Решение № 13868 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2010 г.

Решение № 13868 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Цанко Петков Димитров, действащ като ЕТ "Детектив - Цанко Димитров", гр. Видин срещу решение № 192 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 255 от 2009 г. по описа на Административен съд - Видин. В жалбата и представените допълнителни бележки се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министърът на здравеопазването, чрез юрк. Иванов, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 218 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от 5.03.2005 г., за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на конкретно посочени "медицински лица", които на 5.03.2005 г. са извършили незаконни действия в качеството си на длъжностни лица в административни правоотношения с УМБАЛ" Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, като са изготвили петорна психиатрична експертиза. С решението си АС - Видин е приел, че при установената фактическа обстановка и съдържащите се по делото писмени доказателства, не може да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че ЕТ "Детектив - Цанко Димитров" е регистрирано като търговец, извършващ дейност по охрана, съгласно Закона за частната охранителна дейност. На 22.12.2004 г. лицензът му е отнет, поради образувано срещу собственика му следствено дело с № 1070/2004 г. по описа на ОСлС - Плевен за престъпление по чл. 286 от Наказателния кодекс. Във връзка с назначена по делото съдебнопсихиатрична експертиза ищеца е преминал два психиатрични прегледа, извършени от медицински лица от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" - доц. д-р Мария Стойчева-Александрова, д-р Атанас Атанасов, д-р Васил Василев, д-р Надя Луканова и Юлия Велчева. Според заключението на лекарския екип Димитров страда от персистиращо налудно разстройство. В производството пред първоинстанционния съд са събирани множество доказателства, които в своята съвкупност и взаимна връзка не обосновават извода, че е налице изпълнен състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За конкретния случай основаният спорен въпрос е може ли Министерството на здравеопазването да отговаря по предявения от Цанко Димитров иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид факта, че претенцията се основава на незаконосъобразност на действията не медицински екип към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен, чиито принципал е Министерството. Отговорът на този въпрос зависи от отговора на въпроса дали лекарите към въпросното УМБАЛ са длъжностни лица, осъществяващи административна дейност. Самата дейност по установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство, извършвана от съдебнопсихиатрични експерти - медици, не е административна, тъй като й липсва властническия характер, макар да е свързана пряко с изпълнението на законови разпоредби от Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, Наредба № 16 за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства. Лицето - в случая лекар със специалност "Психиатрия", неизпълнило задължението си за извършване на прецизен медицински преглед (каквото е твърдението на жалбоподателя), изследване и освидетелстване, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на Държавата по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да е извършено от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Следва да се има предвид, че съдът не може да прави преценка на верността и научната обоснованост на изводите от експертизата към онзи момент, нито да проверява мотивировката и отговорите на поставените пред експертизата въпроси, дори при наличието на други медицински заключения, изготвени от други експерти в по-късен момент, съдържащи противоположни заключения относно психическото здраве на пациента. Съдебномедицинската експертиза, като всяка медицинска експертиза, е израз на една оценъчна дейност, а не на лечебна или профилактична медицинска дейност и в този смисъл не е налице медицинско обслужване, от което пък да се търси отговорност от съответното лечебно заведение, респ. от министерството на здравеопазването, чиито принципал е той. Изложеното води до извода, че в настоящия случай действително не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,