Решение № 7884 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на касатора Държавен музикален и балетен център София, чрез процесуалния му представител юрк. Величкова, за тълкуване на решение 4517 от 30.04.2025г., постановено по адм. д. 11798/2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. С искането за тълкуване на решението искателят твърди, че мотивите на съдебното решение липсва яснота по въпрос от изключително значение за спора, а именно регулационният план от 2015г. влезнал ли е в сила по отношение на страните по делото след като няма доказателства за заплащане на регулационните сметки за придадена на ответника Врабча 22 резидънс ООД част от имот публична държавна собственост. Иска в тази връзка да бъде дадено тълкуване на решението в посочения смисъл. Ответникът в производството Врабча 22 резидънс ООД, чрез процесуалния си представител адв. Мончева, изразява становище за неоснователност на искането за тълкуване. Претендира разноски и за настоящото производство. Останалите страни по делото не изразяват становище по искането. Искането за тълкуване на решението е подадено от надлежна страна, участвала в производството, поради което се явява допустимо. Върховна касационна прокуратура е редовно уведомена за постъпилото искане и също не представя заключение по искането. С решение 4517 от 30.04.2025г., постановено по адм. д. 11798/2024г. по описа на ВАС е ОСТАВЕНО В СИЛА съдебно решение 12787 от 24.07.2024г. по адм. д. 11559/2023г., постановено от Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Държавен музикален и балетен център София против заповед 18 12337 от 03.11.2023г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление вх. 01 402714 от 18.07.2023г., изразяваща се в промяна на границите на поземлен имот идентификатор 68134.406.5 и 68134.406.10, като ПИ идентификатор 68134.406.10 се нанася в съответствие с границите на УПИ I за музикален театър, кв. 533, [улица]по предходен регулационен план на м. Л. Д., одобрен със заповед 22307 от 30.10.1967г. по представена скица проект. Разгледано по същество и искането за тълкуване на решение 4517 от 30.04.2025г. по адм. д. 11798/2024г. на ВАС е неоснователно по следващите съображения. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на решението (ТР 1/04.01.2001 г. по т. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В настоящия случай искателят не желае тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясен или неразбираем, а напротив посочват, че диспозитивът е ясен и безпротиворечив. Искателят дори не иска тълкуване на мотивите на решението, а иска произнасяне по въпрос, който въобще не е предмет на делото. Това е така, тъй като предмет на производството е отказ за изменение на кадастралната карта, а в случая искател желае съдът да му каже дали е влезнал в сила регулационния план и уредени ли са сметките по регулация, който въпрос не е предмет на делото. Поради изложеното искането за тълкуване на решение 4517 от 30.04.2025г. по адм. д. 11798/2024г. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е искането на ответника Врабча 22 резидънс ООД за присъждане на разноски за настоящото производство на основание чл. 143 ал. 4 АПК, тъй като посочената разпоредба предвижда присъждане на такива при разрешаване на основания спор, а именно отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, но не дава основание за присъждане на разноски в рамките на акцесорни производства по делото, включително допълване на решение, отстраняване на явна фактическа грешка или както е в случая тълкуване на решение. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, състав на второ отделение