Решение № 9632 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2009 г.

Решение № 9632 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава десета, чл. 145 и сл. от АПК и е във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Димитър Гочев Делчев от с. Георги Добрево, общ. Любимец против Решение № 13 от 12.01.2009 г. издадено на основание чл. 34а, ал. 1 , във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС за отчуждаване на части от имоти - частна собственост за държавна нужда - изграждане на обект "Автомагистрала Марица "Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец-Капитан Андреево"от км. 89 +100 до км. 108+260 - дясно платно, намиращи се на територията на област Хасково. Жалбата е по отношение имот номер по ред 10, № 138004, с площ 5, 500дка, с начин на трайно ползване нива, категория VI, находящ се в местн. "Халитова кория", като за отчуждаването е отредено площ от 0, 608дка. земя на стойност в размер на 1 360 лв. Твърди се, че определеното обезщетение не е съобразено със свободно действащите пазарни цени на декар земеделска земя в района, в който се намират, поради което е незаконосъобразно. Иска се завишаване на определения размер, като решението се измени в тази му част и се постанови друго, при което се възприеме от съда цена на декар земеделска земя на квадратен метър 20 лв. В подкрепа на това е направено искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение относно стойността на паричното обезщетение, което следвало да се определи по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС по пазарни цени, по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост с отчуждения имот. Ответникът, Министерски съвет и заинтересованите страни: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Национална агенция "Пътна инфраструктура", вземат становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. По същество, преценявайки доводите на страните и наличните доказателства, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: В проведената процедура по чл. 34а , във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение са отчуждени части от посочения недвижим имот, собственост на жалбоподателя: № 138004, целия с площ 5,500 дка, с начин на трайно ползване нива, категория VI, находящ се в местн. "Халитова кория", като за отчуждаването е отредено площ от 0,608 дка. земя на стойност в размер на 1 360 лв. В преписката на административния орган е приложена независима експертна оценка за определяне пазарната цена на отчуждените части от имотите по ЗДС. Оценката е извършена на база усреднени цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до засегнатите, които са с променена собственост от сделки за покупко продажби, вписани в Службата по вписванията гр. Свиленград, Съдът допусна исканата от жалбоподателя съдебно оценителна експертиза и назначи вещо лице със задача да определи стойността на отчуждените недвижими имоти в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗДС Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно § 1а от ДР на ЗДС "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Вещото лице установява, че 12 месеца преди датата на възлагане на оценката са изготвени две оценки от административния орган съответно към двете дати и периодите са определени съответно - първи - от 22.11.2005 г. до 22.11.2006 г. и втори период - 17.12.2007 г. до 17.12.2008 г. Съобразявайки метода на оценката с нормите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за определяне на "пазарни цени". вещото лице констатира, че за първия период параметрите в оценката на административния орган - 2,32 лв. (кв. м. не отговарят на изискванията по нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като са използувани данни на офертни цени от интернет и усреднени цени по обезщетения по чл. 10б от ЗСПЗЗ. За втория период е взел предвид усреднена стойност от реализирани сделки, извършени една година преди датата на поръчката за оценка. В този случай има предвид два нотариални акта за учредяване на договорна ипотека (приложени към заключението) при стойност на земята за кв. м. земя за единия 4 лв. и за другия 8,22 лв., като дава усреднена стойност по чл. 32, ал. 2 от ЗДС за 1 кв. м. 6,11 лв. или за отчуждената площ от 608 кв. м. общо 3,715 лв. Върховният административен съд възприема заключението на вещото лице дадено за втория период, тъй като според него при определяне на равностойното парично обезщетение са съобразени реализираните две сделки със сходни имоти в периода от една година назад, което не е съобразено от административния орган и което е в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При тези фактически данни се налага извод за основателност на жалбата, като определеното обезщетение следва да се увеличи, съобразно заключението на вещото лице за втория период от 1360 лв. на 3,715 лв. След като по принудителен ред от собственика се отчуждава имот за нуждите на държавата, оценката на обезщетението следва да бъде в такъв размер, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и липсата на принуда за извършване на продажбата. Както се установи по-горе определеният от административния орган размер на обезщетението е занижен и неправилно определен, в нарушение на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Предвид крайния изход на делото на жалбоподателя ще следва да се присъдят направените по делото разноски до размера на тяхната доказаност. Същият възлиза на 750 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. възнаграждение за вещо лице. Воден от горното Върховният административен съд в състав на четвърто отделение