Решение № 7981 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2017 г.
ВАСVIII отделение22.06.2017 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 736 от 09.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на Административния съд - С. - град. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на "Б. К." ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 5 000 лв. - разноски за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7981 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 736 от 09.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на Административния съд - С. - град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221414003701 - 091-001/24.07.2015 г. издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С. -орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта, в която е потвърден с Решение № 135/28.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП и относно непризнатото право на данъчен кредит, както следва: по доставките на "Билд съпорт" ЕООД по фактури № 0 41 от 31.07.2014 г., фактура № 0.. 276 от 28.10.2014 г. и фактура № 0 282 от 30.10.2014 г. ДДС общо в размер на 56 998,28 лв. ведно с лихвата върху нея, по доставките на "БМ Билд" ЕООД по фактура № 0.. 261 от 29.08.2014 г. с предмет "кофражни услуги" и ДДС от 11 989,00 лв., ведно с лихвите върху нея, по доставките на "Авасти инвест" ЕООД /с ново наименование "ЕН ДИ Лоджистик" ЕООД/ и по фактури № 0...52 от 30.07.2014 г. и фактура № 0..53 от 30.07.2014 г. непризнато ДДС в размер на 42 400 лв. общо, ведно с лихвите върху главницата, както и в частта, в която на "Билдинг комфорт" ЕООД за данъчен период на месец октомври 2014 г. по доставките, по които е бил доставчик, на осн. чл. 85 от ЗДДС е начислен допълнителен данък ДДС в размер на 36 439,00 лв. по фактурите издадени на "Булдени" ЕООД, в тази част РА е потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "ОДОП", ведно с лихвите. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б. К." ЕООД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от 24.03.2017 г., изготвен от адв. Владимирова, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита за неоснователно възражението за наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 2 АПК досежно отмяната на РА в частта относно установените данъчни задължения по чл. 85 от ЗДДС" във връзка с фактурите, издадени на "Булдени" ЕООД. Излага подробни съображения за основателност на КЖ в частта относно признатия ДК по фактурите, издадени от "БМ Билд" ЕООД, "Билд съпорт" ЕООД и "Авасти инвест" ЕООД /с ново наименование "ЕН ДИ Лоджистик" ЕООД/. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на спора пред Административен съд - С. град е Ревизионен акт № Р-22221414003701 - 091-001/24.07.2015 г. издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С. -орган, възложил ревизията и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта, в която е потвърден с Решение № 135/28.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, относно непризнатото право на данъчен кредит, както следва: по доставките на "Билд съпорт" ЕООД по фактури № 0...41 от 31.07.2014 г., фактура № 0.. 276 от 28.10.2014 г. и фактура № 0...282 от 30.10.2014 г. ДДС общо в размер на 56998,28 лв. ведно с лихвата върху нея; по доставките на "БМ Билд" ЕООД по фактура № 0.. 261 от 29.08.2014 г. с предмет "кофражни услуги" и ДДС от 11 989,00 лв., ведно с лихвите върху нея, по доставките на "Авасти инвест" ЕООД /с ново наименование "ЕН ДИ Лоджистик" ЕООД/ по фактури № 0...52 от 30.07.2014 г. и фактура № 0..53 от 30.07.2014 г. с непризнато ДДС в размер на 42 400 лв. общо, ведно с лихвите върху главницата, както и в частта, в която на "Билдинг комфорт" ЕООД за данъчен период на м. 10.2014 г. по доставките, по които е бил доставчик, на основание чл. 85 от ЗДДС е начислен допълнителен данък ДДС в размер на 36 439,00 лв. по фактурите издадени на "Булдени" ООД, в тази част РА е потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "ОДОП", ведно с лихвите. За да уважи жалбата на дружеството, административния съд е приел, че оспореният РА е валиден акт, без при постановяването му да са допуснати нарушения на процесулните правила, но е материалнонезаконосъобразен. Приел е, че с РА незаконосъобразно е отказан ДК по фактурите, издадени от "БМ Билд" ЕООД, "Билд съпорт" ЕООД и "Авасти инвест" ЕООД. Този извод е обоснован предвид установеното наличие на договорни отношения между РЛ и неговите доставчици по договори за изработка /на СМР/ и за доставка на движими вещи, приемо - предаване на извършеното по силата на протоколи обр. 19, неоспорени, двустранно изготвени и съдържащи количествено-стойностни сметки и описание на извършеното по вид, цена и количество. Налице е установеност на последващите облагаеми доставки с услугите и стоките, предмет на процесните фактури. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на СТЕ, което потвърждава, че между ревизираното лице и неговите възложители е извършено приемо - предаване на СМР и материали като вещото лице е установило извършване на СМР в обектите по договорите за обществени поръчки /подробно обсъдени от съда/ във вида и количеството, в който са предадени същите. Установено е съответствие между дати, вид и количество на СМР и материали, предадени на ревизираното лице от неговите подизпълнители и между СМР и материали, предадени от ревизираното лице на неговите възложители за изпълняваните обекти. Съдът е приел, че отказът на ДК на дружеството е мотивиран от органите по приходите преди всичко с доводи свързани с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама, вкл. и, че жалбоподателят е разполагал с активи и материали, които са му били необходими за самостоятелно извършване на процесните СМР. В тази връзка решаващият състав се е позовал на решение на СЕС по дело С-324/11, както и на практика на ВАС в този смисъл. Относно установените на "Билдинг комфорт" ЕООД данъчни задължения по чл. 85 от ЗДДС, съдът е приел, че с оглед изводите за реалност на доставките по фактурите на "Билд съпорт" ЕООД, префактурирани впоследствие към "Булдени" ООД, то незаконосъобразно с РА е начислен ДДС в размер на 36 439,00 лв. с аргумент, че същият е дължим от лицето, което го е начислило и при липса на доставка. От заключенията на СТЕ и ССЕ, както и приложените писмени доказателства съдът е констатирал, че в случая се касае за цялостно превъзлагане на декларираните услуги от "Билдинг комфорт" ЕООД към "Булдени" ООД отнасящи се обекти на ДГС - К. и ДГС - Б., които са с предмет "Услуги изкоп скални маси" и "Багер". Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението в жалбата за недопустимост на постановеното решение в частта, относно установените данъчни задължения по чл. 85 от ЗДДС в размер на 36 439,00 лв. по фактурите издадени от "Б. К." ЕООД към "Булдени" ООД. Във възражението на ДЗЛ от 01.09.2015 г. /л. 60/ против РА действително дружеството не излага конкретни съображения в частта относно фактурите към "Булдени" ООД, но искането на жалбоподателя е за цялостна отмяна на ревизионния акт, поради което правилно съдът е приел, че в тази част акта е мълчаливо потвърден, съответно, че е сезиран с жалба и в тази част. С решението си директора на Д "ОДОП" - С. е потвърдил РА в частта относно установените резултати по ЗДДС за д. п. м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 10.2014 г. /касаещ начисления ДДС на основание чл. 85 ЗДДС/. Решението на съда в тази част е допустимо и правилно. Правилно решаващият състав е очертал предмета на спора по делото, а именно налице ли е реална доставка на СМР услуги по фактурите, издадени от "Билд съпорт" ЕООД, "БМ Билд" ЕООД, "Е. Д. Л." /А. И. ЕООД/, съответно на строителни материали от "Билд съпорт" ЕООД /по фактура № 0 ...41/31.07.2014 г./ и респективно дали тези услугите са извършени от лице различно от доставчика на ответника по касационната жалба. По делото не е спорно, че за процесните периоди ревизираното дружество е реализирало приходи от продажби, свързани с изпълнени СМР на обекти: ловен дом "Аркутино - хотелска част и ресторантски блок", намиращ се на територията на "Д. Л. С. Ропотамо" ТД на ЮИДП гр. С., реконструкция и модернизация на пътна инфраструктура към О. Н. К., ремонт и преустройство на лекоатлетическа писта на "С. И. " към община В. Т.. Дружеството е подизпълнител на СМР на посочените по-горе обекти, по които Възложители са ДЗЗД "Банкя2014", ДЗЗД " Дживел 2013", ДЗЗД "Ропотамо 2014", и ДЗЗД "В. Т. 2014", в които участва и самото РЛ. Предмет на спора, както се каза по-горе е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Билд съпорт" ЕООД - с № 0...41 от 31.07.2014 г. с предмет строителни материали съгласно опис /л. 183/; фактура № 0...276 от 28.10.2014 г. с предмет услуга по СМР-изкоп скални маси, транспорт на земни и скални маси, разриване на земни и скални маси с булдозер, разбиване скални маси с къртач, транспорт на механизация до обекта и ДДС в размер на 22 348, 04 лв., с приложен към нея двустранно подписан Протокол № 1 от 28.10.2014 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР касаещ обект на ДГС - Б. /л. 181/, както и фактура № 0... 282 от 30.10.2014 г. за услуги по СМР дейности съгласно протокол, които са конкретизирани във фактурата по мярка, количество и цена. Към нея е приложен протокол № 1 за установяване извършените и за заплащане видове СМР към дата 30.10.2014 г. - за обект - ДГС - К.. Процесните доставки на СМР услуги са извършени във връзка със сключен договор от 01.08.2014 г. между РЛ и "Билд съпорт" ЕООД /л. 184/ за извършване на изкопно-насипни и транспортни работи на обект -Горски автомобилен път и отклонение при км 2 - 946,5 на територията на ТП на ЮИ/ДП К. и ДСГ Б.. У. предоставени от "Билд съпорт" ЕООД са фактурирани на клиент "Булдени" ООД за обекти ДГС - Б. и ДГС - К. във връзка с договор за услуга от 27.08.2014 г. /л. 320/ и договор от 26.09.2014 г., сключени по повод обществена поръчка с възложител ТП "ЮДП" ДП гр. С. - ДТС - К. и изпълнител ДЗЗД "О. С. 2013" - С., в което участва "Булдени" ЕООД. Въз основа на представените по делото писмени доказателства в.л. Авромова, изготвило СТЕ, е потвърдило, че актуваните СМР от "Билд съпорт" ЕООД за двата горски пътя по процесните фактури № 276/28.10.2014 г. и № 282/30.10.2014 г. и последващите доставки към възложителя на ревизираното са фактурирани на "Булдени" ЕООД, като в Приложение № 3 към СТЕ представя в табличен вид справка за договорите, фактурите и актовете обр.19 между страните за горските пътища. От огледа на място в.л. установява, че горските пътища са с ведомствено предназначение, не свързват населени места и други обекти в района, а са с цел създаване на трайна целогодишна пътна връзка на прилежащи горски обекти и територии със съществуващата горска пътна мрежа на териториите на съответните ДГС - К. и ДГС -Б.. С. констативните актове обр.15 обектите са изпълнени според одобрените проекти. В тази връзка правилно съдът е приел за основателна жалбата на дружеството и в частта относно установените задължения по чл. 85 ЗДДС досежно фактурите издадени към към клиента "Булдени" ООД. Материалите, съгласно опис по фактура № 0...41/31.07.2014 г., издадена от "Билд съпорт" ЕООД - част от тях на стойност 56 692,51 лева са вложени в Обект - Стадион "И." община В. Търново, съгласно приложен от РЛ отчет за вложените материали и включва - армировка - 6-12 мм и над 12 мм. Останалата част от тях - на стойност - 11 307,49 лева, съгласно отчет за вложените материали се отнасят за обект - Ловен дом "Аркутино", Ропотамо. Въз основа на доказателствата отразяващи последващата реализация на материалите във връзка с реализирани от "Билдинг комфорт" ЕООД СМР съдът е приел, че е доказан правно релевантния факт на прехвърлянето на получателя на правото на разпореждане с процесните стоки. Този извод е обоснован след подробен анализ на представените по делото доказателства за участие на ДЗЛ като изпълнител на СМР на обект "Ловен дом "Аркутино" в рамките на участието му в ДЗЗД "Ропотамо 2014", договор за обществена поръчка № 27/05.06.2014 г., във връзка с който "Билдинг комфорт" ЕООД е издало 7 бр. фактури, подробно описани в Пр. 1 към СТЕ и Окончателен акт обр. 19 за СМР от 29.10.2014 г. От огледа на обекта на място и въз основа на приложените доказателства в. л. Авромова е констатирала, че при направената съпоставка на описаните строителни материали от № 1 до № 27 вкл. по процесната фактура и СМР предмет на окончателния акт обр. 19 от 29.10.2014 г., с който "Билдинг комфорт" ЕООД актува към ДЗЗД "Ропотамо 2014" строителните материали съответстват по вид и количество на вложените в обекта. Обектът бил е напълно завършен, за което имало съставени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 03.11.2014 г. между Държавно ловно стопанство Ропотамо и ДЗЗД "Ропотамо 2014" и между ДЗЗД "Ропотамо 2014" и "Билдинг комфорт" ЕООД. Аналогични са констатациите на съда и СТЕ във връзка с влагането на останалата част от материалите на обект стадион "И." - В. Търново и участието на РЛ в ДЗЗД "В. Т. 2014" /Приложение № 2-б към СТЕ/. Неоснователно е оплакването в жалбата, че във връзка с фактурата на "Билд съпорт" ЕООД липсват доказателства за предаване и транспортиране на стоките. Фактурата е придружена с опис, в който е отразен вида, количество, единична цена. След като безспорно е доказано влагането на строителните материали по обекти, в които ДЗЛ е извършило СМР, то само липсата на транспортни документи не може да обоснове извод за липса на доставка по см. на чл. 6 ЗДДС. Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на решението и съответно за неяснота относно премета на фактура № 0...261/29.08.2014 г., издадена от "БМ Билд" ЕООД, който е кредитирал съда, доколкото по делото са налични две копия с различно съдържание. Действително в РД и РА ревизиращите са изследвали доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, но отказания ДК е сумата от 9664,00 лв., която кореспондира със сумата по фактурата със същия номер и дата, но с предмет на сделката - доставка на стоки. Следва да се отбележи, че директорът на Дирекция "ОДОП" - С. анализара в решението си фактура № 0...261/29.08.2014 г., с ДДС 11 989,00 лв. и предмет - "услуги по кофражни работи съгласно протокол". Вещото лице Авромова е посочила в заключението си, че кофражните услуги, така както са посочени във фактурата по делото са вложени в обектите, които са предадени от жалбоподателя на неговите възложители. С оглед допълнителните пояснения дадени от в.л. в с.з. на 22.11.2016 г., обосновано съдът е приел, че предмет на процесната фактура е извършване на кофражни работи, т.е. касае се за услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, която е реално изпълнена от "БМ Билд" ЕООД. Във връзка с фактурите, издадени от "Авасти инвест" ЕООД /с ново наименование - "ЕН ДИ Лоджистик" ЕООД/, а именно фактура № 0...52/30.07.2014 г. с предмет авансово плащане по договор от 29.07.2014 г. и по фактура № 0... 53/30.07.2014 г. - авансово плащане по Договор от 30.07.2014 г., касаторът възразява, че не е доказано основанието за издаването им, като се позова на приложено копие на незаверено извлечение от банкова сметка за извършени на 31.07.2014 г. плащания по банков път на обща стойност 254 400,01 лв. с наредител "Авасти инвест" ЕООД и получател "Билдинг комфорт" ЕООД и съответно за липса на основание за признаване на право на данъчен кредит на РЛ. Оплакванията са неоснователни. Във връзка с тези доставки по делото са представени освен фактурите, 6 бр. граждански договора от 30.05.2014 г. за наемане на лица за извършване на строителни дейности, договор за услуги от 29.07.2014 г. /л. 65/, с приложен към него Акт обр. 19 за изпълнените видове СМР, включващи отстраняване на хумусен пласт, изкоп на повърхностен пласт, разчистване на терена, демонтаж на плочи, изливане на бетон, възстановяване на насипи, ръчен изкоп на неподходящ материал и др. дейности. Според този договор възложителят, , Б. К." ЕООД възлага на изпълнителя, , Авасти инвест" ЕООД, а последният приема да изпълни изкопно, насипни и транспортни работи на обект съгласно Приложение 1: Избор на изпълнител за ремонтни дейности и рехабилитация на общински път SHU 1102 / III-2073, В.-Н. К./ Пет могили - К. дол по проект:, , Подобряване достъпа на населението и предоставяне на услуги и до уязвими групи чрез реконструкция и рехабилитация на общинска пътна инфраструктура". Стойността на възложените СМР е не - повече от 250 000,00 лв. с ДДС, а срокът за изпълнение е 300 календарни дни. Към договора е представено Приложение № 1- Количествено-стойностна сметка на стойност 249 597,35 лв. Договорените СМР са декларирани като изпълнени към "Билдинг комфорт" ЕООД, който с Протоколи с № 1/19.12.2014 г. и № 2/19.12.2014 г. - декларира като изпълнени към ДЗЗД "Дживел 2013" - възложител по договор от 14.01.2014 г., сключен с "Билдинг комфорт" ЕООД. Договорът с ДЗЗД "Дживел 2013" е сключен от ревизираното дружество във връзка с договор за обществена поръчка от 14.01.2014 г. със страни община К. - възложител и ДЗЗД "Дживел 2013" - изпълнител. Аналогични доказателства - договор, протокол обр. 19 са приложени и към фактура № 0...53/30.07.2014 г. Неоснователно касаторът твърди, че не е доказано плащане по процесните фактури позовавайки се на незаверено банково извлечение от 31.07.2014 г. Съгласно заключението на ССЕ, неоспорено от страните, вещото лице е установило, че по фактура № 0...52/30.07.2014 г. е дебитирана сметка 411 "Клиенти" - 199 960.01 лв. и са кредитирани сметки 702 "Приходи от продажба на услуги" - 166 633.30 лв. и 4532 "ДДС продажби" - 33 326.67 лв. При получаване на превода е дебитирана сметка 503 "Разплащателна сметка в лева" и е кредитирана сметка 411 "Клиенти" със сумата от 199 960.01 лв. По фактура № 0...53/30.07.2014 г. е дебитирана сметка 411 "Клиенти" - 54 440.00 лв. и са кредитирани сметки 702 "Приходи от продажба на услуги" - 45 366.67 лв. и 4532 "ДДС продажби" - 9 073.33 лв. При получаване на превода е дебитирана сметка 503 "Разплащателна сметка в лева" и е кредитирана сметка 411 "Клиенти" със сумата от 54 440.00 лв. Получените при жалбоподателя фактури са били отразени в Дневника за покупки и СД по ДДС в данъчен период м. юли 2014 г. и ДДС-то по тях е посочен като данъчен кредит. При "Авасти инвест" ЕООД процесните фактури са отразени в Дневника за продажби и СД по ДДС в данъчен период м. юли 2014 г. и ДДС - то по тях е посочен, като ДДС за внасяне, т. е. безспорно се установява както плащане на сделките, така и счетоводното отразяване на фактурите при доставчик и получател. На база приложените протоколи обр. 19 за извършени и приети СМР към процесните фактури безспорно се установява, че "Билдинг комфорт" ЕООД е получател на тези услуги и с тях са осъществени последващи доставки към възложителите на РЛ. Страните не спорят, че СМР по сключените договори за обществени поръчки са изпълнени. Касаторът твърди, че процесните услуги са изпълнени от ревизираното дружеството, а не от доставчиците по процесните фактури - "Билд съпорт" ЕООД, "БМ Билд" ЕООД, "Е. Д. Л." /А. И. ЕООД/. В случая обосновано съдът не е възприел тезата на приходната администрация в тази насока основаваща се на липса на доказаност на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците и наличие на обезпеченост при ДЗЛ. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че в ревизионното производство и в съдебната фаза данъчният субект е провел пълно доказване на релевантните за претендираното право обстоятелства, касаещи процесните доставки на услуги с ангажирането писмени доказателства - договори, актове за приемане на услугите, КСС, обективиращи реалното изпълнение на договорените СМР. Издаването на съответните актове обр. 19 за завършените и подлежащи на заплащане видове СМР, документирано с всяка фактура, установява съгласие на страните за извършването на обема работи и тяхното приемане. Следва да се отбележи, че Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. Частните свидетелстващи документи са допустими в случая на основание чл. 49 ДОПК за фактите, описани в тях. Документите не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Дозателствената им стойност не може да бъде разколебана с представените доказателства за последваща реализация на услугите към съответните ДЗЗД, в които като съдружник е участвал ревизирания субект. При доводи за изпълнение на услугите от различен от цитираните доставчици субект, отказът на правото на приспадане на кредита е обусловено от установяване по безспорен начин на съществуващото/дължимо знание у получателя по доставката за злоупотреба чрез измама с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не може в конкретния казус да бъде аргументирано с броя на наетите от доставчиците лица или с източника на възникналото между тях и доставчика правоотношение. Идентични са мотивите на СЕС, съдържащи се в т. 46 - 53 от решението му по дело С-342/11, според които когато "....доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган...." /т. 53/. Това разбиране е възпроизведено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11. В т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11 е посочено също така, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Уредбата на съюзното право, националното право и практиката на СЕС са разяснени от изпълнителния директор на НАП в Указание № 20-00-134 от 21.06.2013 г., като в раздел трети т. 1 е отбелязано, че "...не е допустимо да се обосновава теза за липса на доставка в условията на абсолютна симулация само с доказателства за нередности при доставчика или предходни доставчици, включително такива за липса на персонал, активи и т. н.. Подобни доказателства биха могли само да подкрепят други основни доказателства, установяващи нередности при самия получател по издадените фактури." В случая такива не са налице. По делото не е било спорно между страните, че доставчиците са начислили данъка по издадените от тях фактури, съдържащи законоустановените реквизити по чл. 114 ЗДДС, както и, че са включили същите в ДП и СД за съответния данъчен период. Доводът за неустановеност на материална и техническа обезпеченост на доставчиците не би могъл да е самостоятелно основание за непризнаване на данъчно предимство на получателя. Като е достигнал до същите правни изводи, при същите фактически установявания, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация се дължат разноски за адвокат в доказания размер - 5000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2017 г. /л. 31/. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,