Решение № 11030 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 184 от 22.02.2023 г., постановено по адм. д. 1427/2022 г. Административен съд (АС) Бургас, II-ри състав, е отменил Решение 32 169034/25.05.2022 г. на директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител - служител с юридическо образование К. Керенска - Гелова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. Йорданов, с [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, [адрес], чрез процесуалния си представител адв. С. Стоичков, взема становище за неоснователност касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Бургас е отменил Решение 32 169034/25.05.2022 г. на директор на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обръщение с МД MRN 20BG001007015746R7 в размер на 7 320,26 лева, в резултат на което са определени допълнителни задължения в размер на 317,51 лева мито и 698,51 лева ДДС. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, извършения последващ контрол, издадените писма и разменена кореспонденция между страните и прочие. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, за т. нар. последващ контрол , при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и прочие. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеният с процесната митническа декларация употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване, които съмнения, в случая, са изградени на база разпечатка от интернет страница. 3. Изложени са мотиви, че тези изводи на митническия орган са необосновани. Аргументите на съда в тази насока са в следните направления: в представената разпечатка от сайта www.atoauctions.io. се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на шаси като този, закупен от жалбоподателя, и същите данни за изминат пробег, но не е отбелязано, че именно И. Йорданов е негов купувач; информацията от посочения сайт не съставлява служебна или официална такава, за да може да се използва като база - данни за сравнение; в самия сайт изрично е отбелязано, че съдържащата се в него информация има информативен и неангажиращ характер. 4. Митническият орган, въпреки че не е оспорил автентичността на представените от лицето търговска фактура 34165/22.11.2019 г., издадена от Global Auto Exchange , и сертификат/удостоверение за собственост на превозно средство 770550373834864/31.10.2019 г., съгласно което собственик е Progressive Casualty Insurance , е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, и е определил тази стойност въз основа на информацията съдържаща се в интернет страницата. 5. Прието е, че при хипотеза за наличие на основателни съмнения относно това дали декларираната договорна стойност е действителната такава предвид сочените данни в интернет сайт, е било налице основание за определяне на митническата стойност чрез прилагане на някои от методите, включени в чл. 74, § 2 или § 3 от Регламент 952/2013, което не е сторено, а митническата стойност е била определена на база съдържащата се информация в посочения сайт. Според първоинстанционния съд неспазването от митническия орган на законово разписаните способи за определяне на митническата стойност е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и основателност на жалбата. Решението на АС - Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът излага съображения, че съдът не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Според касатора вносителят не е посочил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Global Auto Exchange , освен представената при вноса фактура, която не била подкрепена с документи, предшестващи сключването на сделката. Касаторът излага също така аргументи, че в зависимост от това, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, както и с оглед липсата на представени доказателства за реално платената цена по сделката, правилно митническите органи са приели, че продажната цена в размер на 3 700 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което същата е послужила за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Освен това според касатора използваната в отмененото решение информация била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос правилно ли е приложен материалния закон при издаването на оспорения акт. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на разпечатка от сайта www. autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил - не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен номер на шаси и пробег е продаден именно на И. Йорданов, след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспореното митническо решение, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък с разноските на л. 24 и договор за правна защита и съдействие на л. 25, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,