Решение № 6317 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2011 г.

Решение № 6317 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Цветко Милков Цветков, от гр. София, срещу решение № 3665 от 21.07.2011 г. по адм. д. № 5020/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 4983/3.04.2009 г. на директора на СДВР (погрешно посочена с дата на издаване 4.03.2009 г.), с която на основание чл. 76, т. 3 Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи) е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната" по отношение държавите, извън Европейския съюз. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - директорът на СДВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът намира същата за основателна. С оспореното решение Административен съд - София-град е оставил без разглеждане жалбата на Цветко Милков Цветков против заповед № 4983/3.04.2009 г. (посочена като заповед № 4983/04.03.2009 г.) на директора на СДВР, с която на основание чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната" по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В частта на спора, касаеща наложената забрана за придвижване по отношение държавите, извън Европейския съюз, е отхвърлил жалбата. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), Административният съд е приел, че задължението на Цветко Милков Цветков попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на частния съдебен изпълнител с район на действие СГС за налагане на ПАМ. Като е отчел, че с последваща заповед № ЗДС-4569/22.12.2010 г. на директора на СДВР е прекратено действието на приложената мярка по отношение държавите - членки на Европейския съюз, първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред него производство в тази му част поради липса на предмет. В останалата част е преценил актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки за налагане на ограничителната мярка. Предмет на оспорване е решението в частта му, с която е отхвърлената жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ. В останалата част същото е влязло в законна сила - Сравн.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Решението е неправилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Между страните няма спор, че ответникът по касационната жалба е длъжник по изискуемо парично задължение, удовлетворяващо изискванията на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, което към датата на прилагане на мярката не се изпълнява и не е надлежно обезпечено. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., последно изменен, бр. 23 от 2011 г.), аналогична по предписание на отменения текст на чл. 76, т. 3 с. з., е обявена за противоконституционна. Конституционният съд е приел, че при всяко положение ограниченията по чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД са допустими от гледна точка на предназначението им да защитават правата и свободите на други граждани. В същото време съдът посочва, че разпоредбите на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД не са съобразени с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. Този новонастъпил юридически факт, на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона, са налице основания за отменянето на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД изцяло и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на решението в оспорената му част и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ в частта й, касаеща държавите извън Европейския съюз. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,