Решение № 6257 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2017 г.

Решение № 6257 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. М., срещу решение № 16/21.03.2017 г. по адм. дело № 274/2016 г. на Административен съд-В., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-050-6500/456/31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане на Н. М. М. по заявление за подпомагане по Схемата за национални доплащания за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързани с производството, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. М. М., чрез процесуалния си представител адвокат Е. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 13646/14.12.2016 г. по адм. дело № 1900/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решението от 8.01.2016 г. по адм. дело № 422/2015 г. на Административен съд-В., за отмяната на уведомително писмо изх. № 02-050-6500/456/31.07.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за подпомагане по НДКМЗ, за сума в размер на 13 490.42 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и е допуснал до разпит ветеринарния лекар, издал свидетелствата за придвижване/транспортиране на животни. При това е установено, че към 2.08.2014 г., 31 броя говеда са били преместени в друг животновъден обект, находящ се в с. А., община Свищов, собственост на ППОК "Земя-93", което е отразено и в ИИС на БАБХ-ВетИС. П. делото са представени и договор за покупко-продажба, фактура с опис и приемо-предавателен протокол, от които е видно, че собствеността върху говедата е прехвърлена от жалбоподателя на ППОК "Земя-93", на 24.02.2015 г. При тези данни, съдът е посочил, че свидетелствата се издават във връзка с придвижването/транспортирането на животните и независимо от посочената в приобщените по делото свидетелства, цел на придвижването - "търговия", те не представляват доказателства за прехвърляне на собствеността върху животните. Касационната инстанция на свой ред е приела, че по делото не е изяснено дали животните са преместени в животновъден обект, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2/2011 г., както и че при липсата на изложени от първоинстанционния съд мотиви, не може да се осъществи преценка спазени ли са изискванията по чл. 11, ал. 1, във вр. с § 1, т. 10 и т. 11 ДР и чл. 16, ал. 8 от Наредбата с оглед стопанисването на фермата, респективно стопанството, включващо животновъдните обекти, регистрирани на името на жалбоподателя, в които се отглеждат процесните животни. Така, по съображения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, са дадени указания за събиране на относимите към спора доказателства и решението е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-В.. При новото разглеждане на делото е констатирано, че Н. М. е подал общо заявление за подпомагане с УИН: 05/230614/95772 по СЕПП, СНДП, СПП, НДЖ1 и НДКМЗ. Установено е, че стопанисваната от жалбоподателя ферма е регистрирана в регистъра на фермите за производство на краве мляко и се намира в нитратно уязвима зона, съгласно Приложение № 3 към Наредба № 2/2011 г. Видно от попълнените към заявлението за подпомагане таблици, заявителят е декларирал общо 71 броя животни по схема НДКМЗ. С оглед данните по преписката за преместването на част от тях в друг животновъден обект, за което са издадени два броя ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животните от ветеринарен лекар Николов, с посочена цел на придвижването "търговия", лицето заявява, че това е наложено от възникнали при изхранването им проблеми. Въз основа на свидетелствата в ИИС на БАБХ - ВетИС е отразено, че от 02.08.2014 г. процесните 31 броя говеда се намират в обект в с. А., собственост на ППОК "Земя-93", като данните са нанесени и в регистър "Животни и пчелини". По делото са представени документи за прехвърляне на собствеността на животните и приемо-предавателен протокол от 24.02.2015 г. за продажба на 30 броя крави, индивидуализирани с ушните им марки. При второто разглеждане на делото съдът е допуснал до разпит свидетеля Димитров, председател на кооперация ППОК "Земя-93", който е заявил, че само са се грижили за кравите на Милков и те не са заявявани от кооперацията за подпомагане. Според свидетеля собствеността върху животните е преминала към кооперацията едва на 24.02.2015 г., като дотогава те са били собственост на жалбоподателя. Животновъдният обект е собственост на кооперацията, вписан е в ИИС на БАБХ и попада в нитратно уязвима зона. В резултат на представените по делото документи и показанията на разпитаните свидетели, е формиран извода, че отказът за финансиране противоречи на действащите материалноправни разпоредби. Прието е, че на 2.08.2014 г. животните са преместени от един животновъден обект в друг, във връзка с полагането на грижи от жалбоподателя като техен собственик и необходимостта от смяна на пасището им и осигуряването на прехраната им. Съдът е приел, че жалбоподателят е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/2011 г., а именно - да отглежда 50 и повече млечни крави, регистрирани в СИЖРЖО, както и да отглежда кравите най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане (чл. 11, ал. 2). Отбелязано е, че другият животновъден обект също се намира в нитратно уязвима зона, регистриран е по надлежния ред, поради което според съда, Н. М. е имал право на подпомагане при условията на чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Предвид констатираното от Административен съд-В., неправилно определяне на животните с нередности, към установения брой животни, а оттам и на процента на несъответствие, пряко рефлектиращ върху размера на оторизираната сума и незаконосъобразността на постановения отказ, уведомителното писмо, с което е отказано подпомагане за кампания 2014 г. по НДКМЗ за сумата от 13 490.42 лв е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания: 1) регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко съгласно Наредба № 4/2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти; 2) намира се в общини в нитратно уязвими зони съгласно приложение № 3; 3) в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Следва да се отбележи, че с разпоредбата на § 1, т. 10 от Наредбата "лицата, стопанисващи ферма" са определени, като лицата, на чието име е регистриран животновъдния обект, докато видно от доказателствата по делото, животните са преместени от животновъдния обект на Милков, в такъв, собственост на ППОК "Земя-93", което противоречи на изискването по ал. 1 на цитираната по-горе норма. От друга страна, съдът неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, при която подпомагане по схемата се изплаща и когато млекопроизводителите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни в животновъден обект-пасище, намиращ се в община в нитратно уязвима зона, съгласно приложение № 3, и това е регистрирано в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. Действително, по делото е установено, че животновъдният обект на ППОК "Земя-93" е регистриран в БАБХ и попада в нитратно уязвима зона, но не и че е пасище по смисъла на § 1, т. 4а от ДР на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, определящ като "животновъден обект-пасище", място с тревни фуражни култури, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че е спазено изискването животните да са преместени в животновъден обект-пасище, поради което и при липсата на представени доказателства, установяващи това обстоятелство, съдът необосновано и в противоречие с дадените му от предходната касационна инстанция указания, е приел, че са били налице предпоставките за прилагането на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2/2011 г. Неправилно са кредитирани и свидетелските показания на ветеринарния лекар, според които жалбоподателят е бил принуден да премести животните на друго място за смяна на пасището, а не с цел търговия, както е отразено от него във ветеринарномедицинските свидетелства, в резултат твърдяна техническа грешка при оформянето им. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК, приложими субсидиарно в съдебната фаза на административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, свидетелски показания се допускат, освен ако се отнасят до опровергаване съдържанието на официален документ, а в случаите, в които законът изисква писмен документ - ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Представените в случая две ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни, свидетелстват за придвижването на общо 31 броя говеда от животновъдния обект на Милков до този на ППОК "Земя-93", с цел "търговия", поради което данните от тях не могат да бъдат оборвани със свидетелски показания. Още повече, че установената от горепосочените официални свидетелстващи документи, цел на придвижването на животните, кореспондира със съставените впоследствие документи за тяхната продажба. С оглед данните при проверката за установения на място брой животни, който е под декларирания със заявлението за подпомагане и тъй като не са съобразени дадени от ВАС изрични указания, първоинстанционният съд неправилно е приел, че атакувания отказ противоречи на приложимия материален закон. Поради това обжалваното съдебно решение следва да се отмени, при наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и на основание чл. 227, ал. 1 АПК следва касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Н. М. М., срещу уведомително писмо изх. № 02-050-6500/456/31.07.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му относно отказа за финансово подпомагане по НДКМ3. Предвид изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер на 200 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение