Решение № 3700 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2017 г.

Решение № 3700 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 194 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. П. Д. - съдия в Административен съд - В., срещу решения по т. 27.2 и т. 27.3 по Протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 26.09.2017 г. и срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се произнесе по заявление за преназначаване в Административен съд - С.-област с вх. № ВСС-11466 от 21.08.2017 г. и заявление за преназначаване в Административен съд - С.-град с вх. № ВСС-11467 от 21.08.2017 г. С оспореното решение по т. 27.2 по протокол № 37/26.09.2017 г. СК на ВСС е преназначила, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, Ж. А. М. - съдия в Административен съд - В., с ранг "съдия във ВКС/ВАС", на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-град, с ранг "съдия във ВКС/ВАС", считано от датата на встъпване в длъжност и при изготвяне на съдебните актове по обявените дела. С решението по т. 27.3 по Протокол № 37/26.09.2017 г. СК на ВСС е преназначила, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, М. М. Л. - Кабакчиева - съдия в Административен съд - В. Т., с ранг "съдия във ВКС/ВАС", на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-област, с ранг "съдия във ВКС/ВАС", считано от датата на встъпване в длъжност и при изготвяне на съдебните актове по обявените за решаване дела. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решенията и мълчаливия отказ на СК на ВСС, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Поддържа, че решението, с което е преназначена М. Л. - Кабакчиева от длъжността "съдия" в Административен съд - В. Т. в длъжността "съдия" в Административен съд - С.-област е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процедурата с оглед липсата на мотиви, защо е предпочетено за преместване в Административен съд - С.-област съдия от Административен съд - В. Т., а не съдия от Административен съд - В.. Счита, че решението, с което е преназначена Ж. М. - съдия в Административен съд - В. в длъжността "съдия" в Административен съд - С.-град е незаконосъобразно, тъй като при преценката на административния орган за основателността на депозираните заявления за преместване, с оглед заложените критерии, които са предвидени и в чл. 8 от Правилата за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ (Правилата), незаконосъобразно е въведен юридическия стаж на кандидатите, тъй като се явява в противоречие с чл. 191а и чл. 192 от ЗСВ. Поддържа, че като е приел в т. 8 от Правилата, критерии за подбор, различни от аналогичните в други разпоредби на ЗСВ, СК на ВСС е приел оспорените решения в противоречие с целта на закона - при класиране на магистрати, водещ да е стажът в съответния орган на съдебната власт, след него стажът на друга магистратска длъжност и едва при еднакъв такъв да се преценява с оглед на общия юридически стаж. Твърди се, че СК на ВСС е следвало да постанови изричен акт, досежно подадените от жалбоподателката заявления за преназначаване по реда на чл. 194 от ЗСВ в Административен съд - С.-град и Административен съд - С.-област, поради което мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен. Иска се отмяна на оспорените решения и мълчаливия отказ и връщане на преписката на СК на ВСС за нова преценка и произнасяне с изричен акт по отношение на подадените от нея заявления. Ответникът - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Величков, изразява становище за неоснователност на жалбата. По отношение на оспорването на т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г., поддържа, че жалбата е недопустима, и в тази част производството следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Счита, че не са допуснати нарушения на процедурата по чл. 194 от ЗСВ и липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ не урежда случаите, в които желаещите да бъдат преназначени магистрати, са повече от броя на преместените длъжности, поради което критериите, въз основа на които следва да направи преценка органът при постановяване на решението си в подобна хипотеза, са въведени в т. 8 от Правилата. Иска се отхвърляне на жалбата, а в условията на евентуалност - оставянето й без разглеждане в частта, с която е оспорено преназначаването на М. Л. К.. Заинтересованата страна - Ж. А. М. излага становище за неоснователност на жалбата срещу решението, с което същата е преназначена на длъжността "съдия" в Административен съд - С.-град и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованата страна - М. М. Л. - Кабакчиева оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата срещу мълчаливия отказ на СК на ВСС да се произнесе по заявление вх. № ВСС-11466/21.08.2017 г. и заявление вх. № ВСС-11467/21.08.2017 г., подадени от С. Д., е недопустима, поради това, че не е налице формиран такъв отказ. С решенията по т. 27.2 и 27.3 по Протокол № 37/26.09.2017 г. на СК на ВСС е финализирана процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ досежно преназначаването на длъжността "съдия" от Административен съд - В. в Административен съд - С.-град, и от Административен съд -В. Т. в Административен съд-С.-област, поради което не може да се приеме, че е налице формиран мълчалив отказ на СК на ВСС да се произнесе по заявленията на С. Д.. С постановяването на процесните решения СК на ВСС се е произнесла по процедурата за преназначаване, като е определила кандидатът, отговарящ на критериите по чл. 8 от Правилата, и не е било необходимо да се произнася с отделни решения по заявленията на останалите кандидати за преназначаване. Процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, не е конкурсна процедура, имаща за цел кариерната реализация на магистратите, а при нея следва да се постигне баланс в правосъдната дейност, да се улесни достъпа до съд на обществото, поради което в случая с преназначаването на необходимата длъжност в по-високо натоварения съд, тази цел е изпълнена и не е необходимо кадровият орган да постановява допълнителни решения, извън предмета на процедурата - обезпечаване на необходимостта от по-бързо и ефективно правосъдие. В случая не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК - непроизнасяне в законоустановеният срок от страна на компетентен орган по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Кадровият орган изрично се е произнесъл с посочените решения по т. 27.2 и 27.3 по Протокол № 37/26.09.2017 г. от заседанието на СК на ВСС. С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на С. Д. против мълчалив отказ на СК на ВСС да се произнесе по заявление за преназначаване в Административен съд - С.-област с вх. № ВСС-11466 от 21.08.2017 г. и заявление за преназначаване в Административен съд - С.-град с вх. № ВСС-11467 от 21.08.2017 г., следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част. Жалбата в частта срещу решението по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. на СК на ВСС, също е процесуално недопустима по следните съображения: Процесното решение по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. от заседанието на СК на ВСС е прието на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Според разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. С коментираното решение СК на ВСС е преназначил, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, М. М. Л. - Кабакчиева - съдия в Административен съд - В. Т., на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-област. С преходно взето решение от СК на ВСС по т. 9 от Протокол № 33 от 1.08.2017 г., е открита процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от девет ниско натоварени съдилища, като е съкратил по една бройка от всички, в т. ч. и Административен съд - В. Т. и Административен съд - В. и съответно е открил за преназначаване 6 бр. длъжности в Административен съд - С.-град, 1 бр. в Административен съд - С.-област, 1 бр. в Административен съд - П. и 1 бр. в Административен съд - Б.. С решение по т. 46.1 от Протокол № 28 от 21.09.2017 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет, е съкратил, на основание чл. 30, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 от ЗСВ една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - В., а с решение по т. 46.2 от същия протокол, е разкрил, на основание чл. 30, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 194, ал. 1 от ЗСВ една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - С.-град. С решение по т. 46.3 от посочения по-горе Протокол, Пленумът на ВСС е съкратил една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - В. Т. и с решение по т. 46.4 е разкрил една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - С.-област. Вследствие на така развилата се процедура СК на ВСС е уведомил административните ръководители на съдилищата, по отношение на които е взето решение за съкращаване на щатни длъжности, че в 14-дневен срок съдиите могат да подадат заявление за преназначаване на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. О. А. съд - В. Т., заявление за преместване е подадено само от М. М. Л. - Кабакчиева, която с оспореното пред настоящата инстанция решение по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. е преназначена на разкритата в Административен съд - С.-област, вследствие на съкратената в Административен съд - В. Т., щатна длъжност "съдия". С. Д., като съдия в Административен съд - В., в който също е съкратена една щатна длъжност "съдия" и на нейно място е разкрита същата длъжност в Административен съд - С.-град, също е подала заявление за преназначаване по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, като е изявила претенция да бъде преназначена в Административен съд - С.-град или Административен съд - С.-област. О. А. съд - В. заявления за участие в процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ са изявили още трима съдии. Съдът намира, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване решението на СК на ВСС по т. 27.3. С процесното решение не се засягат пряко и непосредствено нейни права и интереси, поради което за нея не е налице активна процесуална легитимация да оспори това решение. Наличието на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Съдът независимо от стадия, в който се намира съдебният процес (пред коя инстанция или в коя фаза от развитието на производството) следи служебно за наличието или липсата на правен интерес от обжалване. Правният интерес от оспорване на индивидуалните административни актове е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на съдебно оспорване, а липсата й прегражда правото на оспорване на акта. В случая, оспореното решение по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. на СК на ВСС, с което СК на ВСС преназначава М. М. Л. - Кабакчиева - съдия в Административен съд - В. Т., на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-област, не поражда промени в правната сфера на жалбоподателката. Тя не е адресат на оспорения административен акт и за нея не се създават никакви права и задължения, респективно не се засягат непосредствено нейни права или законни интереси. Не е засегнато и твърдяното от Димитрова право да бъде преназначена на длъжността "съдия" в Административен съд - С.-област, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Според чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Изискването на горната норма е за пряко и непосредствено засягане или застрашаване на права и законни интереси. Преназначаването без конкурс на съдии, прокурори и следователи е изключително в правомощието на съответната колегия на ВСС, съгласно разпоредбите на чл. 130а, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от Конституцията на Р. Б. и чл. 30, ал. 5, т. 7 и т. 11 от ЗСВ. Както бе посочено по-горе процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, не е конкурсна процедура, имаща за цел кариерната реализация на магистратите, а при нея следва да се постигне баланс в правосъдната дейност, да се улесни достъпа до съд на обществото. В производството по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, в рамките на предоставените им властнически правомощия за обезпечаване на достъпа до съд, съответната колегия на ВСС при съобразяване с изискванията на същата разпоредба, постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност. Освен изложеното следва да се отбележи, че назначената с решение по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. М. М. Л. - Кабакчиева е единствената от Административен съд - В. Т., която е подала заявление за преназначаване предвид откритата процедура по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, поради съкращаването на заета в същия съд длъжност "съдия" и разкриване на същата тази длъжност в Административен съд - С.-област. Административният орган е обезпечил кадрово новоразкритата длъжност с проявил желание за преназначаване съдия от съдът, в който е съкратена същата длъжност, поради което за С. Д. не съществува правен интерес от оспорване на коментираното решение, т. к. не е съществувала конкуренция между М. М. Л. - Кабакчиева и настоящата жалбоподателка, поради наличието само на един кандидат от съда, в който е съкратена длъжност, който отговаря на изискванията по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. За нея щеше да съществува правен интерес, ако в Административен съд - В. Т. е съкратена незаета длъжност и в случай, че от същия съд никой не е изявил желание за преназначаването му във високонатоварен съд. За пълнота следва да се посочи, че целта на закона в хипотезата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е осигуряване на възможност (своеобразно обезпечаване) по отношение на магистрати, евентуално засегнати от закриване на органа, в който работят, или намаляване на неговата численост, така че да запазят длъжността си и възможността да продължат да я изпълняват, макар и в структурата на друг орган на съдебната власт, но равен по степен на техния, и по възможност в същия апелативен район. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че е налице основание по чл. 159, т. 4 от АПК да се остави без разглеждане жалбата срещу решение по т. 27.3 от Протокол № 37/26.09.2017 г. на СК на ВСС и да се прекрати производството по делото в тази част. Жалбата на С. Д. срещу решение по т. 27.2 от Протокол № 37/26.09.2017 г. на СК на ВСС е постъпила в срока по чл. 36 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима. Жалбоподателката е участвала в процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ за преназначаване поради съкращаване на една длъжност в Административен съд - В., в който изпълнява длъжността "съдия" и разкриването на тази длъжност в Административен съд - С.-град, но не е била преназначена, което обосновава правният й интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че с решение по Протокол № 29/18.07.2017 г. СК на ВСС е приела Анализа на натовареността на съдилищата през 2016 г., поради което въз основа на статистическия данни, съдържащи се в него, с решение по протокол № 33 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 1.08.2017 г. е взето решение по т. 9, с което е открита процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от следните нисконатоварени съдилища: Административен съд - В. (1 длъжност), Административен съд - В. Т. (1 длъжност), Административен съд - Ш. (1 длъжност), Административен съд - В. (1 длъжност), Административен съд - С. (1 длъжност), Административен съд - Я. (1 длъжност), Административен съд - С. З. (1 длъжност), Административен съд - С. (1 длъжност) и Административен съд - Г. (1 длъжност), като преместването да бъде за следните високонатоварени административни съдилища: Административен съд - С.-град (6 длъжности), Административен съд - С.-област (1 длъжност), Административен съд - П. (1 длъжност) и Административен съд - Б. (1 длъжност). Със същото решение е указано на административните ръководители на органите на съдебната власт, които са посочени, че следва надлежно да уведомят съдиите в тях за решението на колегията и за възможността в 14-дневен срок от получаването му да подадат заявление за участие в откритата процедура за преназначаване по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от гореизброените съдилища за Административен съд - С.-град (АССГ), Административен съд - С.-област (АССО), Административен съд - П. и Административен съд - Б., като желаещите да се преместят следва да подадат заявления, основателността, на които ще се преценява по следните критерии: комплексна оценка от атестирането, продължителността на юридическия стаж и значимостта на личните мотиви на кандидатите. В изпълнение на това решение заявления за преместване по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ са подали четирима съдии от Административен съд - В. - Ж. А. М. (за АССГ или АССО), преназначена с оспореното пред настоящата инстанция решение, Т. Л. К., С. В. С. и С. П. Д., и трите изявили желание за преместване в АССГ или АССО. В заявлението си подадено до ВСС по реда на чл. 194, ал. 1 от АПК, С. Д. е изложила, че комплексната оценка от атестацията й е "много добра", общият й юридически стаж е 19 г. 04 м. 23 дни, а като личен мотив е изложила, че има противоречия със съдиите в Административен съд - В., нараснало до степен на нетърпимост, освен това синът й е студент в гр. С., и поддържането на две домакинства - в гр. В. и гр. С., изплащането на кредит и необходимостта от медицински грижи за майка й, която е с онкологично заболяване, са икономически неизгодни за нея. В заявлението, подадено до СК на ВСС за участие в процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, Ж. М. е посочила, че са налице лични причини за изявеното от нея желание за преместване, тъй като синът и майка й, живеят в С., а за да изпълнява служебните си задължения в Административен съд - В., на Малинова й се налага непрекъснато да пътува и поддържа две домакинства. Ж. М. има "много добра" атестация от последното периодично атестиране и 35 г. 04 м. и 27 дни юридически стаж. Подадените заявления са разгледани от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС, проведено на 18.09.2017 г. С оглед статистическите данни и данните с подадените заявления, КАК при СК на ВСС е предложила на СК на ВСС да преназначи един от подалите заявления магистрати по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от Административен съд - В. в Административен съд - С.-град. С решение по т. 42 от Протокол № 36/20.09.2017 г. СК на ВСС е предложил на Пленума на ВСС, на основание чл. 30, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 194, ал. 1 от ЗСВ да съкрати 1 щатна длъжност "съдия" в Административен съд - В., а с решение по т. 4.3 административния орган е предложил на Пленума, на същото основание да разкрие 1 щатна длъжност "съдия" в Административен съд - С.-град. С решение по т. 8.2 от Протокол № 40 от заседанието на КАК към СК на ВСС, е предложено на кадровия орган, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, да преназначи Ж. А. М. - съдия в Административен съд - В., с ранг "съдия във ВКС/ВАС", на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-град. С решението по т. 27.2 от Протокол № 37/26.09.2017 г. СК на ВСС е преназначила съдия Ж. М. от Административен съд - В. в Административен съд - С.-град. Оспореното решение на СК на ВСС съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Решението е взето от компетентен орган и е прието с наличието на изискуемия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и с необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Решението на СК на ВСС е мотивирано, тъй като съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ, за мотиви се смятат и мотивите на вносителя на предложението, които в случая са изложени в решението на Комисията по атестиране и конкурси по т. Р-8 от заседание № 39/18.09.2017 г. Изложените от жалбоподателката доводи относно липсата на мотиви към предложението за решение по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ за преместване на щатна длъжност са неоснователни. Съдийската колегия е приела предложението на - Комисията по атестиране и конкурси, поради което мотивите на вносителя на предложението се считат за мотиви на решението на СК по силата на законовата норма на чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ. На заседанието на СК изрично е направено препращане към тези мотиви. Протоколите от заседанията на Комисията по атестирането и конкурси на СК на ВСС са обявени на страницата на ВСС, поради което са общодостъпни. По делото е приложен коментирания протокол, с което е взето решението по т. Р-8 и жалбоподателката е имала обективната възможност да се запознае с него. Освен това законът не изисква при приложение на презумпцията по чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ текстът на мотивите на вносителя да се възпроизвежда в текста на протокола от заседанието на колегията на ВСС, на което е взето съответното решение. Неоснователни са оплакванията са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които имат значение за съдържанието на акта. Изпълнени са изискванията на чл. 34 и чл. 35 от АПК. В случая е открита процедура по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ с подаване на заявления за преместване, а произнасянето на органа е в резултат на тази процедура, и е съпроводено с нарочно уведомяване за започване на производството. Във връзка с произнасянето на органа са събрани доказателства съобразно поставените критерии при преценката кой магистрат да бъде преназначен. Относимите за случая факти и обстоятелства са изяснени в пълнота, като е обсъдена необходимостта от съкращаване на длъжности в по-ниско натоварените съдилища и разкриването им във високо натоварените административни съдилища, предвид приетия анализ за натовареността за 2016 г. Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон. В заявлението подадено от Димитрова, а и в това подадено от заинтересованата страна - съдия Малинова, е изрично посочено, че желаят преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. С разпоредбите на чл. 194 от ЗСВ е предвидена възможност съответната колегия на Висшия съдебен съвет да преназначава без конкурс съдиите, прокурорите и следователите в отклонение от общото правило, че назначаването на такива длъжности става само чрез конкурс. В сегашната редакция нормата има две алинеи, като втората е нова, въведена с изм. и доп. на ЗСВ обн., ДВ, бр. 62/2016 г., но нейното приложение в случая не се обсъжда, тъй като предполага съгласие на двама магистрати, които се преместват чрез размяна на местата, както и съгласие на административните им ръководители. За приложението на първата алинея, чиято приложимост се обсъжда в случая, са предвидени следните кумулативни изисквания: 1. да е налице закриване на съд, прокуратура или следствен орган или намаляване на числеността на броя на заетите длъжности в такъв орган и 2. да е налице разкриване на съответните длъжности в друг район на съдебната власт (равен по степен и по възможност в същия апелативен район). Следва да се уточни, че в използвания в текста на нормата израз "намаляване числеността на броя на заетите длъжности" се съдържа тавтология, доколкото е налице смислово повторение. Посоченият израз не разкрива друго съдържание, различно от "намаляване числеността (броя) на заетите длъжности", т. е. смисълът на изискването е да е намалена числеността на заетите длъжности. Намаляването на числеността (броя) на заетите длъжности представлява по своята същност закриване на длъжността и то закриване на заета длъжност, което съответства на правомощието да се определят брой на длъжностите в съответния орган на съдебната власт. Закриването на орган на съдебната власт или намаляването на числеността на заетите длъжности в такъв орган следва да е осъществено обективно - със съответен нарочен акт на пленума на Висшия съдебен съвет за закриване на съд, прокуратура или следствен орган или за намаляване на заетите длъжности в такъв орган, взет в изпълнение на правомощията му по чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ. В специфичната хипотеза на чл. 194, ал. 1, предложение второ от ЗСВ, закриването на заета щатна длъжност е обвързано с последващо разкриване на длъжност в друг равен по степен орган на съдебната власт, като това правомощие следва също да бъде упражнено при спазване на общото правило по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗСВ, т. е. при преценка степента на натовареност. Едва след като има закриване на орган на съдебната власт или на длъжността в такъв орган и съответното разкриване на длъжност в друг равен по степен орган, съответната колегия на ВСС има правомощието по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ да преназначи на разкритата длъжност без конкурс съдиите, прокурорите и следователите от закрития съд, прокуратура или следствен орган или от съответната закрита заета длъжност в такъв орган. Закриването (намаляването на числеността) и разкриването (увеличаването на числеността) на длъжностите за целите на преместването на конкретен съдия, прокурор или следовател от един орган на съдебната власт в друг, не е предвидено като възможност в чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Такава възможност е предвидена в чл. 194, ал. 2 от ЗСВ, но в случая тази хипотеза не е налице, а и жалбоподателката не се позовава на нея. В конкретния случай има решение на пленума на ВСС, с което е намалена числеността (броя) на заетите длъжности в Административен съд - В. с една длъжност и съответно е увеличена числеността (броя) на длъжностите в Административен съд - С.-град с една длъжност, поради което е възможно съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, подалите заявления съдии от Административен съд - В., да бъдат преместени в Административен съд - С.-град. П. по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е извършена еднократно, след приемане на Анализ за натовареността на съдилищата за 2016 г. и прецезиране на възможностите за преместване, като същата е извършена по единни критерии за всички заявители и съобразно приетите Правила за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ, приети от ВСС (с решение по протокол № 4 от 31.01.2013 г.). Същите са официално обявени на интернет страницата на органа и в този смисъл представляват оповестена практика по приложението на чл. 194 от ЗСВ. Личните мотиви за преместване на даден кандидат не представляват самостоятелно основание за закриване на длъжност, за откриване на нова и за съответно преназначаване, дори и според тези правила. Предвид изложеното, след като в случая има намаляване на числеността на заетите длъжности за съдия в Административен съд - В. и разкриване на длъжност за съдия в Административен съд - С.-град, при подадени заявления за участие в процедурата и от Димитрова и от Малинова, при еднакви комплексни атестационни оценки, при относително еднакви лични мотиви, свързани с обслужването на две домакинства, отглеждането на децата им и родители и неизгодното икономическо положение, в което са поставени, въпреки тяхната значимост, следва да се вземе предвид критерият юридически стаж, за да се извърши обективност на предпочитанието за преместване. В случая безспорно съдия Малинова има по-голям юридически стаж от съдия Димитрова, поради което административният орган се е съобразил с предварително оповестените критерии. В този смисъл оспореното решение на СК на ВСС е взето в съответствие с целта на закона. Правомощието по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е упражнено в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност- да извърши преценка относно необходимостта от кадрови (щатни) промени в орган/и на съдебната власт, да предприеме действия по съкращаване и съответно разкриване на магистратски длъжности, както и да определи конкретния магистрат, който ще бъде преназначен. Кадровият орган съобразява целта на закона за запазването в системата, на работещите в нея професионалисти въз основа на придобитите до момента практически знания и опит, което се постига с поставените от СК на ВСС критерии, съвпадащи с т. 8 от Правилата, изискващи оценка от последната атестация и юридически стаж. Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателката за противоречие на поставените критерии конкретно в коментираната процедура и в заложените в чл. 8 от Правилата, с изискванията на чл. 191а и чл. 192 от ЗСВ, досежно конкурсите. Макар разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ да е поместена в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт", то същата регламентира преназначаването на магистрати без конкурс. И. предвид този ред за кариерни промени, не може да се прави аналогия с разпоредбите, регламентиращи конкурсните процедури. Както бе посочено по-горе целта на законодателя с процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е да оптимизира съдебната система, като закрива органи на съдебната власт, съответно съкращава длъжности и открива съкратените длъжности в друг по-високо натоварен съд. Основната цел на разпоредбата не е избягване на конкурсното начало, за да се преназначават магистрати, а както бе посочено по-горе обезпечаване на кадрите от органите на съдебната власт, в които се съкращават длъжностите, в органите на съдебната власт, в които се разкриват съкратените длъжности. В този смисъл, не може да се приеме, че административният орган, не се е съобразил с критериите, които се прилагат при конкурсите, именно защото процедурата не е конкурсна и поради това, че в дискрецията на СК на ВСС е да реши кой конкретен магистрата да бъде преназначен, за да се изпълни целта на процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. По изложените съображения настоящият състав на шесто отделение на Върховният административен съд приема, че решението по т. 27.2 от Протокол № 37/26.09.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС, с което, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ Ж. А. М. - съдия в Административен съд - В. е преназначен на длъжност "съдия" в Административен съд - С.-град, е законосъобразен акт и подадената жалба против него следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4, и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,