Решение № 14365 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2011 г.

Решение № 14365 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С решение № 1005 от 25.07.2011 г. по преписка № КЗК-646/696/2011 г., на основание чл. 122г, ал. 1, т. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията: 1. Оставя без уважение жалбата на "АТ Инженеринг 2000" ООД, гр. София срещу Заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на кмета на община Павликени за класиране на участниците и избор на изпълнител на малка обществена поръчка с предмет": "Реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени", открита със Заповед № РД-02-11-203 от 10.02.2011 г. на възложителя; 2. Оставя без уважение жалбата на "Пътища и мостове" ЕООД, гр. Варна срещу Заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на кмета на община Павликени за класиране на участниците и избор на изпълнител на малка обществена поръчка с предмет": "Реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени", открита със Заповед № РД-02-11-203 от 10.02.2011 г. на възложителя и 3. Оставя без разглеждане искането на "Пътища и мостове" ЕООД за присъждане на направените разноски по настоящото производство. Срещу така постановеното решение са постъпили две жалби, както следва по реда на подреждането им по делото: Първата жалба е от "Пътища и мостове" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Д-р Пюскюлиев" 3, ет. 4, представлявано от инж. Росен Иванов Колелиев - управител, чрез Златина Славова - пълномощник. В жалбата се твърди, че за да постанови решението си КЗК е направила необосновани правни изводи въз основа на неправилно тълкуване на събрания доказателствен материал по преписката и по изложени съображения се моли същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано, след което да се обяви за нищожна обжалваната заповед на кмета на община Павликени, а в условията на евентуалност жалбоподателят моли да се отмени изцяло Заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. и да се върне процедурата до последното законосъобразно действие. Претендира присъждане на направените пред КЗК и ВАС разноски. Втората жалба е от "АТ Инженеринг 2000" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, район "Възраждане", ул. "Позитано" № 37, ет. 5, представлявано от Георги Георгиев Пенев - управител. Този жалбоподател счита решението за неправилно поради необоснованост на мотивите, изложени в него и нарушение на материалния закон. Развива обстойни съображения относно основния спор какъв е минималния гаранционен срок общо за обекта "Реконструкция на Централен площад "Свобода" в гр. Павликени" и моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № РД-02-11-705/27.05.2011 г. и преписката да бъде върната за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие на възложителя. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като счита, че следва да се уважи и другата жалба по изложените в нея съображения. Моли да им бъдат присъдени разноските за държавни такси, направени пред КЗК и ВАС. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), гр. София, не взема отношение по жалбите. Ответникът - кметът на Община Павликени, чрез процесуалния си представител оспорва и двете жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Представя писмена защита. От ответника "БГС Груп" АД, гр. Стара Загора е постъпило писмено Становище за неоснователност на двете жалби, като се моли решението на КЗК да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание пред ВАС същият надлежно упълномощен адвокат-пълномощник заявява, че изцяло поддържа становището, като представя писмена защита с подробни съображения. Претендира присъждане на деловодните разноски в тази инстанция. Видно от данните по делото, обжалваното решение № 1005 от 25.07.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-646/696/2011 г. е съобщено по факса на 28.07.2011 г., поради което жалбите се явяват депозирани в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаването, и като подадени от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете жалби се явяват неоснователни. За да постанови посочения по-горе резултат, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е приела, че и двете, подадени пред нея жалби са неоснователни. По отношение на твърдението в жалбата на "АТ Инженеринг 2000" ООД, че участниците "БГС Груп" АД и "Евробилд" ООД са предложили гаранционни срокове, които надхвърлят прага, определен от възложителя и не е следвало да бъдат оценявани по формулата, определена за показател Т2 от методиката, КЗК е установила, че в Документацията за участие в настоящата процедура възложителят е посочил, че предложения от участниците гаранционен срок не може да бъде с повече от 20 % по-висок от определените в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на МРРБ минимални гаранционни срокове и че участниците, които са предложили гаранционен срок по-дълъг от 20 % над нормативно установения ще получат 0 точки по този показател. В тази връзка КЗК е констатирала, че оферираните от горните дружества гаранционни срокове отговарят на горепосоченото изискване, защото класираният на първо място участник е оферирал гаранционен срок от 4344 календарни дни, а "Евробилд" ООД е оферирал гаранционен срок от 4380 календарни дни. Посочила е още, че предмет на малката обществена поръчка е: "Реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени", а в Раздел II. 1.1. от Обявлението за участие в обществената поръчка, възложителят е посочил като една от дейностите, включени в предмета на поръчката: "строителни работи на терени на съоръжения за отдих и развлечение". Видно от Образец № 33 "Предложение за изпълнение на поръчката" възложителят е посочил, че участниците в процедурата следва да предложат "гаранционен срок", от която формулировка се налага извода, че участниците следва да представят един общ гаранционен срок. А поради факта, че от участниците е изискано да представят един общ гаранционен срок за всички дейности, включени в предмета на поръчката, то предложеният срок следва да бъде съобразен с най-дългия минимален гаранционен срок, определен в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, предвиден, за която и да е част от обекта на поръчката. КЗК е споделила становището на възложителя, че видно от техническата спецификация и количествените сметки във връзка с реконструкцията на централния площад се предвижда изграждането на фонтани със стоманобетонна конструкция - три броя сухи и декоративна водна площ с фонтани, изграждане на чешма със стоманобетонна конструкция, изграждане на античен кът с арка - със стоманобетонна конструкция, подпорни стени около зелените площи също със стоманобетонна конструкция и че всички тези строежи попадат в приложното поле на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г., тъй като представляват новоизпълнени строителни конструкции на съоръжения, следователно за тях релевантният минимален гаранционен срок е десетгодишният. КЗК е счела, че действително по отношение на водопреносната част от посочените от възложителя строителни конструкции, следва да се прилага чл. 20, ал. 4, т. 7 или т. 11 от Наредба № 2/2003 г., но доколкото тези конструкции в тяхната цялост (фонтани със стоманобетонна конструкция - три броя сухи и декоративна водна площ с фонтани, изграждане на чешма със стоманобетонна конструкция, изграждане на античен кът с арка - със стоманобетонна конструкция, подпорни стени около зелените площи също със стоманобетонна конструкция) се отнасят до посочените в т. 1 новоизпълнени строителни конструкции на съоръжения, то следва да бъдат прилагани минималните гаранционни срокове, посочени в чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г., а съгласно тази разпоредба, минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях са 10 години. Няма как общият гаранционен срок, включващ изграждане на съоръжения за отдих и развлечение да е по-малък от 10 години и предвид заложеното от възложителя условие, че предложените гаранционни срокове не следва да надхвърлят повече от двадесет на сто минималните срокове по Наредбата, то КЗК е направила заключение, че предложенията на "БГС Груп" АД и "Евробилд" ООД са в рамките на допустимите стойности, а максималния допустим праг, който предложеният от участниците гаранционен срок не следва да надхвърля, е 4380 календарни дни. Затова КЗК е счела, че помощният орган на възложителя е спазил предварително обявената от възложителя методика за оценка, тъй като оферираните от двамата цитирани участника гаранционни срокове съответстват на изискването на възложителя и следователно офертите им правилно са оценени с повече от нула точки по показател Т2 от методиката. По отношение на първото твърдение в жалбата на "Пътища и мостове" ЕООД, че Заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на възложителя е нищожна, тъй като не съдържа нито номер, трите имена и подписа на лицето, издало акта, КЗК е констатирала, че изпратената на това дружество Заповед представлява заверен препис от оригинала на същата. Документът е подписан - вярно с оригинала - от инж. Румяна Сиракова, секретар на община Павликени и съдържа също така двете имена на възложителя, с означаване на длъжността му - кмет на община Павликени. На следващо място КЗК е установила, че оригиналът на издадената заповед съдържа всички реквизити, изискуеми по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗОП, като за несъществен порок на процедурата е приет факта, че заповедта за класиране съдържа само двете имена и подписа на възложителя, с означаване на длъжността му, а не трите имена, както изисква т. 7 на чл. 11, ал. 2 от ЗОП. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че неоснователно е отстранен от участие в процедурата и конкретния мотив за отстраняването му, КЗК е установила, че в хода на обжалваната процедура от него е била изискана писмена обосновка на предложения срок за изпълнение, която не е била приета от комисията за провеждане на процедурата. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НВМОП задължението за изискване на подробна писмена обосновка възниква за комисията в случаите, когато офертата на участник съдържа предложение, което в зависимост от избрания критерий по чл. 22, ал. 1 от НВМОП е с тридесет на сто по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, като разпоредбата на чл. 39, ал. 1 има императивен характер, което означава, че комисията, назначена от възложителя, следва да изисква писмена обосновка винаги, когато е налице предложение с 30 на сто по-благоприятно от предложенията на останалите участници, а за да пристъпи помощният орган към изискване на писмена обосновка следва да са допуснати до оценяване най-малко три оферти. Видно от Обявлението за обществена поръчка, в раздел IV. 2, възложителят е посочил като критерий за оценка на офертите "икономически най-изгодна оферта", а съгласно документацията за участие възложителят е посочил срокът на изпълнение като показател в методика за оценка на офертите. КЗК е посочила, че докато при наличието на предпоставките от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НВМОП, комисията е задължена да изиска от участника подробна писмена обосновка, то приемането, съответно - неприемането на дадената от участника писмена обосновка за обективна, е въпрос влизащ в оперативната самостоятелност на комисията за провеждане на процедурата и това решение е предоставено на самостоятелната преценка на помощния орган, който извод е извела както от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от НВМОП, според която "когато участникът не представи в срок писмената обосновка или комисията прецени, че посочените обстоятелства не са обективни, комисията предлага участника за отстраняване от процедурата", така и от константната практика на КЗК и ВАС по прилагането на чл. 70 от ЗОП, респективно на чл. 39 от НВМОП. В случая от жалбоподателя е била изискана писмена обосновка на предложения срок за изпълнение, която не е била приета от комисията за провеждане на процедурата, участникът е бил предложен за отстраняване и в последствие е отстранен с обжалваната Заповед. След преглед на писмените материали КЗК е установила, че при преценката относно обективността на посочените в обосновката обстоятелства, помощният орган е изложил подробни мотиви в подкрепа на своето решение. Видно от протоколите от работата на комисията, на заседанието от 16.05.2011 г. комисията е разгледала и обсъдила получената обосновка от жалбоподателя, като не е приела за обективни посочените обстоятелства в становището на участника и на основание чл. 39, ал. 3 от НВМОП е предложила за отстраняване от процедурата участника "Пътища и мостове" ЕООД и в тази връзка КЗК е посочила, че помощният орган е изложил подробно обстоятелствата, поради които счита за необективни данните в писмената обосновка и затова КЗК е направила извод, че този участник е законосъобразно отстранен от участие в процедурата. За неоснователно КЗК е приела и твърдението на жалбоподателя, че в крайния акт на възложителя липсват конкретни, ясни и обективни мотиви за отстраняването, като в тази връзка е посочила, че съгласно ал. 2 на чл. 42 от НВМОП в решението за класиране на участниците възложителят посочва отстранените от процедурата участници и оферти и мотивите за отстраняването им. В случая мотивите на помощния орган за отстраняване на участника от процедурата са изцяло възприети и в крайния акт на възложителя, като по-специално възложителят посочва, че отстранява участника "Пътища и мостове" ЕООД - "съобразно мотивите, изложени от комисията в Протокол № 5 от 16.05.2011 г.", а видно от този протокол на оценителната комисия, същата е изложила мотиви за отстраняване от участие в процедурата на този участник. Във връзка с допълнително направените от страна на "Пътища и мостове" ЕООД твърдения, КЗК е приела и тях за неоснователни. По конкретно по отношение на твърдението, че документът представен като банкова гаранция за участие в офертата на класирания на първо място участник "БГС ГРУП" АД, гр. Стара Загора не отговаря на заложените от възложителя изисквания, КЗК е констатирала, че действително в представените от възложителя копия от офертите е приложена Банкова гаранция № 961DGI1110750203 за участие на "БГС ГРУП" АД, като същата е копирана едностранно и не съдържа срок за валидност и подпис на издателя. КЗК е изискала от възложителя да представи оригинала на приложената към офертата Банкова гаранция № 961DGI1110750203 и в отговор възложителят е депозирал в КЗК оригинала на искания документ, от който е видно, че представената Банкова гаранция за участие на "БГС ГРУП" АД е двустранна и съдържа изискуемите от възложителя реквизити - цитираният документ е подписан от издателя и е със срок на валидност до 30.09.2011 г., от което е направила извод, че очевидно при окомплектоване на доказателствата по преписката за КЗК възложителят е направил технически пропуск, изразяващ се в копиране само на първа страница на горецитирания документ и след представяне на оригиналната банкова гаранция за участие се вижда, че същата отговаря на изискванията на възложителя. КЗК е изложила и обстойни съображения по отношение и на второто допълнително твърдение на "Пътища и мостове" ЕООД, че "БГС Груп" АД предлага за ключов експерт № 1 лице със специалност "Водоснабдяване и канализация", което обстоятелство е "неподходящо и несъответстващо" на предмета на обществената поръчка - реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени, тъй като така определен, предметът не предполага необходимост от инженер със специалност "Водоснабдяване и канализация". Разсъжденията на КЗК за Митко Колев Господинов, посочен като лице за "Началник на строителния обект", притежаваните от него дипломи, специалност и квалификация съдът намира, че не следва да коментира в настоящото решение, предвид факта, че такова оплакване вече не се поддържа в жалбата до ВАС, а отделно от това е спорен и дискусионен въпроса до кой момент КЗК следва да приема и респективно да обсъжда възражения срещу обжалвания пред нея индивидуален административен акт - само тези, посочени в първоначалната жалба или и впоследствие в хода на производството пред нея, дори и в писмените защити и становища, което от своя страна да налага отмяна на дадения ход по същество за проучване на новите обстоятелства и събиране на необходимите доказателства (както е процедирано в случая видно от определение № 918 от 14.07.2011 г. по преписка № КЗК-646/696/2011 г.). Така постановеното от КЗК решение е законосъобразно. По отношение на жалбата на "Пътища и мостове" ЕООД, гр. Варна пред Върховния административен съд: Както в жалбата до КЗК, така и в жалбата си до ВАС този жалбоподател продължава да твърди, че Заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на Кмета на Община Павликени е нищожна, защото не съдържа императивно посочените от закона реквизити - номер, трите имена и подписа на лицето, издало акта. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. В случая нищожността е претендирана първоначално пред КЗК, която е единственият независим административен орган с правомощия по закон да преразглежда актовете на възложителите. В съответствие със закона КЗК е приела, че твърдяните пороци на акта не съществуват. И съставът на ВАС констатира, че заповедта има номер и подпис, а това, че на жалбоподателя е изпратен недовършен екземпляр от нея не променя характера на издадения административен акт. Вярно е, че в него са посочени две, а не три имена на лицето, което го е издало, в какъвто смисъл е изискването на чл. 11, ал. 2, т. 7 от ЗОП, но това не е съществено нарушение на закона. Кметът на Община Павликени към този момент е един единствен и известен на обществеността, което в достатъчна степен гарантира неговата идентификация и индивидуализация като личност, която не може да бъде объркана с друга. Посочването на двете му имена, а не на трите с нищо не променя съдържанието на акта. Тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, в теорията и в съдебната практика е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин. В конкретния случай колкото и имена на кмета на общината да фигурират в издадената заповед, това не може да промени резултата от класирането на участниците в процедурата, нито влияе по някакъв начин на причината, поради която жалбоподателят е отстранен от по-нататъшно участие в нея. Само за прецизност следва да се отбележи, че административният акт се издава в един оригинал, от който може да се правят множество преписи, а също и ксероксни копия, със заверка "вярно с оригинала" и на жалбоподателя не би могъл да бъде изпратен оригинален екземпляр. Твърде стеснително жалбоподателят възприема изискването за изпращане на "решението" като прави буквален прочит на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗОП. По тази логика той следва да има и възражение защо процесният акт е наименован "заповед", а не "решение". Не се спори, че жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 39, ал. 3, предл. второ от НВМОП (Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки). В заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на кмета на Община Павликени няма изложени конкретни мотиви, но заповедта изрично препраща към мотивите, изложени от комисията в Протокол № 5 от 16.05.2011 г. Този начин на мотивировка е напълно допустим съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите, послужили като основание за издаване на административния акт могат да бъдат изложени отделно в други документи, подготвящи неговото издаване. Видно от цитирания протокол, помощния на възложителя орган - комисията е изложила на цели четири страници защо не възприема обосновката на дружеството за предложения от него изключително кратък срок за изпълнение на предмета на обществената поръчка от 75 календарни дни. Нещо по-вече, комисията е преценила, че трябва да привлече външен консултант - ландшафтен архитект, който да дава становища по въпроси, свързани с работата й в рамките на неговата компетентност и по-конкретно за реалистичността на предложените срокове, и такъв специалист е назначен от възложителя. Няма пречка и сам жалбоподателят да прочете задълбочено изложеното в Протокол № 5/16.05.2011 г., но за пълнота и във връзка с твърдението му в жалбата, че членовете на комисията изобщо не са разгледали и респективно не са обсъдили аргументите му в подкрепа на оферирания срок за изпълнение и че комисията не е изпълнила задължението си да разгледа обстойно писмената обосновка, следва да се отбележат част от констатациите на комисията на възложителя. На първо място е посочено, че в голямата си част обосновката (която е изцяло цитирана в протокола) съдържа твърдения за достатъчност на наличната техника, механизация и автомобили, общият персонал на дружеството, но същите са критерии за подбор, които възложителят е поставил към участниците и не са обстоятелства, свързани с изключителност, икономичност или благоприятни за участника условия, които да обусловят така предложения срок за изпълнение на поръчката. Комисията не е приела, че срокът е изпълним, реален и в интерес на възложителя без наличие на посочени конкретни обективни обстоятелства. По отношение на линейния график комисията е констатирала, че са налице посочени СМР в нарушена технологична последователност като например: предвиденото изпълнение на изкопни, бетонови и други работи на "Декоративен клоц с пейки" през периода 45 - 55-ия ден противоречи на технологичната последователност, тъй като стъпването на механизация и работници върху вече готова настилка би нарушило нейната цялост и не би отговаряло на изискванията за качество на изпълнените преди това СМР. Същото се отнася и за предвидените изкопни работи за полагане на PVC тръби и изпълнение на площадкови ВиК през 50 - 60-ия ден от началото на СМР - направата на изкопи върху вече готова настилка от унипаваж и бетонови плочки и бордюри би нарушило тяхната цялост и освен че противоречи на технологичната последователност, не би отговаряло на изискванията за качество на изпълнените преди това СМР. Соченото обстоятелство, че дружеството разполага с достатъчна строителна механизация, автотранспорт и малка механизация за да изпълни качествено и в договорения срок строителството, комисията не е приела като обективно обстоятелство, защото и останалите участници разполагат също със собствена техника и механизация, а възложителят е поставил такова изискване като критерий за подбор. По отношение на представеното обстоятелство за спазване на безопасни условия на труд, комисията е посочила, че това е задължение на участника в качеството му на работодател, а не е обстоятелство от обективен характер, обуславящо предложения с над 30 % по-кратък срок за изпълнение в сравнение със средната стойност на предложените от останалите участници срокове за изпълнение на поръчката. За твърдението, че дружеството е съумявало да извърши работи на сходни обекти и в аналогичен срок и изводът, че същото съумява успешно да реализира възложените обекти, комисията е констатирала, че не е подкрепено с конкретни доказателства. А за твърденията, свързани с документалното оформяне, отчетите за извършената работа, провеждането на координационни срещи между изпълнителя и консултантите, както и че през цялото времетраене на строителството на обекта ще има компетентно лице, което ще получава всички предписания, заповеди и инструкции на консултантите, както и че по време на изпълнение на строителството ще бъде осигурен достъп до строителната площадка на консултантите, комисията е посочила, че са такива, които възложителят е поставил като условия в хода на изпълнението на поръчката и разписани в проекта на договор и не са такива специфични за дружеството и съответно не се считат за благоприятни и обуславящи така предложения срок за изпълнение. Като краен извод от изложеното, комисията на възложителя е отразила, че "в представената обосновка не се съдържат и не са посочени обективни обстоятелства, свързани със: 1. оригинално решение за изпълнение на обществената поръчка; 2. предложеното техническо решение; 3. наличието на изключително благоприятни условия за участника; 4. икономичност при изпълнение на обществената поръчка; 5. получаване на държавна помощ (като изрично е отбелязано, че такова обстоятелство не е сочено от участника)". С оглед изложеното до тук, оплакванията в жалбата се преценяват като неоснователни. По отношение на жалбата на "АТ Инженеринг 2000" ООД, гр. София пред Върховния административен съд: Не е спорно обстоятелството, че със заповед № РД-02-11-705 от 27.05.2011 г. на Кмета на Община Павликени, този жалбоподател е класиран на трето място в откритата със заповед № РД-02-11-203 от 10.02.2011 г. процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени", който обект се осъществява с финансовата подкрепа на Програма за развитие на селските райони по Мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места", съгласно сключен договор № 04/322/00095 от 29.06.2010 г. между Община Павликени и Държавен фонд "Земеделие". Жалбоподателят не е доволен от оценяването по показател Т2 - предлаган гаранционен срок за обекта, предвид условието на възложителя в Документацията за участие, че "предложеният гаранционен срок не може да бъде с повече от 20 % над нормативно определения такъв в Наредба № 2 от 31.07.2003 г." и предвиденото в Методиката, че "участник, предложил срок по-дълъг от 20 % над нормативно установения ще получи 0 точки по този показател". В тази връзка възниква и това е единственият спорен въпрос, който е бил повдигнат и пред КЗК и продължава да стои и пред ВАС, а именно - какъв е минималния гаранционен срок общо за обекта и коя разпоредба от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е приложимата за случая. Според жалбоподателя следва да намери приложение срокът по чл. 20, ал. 4, т. 7, т. 8 и т. 11 от Наредбата - 8 години, а според комисията на възложителя и КЗК - се прилага срокът по чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредбата - 10 години. Въпросът е за квалификацията на различните видове СМР в рамките на целия обект "Реконструкция на централен площад "Свобода" в гр. Павликени", която реконструкция всъщност касае комплексно ново изграждане на площадното пространство и запазване на художествения замисъл. Безспорно е, че се предвижда изграждане на фонтани - три броя сухи и декоративна водна площ с фонтани, всички със стоманобетонна конструкция, изграждане на чешма със стоманобетонна конструкция, изграждане на античен кът с арка - със стоманобетонна конструкция, подпорни стени около зелените площи също със стоманобетонна конструкция. Всички те представляват нови конструкции и съоръжения, при което може да се приеме и без специални познания в областта на строителството, че тези строежи попадат в хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредбата. Твърдението на жалбоподателя, че с оглед вида на възлаганите СМР по процесната поръчка те следва да бъдат определени като такива по чл. 20, ал. 4, т. 7, т. 8 и т. 11 от наредбата, не е доказано. Липсва искане за назначаване на техническа експертиза за изясняване на спорния въпрос. Отделно от това в случая не се констатира като вид СМР изпълнение на хидроенергийно, хидромелиоративно, хидротехническо или водоснабдително съоръжение, за да е приложим 8 годишния гаранционен срок. Математическите изчисления на база 10 годишен гаранционен срок водят до извода, че няма превишение на изискуемите се от възложителя 20 %, тоест няма участник, който да е предложил срок по-дълъг от 20 % над нормативно установения и респективно затова няма участник, който да е получил 0 точки по този показател, поради което единственото възражение на този жалбоподател се явява неоснователно. С оглед всичко изложено до тук, решението на КЗК е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма, не противоречи на материалния закон, нито са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и подадените срещу него две жалби ще трябва да бъдат отхвърлени. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,