Решение № 2672 от 14.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Митушев срещу Решение 2775/26.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2541/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Митушев срещу Разпореждане от 24.02.2022 г. на полицейски орган при 03 Районно управление (РУ) Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и В. Митушев е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че по отношение на решението са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Денев. Ответникът инспектор И. Боков служител в 03 РУ - СДВР оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Димитрова. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото ѝ приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Разпореждане от 24.02.2022 г. на полицейски орган при 03 РУ СДВР инспектор И. Боков, с което на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на В. Митушев е разпоредено да не нарушава министерска заповед РД-01-973/26.11.2021 г. и разпореждане РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването. За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е материално и процесуално законосъобразно. Решението е недопустимо. Преценката на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима, е неправилна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В обжалваното разпореждане е посочено, че то е издадено на основание чл. 64 ЗМВР, но същото няма характер на разпореждане по смисъла на чл. 64 ЗМВР. Това е така, защото полицейският орган е предупредил г-н Митушев да не нарушава актове издадени от министъра на здравеопазването. Независимо, че е оформено на бланка за акт по чл. 64 ЗМВР, разпореждането от 24.02.2022 г. не създава нови задължения за адресата, различни от тези произтичащи от актовете на министъра на здравеопазването. Поради това то има характер на акт по чл. 65 ЗМВР предупреждение. Наложените ограничения произтичат от актовете на министъра на здравеопазването, а не от отправеното разпореждането на полицейския орган да спазва същите. При неизпълнението им неблагоприятните последици за лицето ще произтекат от неизпълнението на актовете на министъра на здравеопазването. Разпорежданията по чл. 64, ал. 1 ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. По своето правно естество, разпореждането има властнически характер с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и 2 ЗМВР. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 ЗМВР е насочен към предотвратяване на правонарушения от лицето. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 ЗМВР. С протокола за предупреждение не се създават права и задължения за адресата. Несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното правонарушение. В случая полицейският орган не е упражнил самостоятелно правомощие да задължи лицето да постави предпазна маска при посещението си в търговски обект, доколкото това изискване, наложено с цитираните в разпореждането актове на министъра на здравеопазването, публично достъпни на интернет адрес https://coronavirus.bg/bg/1173 и https://coronavirus.bg/bg/1174 не е изпълнил г-н Митушев. В кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, полицейският орган е издал предупреждение към жалбоподателя да не допуска противоправно поведение. Това предупреждение не създава самостоятелни права и задължения за адресата и не е обвързано с прилагането на самостоятелна санкция, поради което няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. и се присъди в полза на СДВР, в състава на което е органът издал административния акт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК