Решение № 7428 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2015 г.

Решение № 7428 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ваня Чар" ООД, гр. Видин против решение № 99/1.12.2014 г. по адм. дело № 225/2014 г. на Административен съд - гр. Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Видин изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на атакуваното съдебно решение съдът вярно е изяснил релевантните за спора факти и е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 168 АПК да изследва законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 99/1.12.2014 г. по адм. дело № 225/2014 г. Административен съд - гр. Видин е отхвърлил жалбата на ТД "Ваня Чар" ООД, гр. Видин срещу решение № 117 - 23/14.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Видин и потвърденото с него задължително предписание № 686/20.08.2014 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдебното решение е правилно. По делото е установено, че с решение № 117 - 23/14.10.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Видин е потвърдил задължително предписание № 686/20.08.2014 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, с което ТД "Ваня Чар" ООД, гр. Видин е било задължено да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Юлиян Боянов Иванов за периода 18.04.2011 г. - 25.04.2011 г. (вкл.) като подаде коригиращи данни с код за вид осигурен - 11, т. е. за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за трудова злополука и професионална болест. Работодателят е подал данни с Декларация, обр. 1 за служителя си Иванов за процесния период с код 01, а не с код 11, с което за работника са възникнали осигурителни права в по-голям обем от предвидените по закон. Фактите обосноваващи необходимостта от коригиране на данните се извеждат от продължителността на осигурителното правоотношение между осигуряван и осигурител. За периода 18.04.2011 г. - 25.04.2011 г. (вкл.) Иванов има четири дни осигурителен стаж и по-малко от 40 часа. Тези данни не реализират хипотезата на чл. 4, ал. 1 КСО за вид осигурен 01, а са относими към чл. 4, ал. 2 КСО за вид осигурен 11 съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Ирелевантни са доводите, че трудовият договор е бил сключен като безсрочен. Безсрочното трудово правоотношение не детерминира задължително безсрочна продължителност на осигурителното правоотношение. Последното има своя специфика и юридически факти, от които се поражда, които влияят на неговата продължителност и непрекъснатост. Реализирайки юридическия състав от хипотезата по чл. 4, ал. 2 КСО, поради бързото прекратяване на трудовото правоотношение, осигурителят е следвало да се съобрази с тези обстоятелства и да подаде съответстващите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение