Решение № 9985 от 20.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2023 г.
ВАСПето отделение20.10.2023 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2132/21.11.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1005/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта, с която по заявената от АГРОНИК ЕООД схема по СЗ- МЗДП е отказана субсидия и е извършено намаление в размер на 47 380,43 лева и в частта, с която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20 604,32 лв.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на АГРОНИК ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, област Пловдив, [улица], представлявано от управителя Н. Иванов, сумата от 2 793,88 /две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на АГРОНИК ЕООД срещу Решение 2132/21.11.2022 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело 1005/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на АГРОНИК ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. 02-160-2600/4740 от 10.03.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, в частта, с която не е оторизирана сума за финансово подпомагане в размер на 47 380,43 лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ - МЗДП и в частта, с която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20 604,32 лв. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо съдържа правни и фактически основания и че е издадено в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения, че административният акт не е мотивиран, тъй като от съдържанието му не става ясно дали на всички изброени основания в колона 3 - намаления, или само на някои от тях, е отказано исканото финансово подпомагане по схема/мярка СЗ - МЗДП. По отношение наложената санкция за бъдещ период отново има различни хипотези за налагане на санкции и няма яснота коя от хипотезите на чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 е приложима спрямо бенефициента. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. С молба от 11.09.2023 г. адв. Цочева-процесуален представител на оспорващото дружество представя писмено становище, в което са изложени подробни съображения по съществото на спора. Ответникът по касация Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена защита по касационната жалба от юрк. Г. Кочев, с която оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: АГРОНИК ЕООД е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 16/260520/07129 по схеми и мерки, подробно описани от съда. При проверката на място, възложена със Заповед 41448/03.11.2020 г. на Началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ при ДФЗ Пловдив, извършена на 05.11.2020 г., е изготвен доклад, който е подписан от Н. Иванов - представител на кандидата. Решаващият съд е описал отразеното в доклада. До АГРОНИК ЕООД е изпратено Уведомително писмо изх. 01-162-260/1540 от 15.12.2020 г. с констатирани несъответствия, получен от Н. Иванов на 08.01.2021 г. Няма данни да е подавано възражение. На 10.03.2022 г. Заместник - изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал оспореното Уведомително писмо с изх. 02-160-2600/4740, чието съдържание е подробно възпроизведено от съда. В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Според вещото лице при направената проверка на място на площите, декларирани от АГРОНИК ЕООД по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци-моркови, зеле, дини и пъпеши /СЗ- МЗДП/, със заявена култура дини е установено, че всички заявени площи в размер на 42,04 ха са засети с тритикале /зърнено житна култура/, което не отговаря на заявената култура. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че мотивите на административния орган за постановения отказ по мярка СЗ - МЗДП се съдържат в табличен вид в уведомителното писмо, включително в разяснения по колони към самите таблици. Според него в административния акт са посочени всички основания, които са мотивирали административния орган при определяне на сумите, които са оторизирани/отказани по заявени от оспорващия схеми и мерки за подпомагане за кампания 2020 г. С това е приел, че е изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На следващо място АС - Пловдив е намерил, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че постановеният отказ за финансова помощ за част от декларираните земеделски площи се основава на разпоредбите на чл.37 от ЗПЗП, чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и член 8, §1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) 2020/1769 на Комисията от 25.11.2020 г. Редукциите от колона 4 от Таблица 1 са извършени на основание Заповед РД 09-499/12.07.2016 г., РД 09-557/14.07.2017 г., РД 09-592/27.06.2018 г., РД 09-811/09.08.2019 г. и 8 РД 09-592 от 24.07.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите /кръстосано съответствие"/. Цитирано е Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Р България, според което е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, представляващи подготвителни документи по издаването му, съдържат мотиви, обосноваващи отказа за исканата оторизирана сума в размер на 47 380.43 лв. и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СЗ - МЗДП -20 604.32 лв., обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. По тези съображения АС - Пловдив е приел оспорения административен акт за законосъобразен. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като поставено в нарушение на материалния закон. Уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, издадено е в изискуемата писмена форма. Решаващият съд неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В обжалвания административен акт са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици, озаглавени както следва: Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ и Таблица 2: Извършени плащания /в лева/, като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като заявени от АГРОНИК ЕООД суми, в частност по схемата за СЗ - МЗДП, на какво основание са извършени намаления на така поисканата сума. В уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. В оспорения акт под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка/схема, по която е кандидатствал заявителят АГРОНИК ЕООД. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 - Намаления, същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, издавано от ответника, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретният отказ спрямо този адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като заявена от касатора сума по схема/мярка СЗ-МЗДП, защо и как е административният орган е достигнал до извода, че на същата следва да бъдат направени посочените намаления. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по - горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В настоящата хипотеза обаче конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Представените протоколи за извършена проверка на място и други документи, във връзка с извършената проверката, нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта, и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Уведомително писмо изх. 02-160-2600/4740 от 10.03.2022 г. в обжалваната му част (с която по заявената от АГРОНИК ЕООД схема СЗ-МЗДП е отказана субсидия и е извършено намаление в размер на 47 380,43 лева и за кампания 2020 година са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20 604,32 лева, като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи. Касаторът претендира разноски за двете съдебни инстанции. Списък на разноските не е представен по делото, поради което следва да се приеме, че се претендират разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 793,88 лева, от които за първата инстанция в размер на 1 250 лв. - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева /договор за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г./, държавна такса пред първата инстанция - 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева и за касационната инстанция в размер на 1 543,88 лева, от които договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лева /договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г./ и държавна такса в размер на 543,88 лева. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника по касация е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение