019 година на заместник-ректора на Шуменския университет "Епископ К. П.". Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, заместник-ректорът на Шуменския университет "Епископ К. П." чрез адв. Серафимова оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. От представените в хода на производството доказателства - извлечение от вх...дящ регистър за 28.03.2019 година от автоматизираната електронна деловодна система /програма/ на ШУ се установявало надлежно и своевременно регистриране на доклада, именован "Предложение за налагане на наказание" от управителя на ССО ЕАД - клон Ш. в деловодната електронна система на ШУ, в деня на получаването му - 27.03.2019 година. Този доклад - предложение бил приобщен към процесната заповед с цитирането му в мотивите на същата, както правилно бил приел и решаващият съд. Изписаните в доклада факти представлявали мотиви за издаване на заповедта. Към доклада били приложени и два броя доклади от касиер-домакин и становище от домови съвет, удостоверяващи факти, които в своят съвкупност представлявали фактически основания за издаване на заповедта с изписаното правно основание. Именно в тях били изписани конкретните действия и бездействия, чрез които г-н Драганов системно и грубо нарушавал вътрешния ред и спокойствието в общежитието, като системно внасял и употребявал алкохол, вдигал шум, причинявал щети на имуществото на общежитието - счупил вратата на ап. ... в бл. ... СО, внесъл въздушна пушка в студентското общежитие и стрелял с нея, като нанесъл имуществени щети в съседното студентско общежитие. Тези действие безспорно представлявали системно и грубо нарушаване на вътрешния ред и спокойствието в общежитието. Същите били безспорно установени и чрез събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства, с оглед на които решаващият съд правилно приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 13, т. 2 и т. 6 от Правилника за вътрешния ред и чл. 21, т. 2 и т. 6 от НПСОС, като не изпълнявал задълженията си да опазва имуществото на общежитието и да спазва санитарно-хигиенните изисквания. Твърди, че тъй като нито в Правилника за вътрешния ред на студентското общежитие, нито в НПСОС се съдържа дефиниция на понятието "системно или грубо нарушаване на обществения ред", то за установяване на такива нарушения не били необходимо да са налице предшестващи актове за други нарушения на жалбоподателя. Липсата на ЕГН на адресата на заповедта не представлявала порок, който да обосновава незаконосъобразност на акта. От разпитаните в хода на съдебното производство свидетели по категоричен начин се установявала самоличността на адресата на акта. Приема за неоснователни възраженията на касатора за нарушения на чл. 26, ал. 1; чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 АПК. Жалбоподателят е бил уведомен устно от касиер-домакина на общежитие блок № 2 - свидетелката Д. Й., че за извършените от него нарушения на реда и увреждане на имуществото на общежитието ще бъдат уведомени ръководството на ССО ЕАД клон Ш. и на ШУ и ще бъдат предприети съответните мерки. От показанията на св. С. Д., Д. Й. и А. М., ведно с писмените доказателства по категоричен начин се установявало, че с поведението си жалбоподателят е застрашавал живота и здравето на другите обитатели на СО. Именно поради това и в доклада на управителя било изписано, че въпросът не търпи отлагане и трябва да се предприемат законови действие с цел защита на обществени интереси и за да се осигури живота и здравето на обитателите на СО. Процесната заповед, с която се постановявало отстраняване на г-н Драганов от общежитието, като явяваща се акт, с който се разрешава въпрос не търпящ отлагане, за да се осигури животът и здравето на обитателите на СО, законосъобразно била издадена при приложение на чл. 34, ал. 4 АПК. Това, нито липсата на изписан в заповедта срок за обжалване, не е довело до нарушаване на правото на защита на г-н Драганов, който в рамките на съдебното производство можел да осъществи защитата си срещу фактите по докладите. В хода на съдебното производство обаче не било доказано поведение на г-н Драганов в съответствие с правилата за вътрешния ред в общежитията, поради което и формалното позоваване на неосигурено право на защита се тълкува като превратно упражнено. По отношение на възражението за липса на срок за отстраняване от общежитието, сочи като правилен извода на съда за прекратено право на г-н Драганов за ползване на студентските общежития. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред Административен съд гр. Ш. е образувано по жалба на А. Д. от [населено място] срещу заповед № РД 20-375 от 28.03.2019 година на заместник-ректора на Шуменския университет "Епископ К. П.". За да отхвърли жалбата срещу заповедта, въз основа на събраните допустими, относими и необходими доказателствени средства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно: Предвид правомощията на касационната инстанция, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на ВАС приема за неоснователни общите възражения на касатора за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения. По възражението за неправилно приложение на материалния закон: Изпълнявайки правомощията си по чл. 168 АПК първоинстанционният съд е осъществи контрол за законосъобразност върху заповед № РД 20-375 от 28.03.2019 година на заместник-ректора на Шуменския университет "Епископ К. П." на всички основания по чл. 146 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за компетентност на органа, издал акта. Възражението е неоснователно: Съгласно чл. 24 от Закона за висшето образование (ЗВО), органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. Съгласно чл. 38 ЗВО, актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, приета на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 ЗВО, предоставя правомощия на ректора на висшето училище да налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития /чл. 5, ал. 1, т. 3 от НПСОС/, като съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗВО, тези правомощия могат да бъдат делегирани на заместник-ректора на висшето училище. В конкретната хипотеза делегацията е възложена със заповед № РД - 10-1040/29.06.2016 година, като заместник-ректорът, подписал обжалвания акт, е упражнил спрямо студента А. Д. правомощия по чл. 5, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 5, ал. 2 от НПСОС, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗВО. Упражнените правомощия са по налагане на наказание за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития. Наказанието е по чл. 36, ал. 1, т. 2 от НПСОС, като представлява: "отстраняване от общежитието" за системни и груби нарушения на разпоредбите на чл. 21, т. 1 и т. 2, т. 6 и т. 10 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и на вътрешния ред в общежитието от студента А. Д., трети курс, специалност "Английска филология" в Шуменския университет "Епископ К. П.". Досежно възражението за нарушаване на процедурата по налагане на наказанието / чл. 26, ал. 1; чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 АПК/: Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 НПСОС, наказанията по чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт, се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица. Преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище. Наказанията се налагат със заповед, която е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представената административна преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за спазване на процедурата по налагане на процесното наказание. Жалбоподателят е бил уведомен устно от касиер-домакина на общежитие блок № 2 - свидетелката Д. Й., че за извършените от него нарушения на реда и увреждане на имуществото на общежитието ще бъдат уведомени ръководството на ССО ЕАД клон Ш. и на ШУ, и ще бъдат предприети съответните мерки. От показанията на св. С. Д., Д. Й. и А. М., ведно с писмените доказателства по категоричен начин се установява, че с поведението си жалбоподателят е застрашавал живота и здравето на другите обитатели на СО. Именно поради това и в доклада на управителя е изписано, че въпросът не търпи отлагане и трябва да се предприемат законови действия с цел защита на обществени интереси и за да се осигури живота и здравето на обитателите на СО. Процесната заповед, с която се постановява отстраняване на г-н Драганов от общежитието, в действителност, се явява акт, с който се разрешава въпрос не търпящ отлагане, за да се осигури животът и здравето на обитателите на СО, поради което и законосъобразно е издадена при приложение на чл. 34, ал. 4 АПК. Правото на защита срещу фактите е осигурена на г-н Драганов в хода на съденото производство, в рамките на което същият не е опровергал установените в хода на административното производство факти. Съдебният състав споделя възражението на ответника по касационната жалба в насока, че в хода на съдебното производство не е доказано поведение на г-н Драганов в съответствие с правилата за вътрешния ред в общежитията, като не са опровергани констатациите на органа. Неизписаният срок за обжалване на заповедта не се явява съществен порок на акта. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че същият е свързан с упражняване на правото на защита, което в случая е осигурено в рамките на провежданото съдебно производство. Оспореният административен акт - заповед е издаден във валидна писмена форма - заповед, съгласно чл. 36, ал. 3 НПСОС и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са обективирани в доклад на управителя на ССО ЕАД, именуван "Предложение за налагане на наказание". Същият е част от административната преписка. С изх. № РД - 06 - 13/27.03.2019 година той е бил изпратен до ректора на ШУ и регистриран в деловодството на ШУ с вх. № РД - 08 - 298 от 28.03.2019 година, съответно резолиран /насочен/ към заместник-ректора на ШУ. Доколкото доклада и приложените към него писмени доказателства съдържат фактическите установявания относно системни и груби нарушения на студента Драганов, същите представляват мотиви на акта. Позоваването от страна на първоинстанционния съд на ТР 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ е мотивирано. Предложението е приобщено към обжалвания административен акт с цитирането му. Досежно приложението на материалния закон: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, основан на чл. 3, ал. 1 НПСОС, съгласно който висшите училища на основата на наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Последните, както и сочената по-горе наредба вменяват задължения на настанените в общежитията студенти да ползват същото с грижата на добър стопанин, както и да опазват имуществото му и да спазват правилата за вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания. Страните не спорят, че изписаните задължения са вменени на студентите, обитаващи общежитията по силата на възникнало наемно правоотношение, но г-н Драганов оспорва да е осъществил нарушения на чл. 21, т. 1 и т. 2, т. 6 и т. 10 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и на вътрешния ред в общежитието. На основание представените и приети писмени и гласни доказателствени средства, касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за доказване на извършените нарушения от студента А. Д., трети курс, специалност "Английска филология" в Шуменския университет "Епископ К. П.". За да достигне до този извод първоинстанционният съд е направил подробен и прецизен анализ на събраните доказателствени средства, към които касационната инстанция препраща, без да ги въпроизвежда в решението си. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от НПСОС изисква като предпоставка за налагане на наказанието алтернативно или системност на нарушаване на вътрешния ред в общежитията или извършване на грубо нарушение на вътрешния ред в общежитието. В случая са осъществени и двете хипотези. Горното обосновава извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт в каквато насока е и правилния извод на първоинстанционния съд. Касационната инстанция споделя мотивите на АС гр. Ш. и в частта относно характера на наказанието "отстраняване от общежитието". В закона липсва нормативно изискване за срок на наказанието, като правилен е изводът на съда, че със заповедта, правото на лицето на ползване на студентски общежития се прекратява. Гореизложеното обосновава извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховен административен съд