Решение № 6391 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9335/2014 г.

Решение № 6391 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9335/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община Пловдив срещу решение № 1352 от 3.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4 от 2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по жалба срещу акт, неподлежащ на обжалване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК и при липса на правен интерес от обжалване по чл. 159, т. 4 от АПК, съответно - неправилност на същото като произнесено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, Общински детски комплекс /ОДС/ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. От същия е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се твърди неоснователност на същата и правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в отговора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АС- Пловдив е отменил по жалба на Общински детски център - Пловдив Заповед № 13 ОА 3225 от 13.12.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 11 и чл. 12, ал. 6 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 8 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Пловдив /НРПУРОИ/ кметът е отнел поради отпаднала необходимост от ОДС- Пловдив управлението на следните имоти- публична общинска собственост, а именно:

1. поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, район "Южен, ул. "Кичево" № 2, представляващ сграда с идентификатор 56784.530.1831.3 по КК и КР на гр. Пловдив със застроена площ 773 кв. м., на един етаж с предназначение Спортна база;

1. поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, район "северен", бул. "Дунав" № 24, съставляващ сграда с идентификатор 56784.507.74.1 по КК и КР на гр. Пловдив със застроена площ от 796 кв. м., с предназначение: Спортна зала, база, ведно с поземлен имот с идентификатор 56784.507.74 по КК и КР на гр. Пловдив с площ от 5353 кв. м. и трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид озеленени площи и

1. поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, район "Централен", бул. "Христо Ботев" № 3, представляващ сграда с идентификатор 56784.522.2334.7 по КК и КР на гр. Пловдив с площ от 126 кв. м., на 2 етажа и с трайно предназначение: Сграда за култура и изкуство.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - същата е немотивирана и противоречи на изискванията на чл. 59 от АПК, доколкото не съдържа описание на фактическите основания за издаването й. Видно от съдържанието й, заповедта препраща към доклад изх. № Z1-43348/10.06.2013 г. от отдел "Образование" при община - Пловдив относно извършена проверка на ОДК-Пловдив в периода 8.04.2013 г. - 31.05.2013 г. и становище изх. № 13 УЧ 1821/2/ от 2.08.2013 г. на зам. кмета КОТИРЕП Ст. Стоянов. Според административния съд липсата на фактически основания в самия административен акт винаги води до незаконосъобразност на същия на процесуално основание. Дори да се приеме, че фактическите основания за издаването му могат да се извлекат от цитирани в него документи, предхождащи постановяването му, то и в този случай според АС- Пловдив такива липсват, тъй като както в доклад изх. № Z1-43348/10.06.2013 г. на отдел "Образование", така и в становището на зам. кмета на общината не са изложени фактически основания, обосноваващи отпадане на нуждата от ползване на предоставените имоти по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗОС. От една страна - както в доклада, така и в становището на зам. кмета се съдържат констатации, че посещаемостта на мероприятията в направление "Спортно" е значителна и интересът към тези мероприятия е почти масов, а от друга страна зам. кметът предлага именно сградите, отдадени за спорт, да се отнемат поради отпаднала нужда, което само по себе си противоречи на установеното в доклада. От друга страна - само в становището на зам. кмета се съдържа искане за отнемане на трите сгради поради отпаднала нужда от ползване, но мотиви за такава отпаднала нужда по отношение всички други сгради, които не се ползват като спортна база, липсват. В доклада на отдел "Образование" се съдържат препоръки за пренасочване на дейности, осъществявани във II-ри филиал, но според АС-Пловдив отново не може да се приеме, че е налице отпаднала нужда от ползване на тези помещения, доколкото административният орган не е представил доказателства по делото, че препоръчаното пренасочване в други подходящи помещения е осъществено. Отделно от гореизложеното, административният съд е взел предвид на основание чл. 142, ал. 2 от АПК и представен като доказателство по делото доклад от последваща проверка на дейността на ОДЦ-Пловдив, включително и на посещаемостта на организираните от жалбоподателя извънкласни форми по предмети, която установява налична необходимост от ползването на предоставените сгради.

Съдебното решение е правилно.

Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като атакуваната заповед била постановена по целесъобразност, не подлежала на съдебен контрол за законосъобразност, а съдът по силата на АПК нямал правомощия да контролира целесъобразността й.

Обжалваната заповед съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото засяга пряко вече възникнали за адресата й права, отнемайки ги. Не е необходимо Законът за общинската собственост изрично да предвижда, че заповедта по чл. 12 от ЗОС подлежи на обжалване по реда на АПК, за да се приеме, че същата съставлява индивидуален административен акт. Принципът за обжалваемост на индивидуалните административни актове е точно обратния на твърдения от касатора - всеки индивидуален административен акт подлежи на обжалване по АПК, освен тези ИАА, които изрично по силата на специална правна норма са изключени от съдебен контрол. Липсва законова норма, която изключва съдебния контрол за законосъобразност на конкретната заповед, поради което същата на общо основание подлежи на обжалване пред съд.

Правилен е решаващият извод на АС-Пловдив за липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед. Нито в самия административен акт, нито в цитираните в него доклад изх. № Z1-43348/10.06.2013 г. на отдел "Образование" или становище изх. № 13 УЧ 1821/2/ от 2.08.2013 г. на зам. кмета КОТИРЕП Ст. Стоянов се съдържа фактическа обосновка, навеждаща на наличието на отпаднала нужда от ползване на предоставените на ОДК-Пловдив общински имоти. Такива фактически основания не се съдържат и в другите документи, съставляващи елемент от административната преписка по издаване на заповедта, поради което не може да се приложи тълкуването, дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В доклада от проверката на провежданите в ОДК мероприятия за период от около месец и половина се съдържат констатации за пропуски и грешки в отчетността, допуснати от персонала на ОДК, но не и за липса на дейност на същото общинско образователно звено. Тези пропуски и грешки биха били основание за евентуално търсене на дисциплинарна отговорност на допусналите ги преподаватели, но същите категорично не водят до извода, че ОДК не работи, поради което необходимостта от ползване на предоставените му сгради- публична общинска собственост е отпаднала. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за противоречие в изводите на проверяващите и зам. кмета на община-Пловдив с постановеното в обжалваната заповед. Липсата на фактически основания за постановяване на атакувания административен акт води и до постановяване на същия в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото наличието или липсата на отпаднала нужда от ползване на предоставените имоти е въпрос от значение за преценката правилно ли е приложен материалния закон или не.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение