Решение № 381 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след отмяна на определение 7313/20.07.2022 г., постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ловно - рибарска дружина с. Янково срещу решение 495/31.05.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело 922/2020 г. и е прекратено производството по делото. Тричленният състав на ВАС приема, че изменението на границите на ловностопански райони засяга интересите на ловно сдружение или ловни сдружения, които са юридически лица (чл. 30, ал. 5 ЗЛОД) и по закон (чл. 30, ал. 2 ЗЛОД) са призвани да ръководят и организират дейността на ловните дружини и да защитават интересите на ловците в ловните дружини. В тази връзка следва да се посочи, че ловното сдружение е самостоятелно юридическо лице, а като част от него, отделните ловни дружини не са легитимирани страни да защитават самостоятелно интересите си пред съд срещу неблагоприятни административни актове, отнасящи се до определяне и изменение на граници на ловностопанските райони. Макар и да са членове на сдружението, ловните дружини не са персонифицирани правни субекти и не притежават процесуална правоспособност да участват като страна в процеса. Неправилното конституиране на ловно-рибарската дружина в производството пред административния съд не опровергава извода за липсата на право на касационно оспорване поради нейната неправосубектност. В отменителното определение 11381/09.12.2022 г. по адм. дело 8435/2022 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия, е посочено, че съгласно законодателната уредба ловностопанският район е обвързан с ловната площ на страната, включваща всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони (чл. 6 ЗЛОД). Ловното сдружение действа в съответната територия, която е територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство, учредено от лицата, обединени в ловни дружини. Съгласно чл. 3а от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) като субекти, оправомощени да инициират производство за изменение на границите на ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 ЗЛОД са определени една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 ЗЛОД, поради което за касационния жалбоподател е налице правен интерес от оспорване на съдебното решение. Касаторът- Ловно рибарска дружина с. Янково, представлявано от адв. Стоянов обжалва решение 495/31.05.2021 г. по адм. дело 922/2020 г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на сдружение "Ловно-рибарско дружество Велики Преслав" срещу заповед РД-48-56/04.08.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с ново наименование министър на земеделието и храните. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез юрк. Царска в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Ответникът - Ловно рибарска дружина с. Бели Бряг, чрез адв. Свинаров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - Сдружение "Ловно-рибарско дружество - гр. Велики Преслав", чрез адв. Джамбазов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед РД 48-56/04.08.2020 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която на основание чл. 7, ал. 6 и ал. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3а от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД), по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по горите (ИАГ), внесено с докладна записка per. 13-768/19.03.2020 г. е изменена т. 1 от заповед РД 46-1450/02.08.2001 г. на министъра на ЗХ, изменена със заповед РД 46-166/26.05.2014 г. на министъра на ЗХ, в частта по т. 5 и е създадена т. 6., като са обособени по граници два ловностопански района (ЛСР) - ЛСР "Янково" и ЛСР "Бял бряг", чрез разделянето на територията на ЛСР "Янково". За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, и провежда съдебното производство по реда на чл. 179 и следв. от АПК. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3-5 АПК. Приема, че административният орган се съобразява напълно с предложеното от изпълнителния директор (ИД) на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) предложение за изменение на границите на ЛСР Янково, като го възпроизвежда изцяло в оспорената заповед. Позовавайки се на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЛОД съдът посочва, че отделните сдружения и ловни дружини не са оправомощени да определят конкретни граници на ЛСР, а те имат единствено възможност да инициират предложение за подобна промяна, като определянето на самите граници е в правомощието на министъра на земеделието и храните, както е в настоящия случай. Приема, че в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 6 ЗЛОД в заповедта коректно са посочени конкретните теренни форми и землищни граници. В заключение първоинстанционният съд постановява, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон и отхвърля жалбата на Сдружение ЛРД "Велики Преслав" гр. Велики Преслав като неоснователна. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. На първо място, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЛОД ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, а съгласно чл. 7, ал.4 от ЗЛОД площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. В землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район. Като вид ловностопански райони по см. на горепосочените текстове изрично с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 , т. 1 от ЗЛОД са опредени ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29 от ЗЛОД, в т. 2 ловностопански райони на държавни ловни стопанства, а в т.3 ловностопански райони на оградени площи. Съответно в чл.29, ал.2 изречение второ от ЗЛОД е посочено, че в един ловностопански район по чл.7, ал. 5, т.1 се сформира само една ловна дружина. При тази законодателна уредба е видно, че ловностопанският район е обвързан с ловната площ на страната, включваща всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони(чл. 6 ЗЛОД). Ловното сдружение действа в съответната територия, която е територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство, учредено от лицата, обединени в ловни дружини. Именно поради това в чл.3а от ППЗЛОД като субекти, оправомощени да инициират производство за изменение на границите на ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча са определени една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча. Визираните субекти, както и останалите в състава на сдружението, към датата на иницииране на такова производство са определени - това са регистрираните ловни дружини по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в зависимост от определените граници по чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД на ловностопанските райони. Както се отбеляза по-горе именно ловните дружини могат по силата на чл. 30 от ЗЛОД да учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство. В хипотезата, когато се изменят граници на ловностопански райони по см. на чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЛОД, субектите адресати на акта не са неопределени, защото към момента на иницииране и на такова производство по предложение на ИД на ИАГ, могат да се засегнат граници на съседни ловностопански райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗЛОД, които към този момент са с определени ловни дружини, т.е. права и законни интереси на тези дружини, или интереси на ловни дружини, които стопанисват площи от ловностопански райони на държавни ловни стопанства. Адресатите на акта за промяна на граници на ловностопански райони не са неопределими по брой, неподлежащи на идентифициране. Властническото волеизявление на компетентния в случая орган не е насочено към неограничен брой лица, които да не са индивидуално идентифицирани, но определяеми по някакъв признак. Няма как действието на този акт да е еднократно по см. на чл. 65 от АПК, защото това действие т.е. възникналото административно правоотношение по организация на ловната площ не е обвързано с някакво еднократно изпълнение от адресатите. От изложеното следва, че оспореният административен акт по чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД, не носи белезите на общ административен акт, както е прието от АССО, а представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21от АПК. С оглед горното в нарушение на съдопроизводствените правила е проведено производство по реда на чл. 179 и сл. от АПК и оспореното решение е постановено в състав от трима съдии, вместо в състав от един съдия. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав от един съдия, който следва да разгледа жалбата на сдружение Ловно рибарско дружество Велики Преслав, гр. Велики Преслав в производство по реда на чл.145 и сл. АПК. При новото разглеждане на делото настоящата инстанция намира за необходимо да посочи и следното: При постановяване на оспореното решение първоинстанционният съд не изпълнява задължението си да установи фактите по спора като изложи подробни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт, което от своя страна води до невъзможност за настоящата инстанция да провери правилността на извода му, че заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена в съответствие с материалния закон. В съдебното решение не са изложени мотиви въз основа на какви доказателства се приема за установено, че са спазени изискванията на чл.7, ал.6 и ал.7 от ЗЛОД. Като основание за издаване на процесната заповед са посочени две правни основания ал. 6 и ал. 7 на чл. 7 от ЗЛОД, които уреждат различни правомощия на административния орган да извърши първоначално определяне на границите между ловностопанските райони като се ръководи от материалноправните предпоставки по чл. 6, съответно да извърши последваща промяна на така установените граници. АССО приема за установено, че разделянето на ЛСР Янково е инициирано във връзка с предприети действия за разделянето на ЛРД Янково на две отделни ловни дружини съобразно установената нормативна уредба, но без същия да извърши проверка за законосъобразност на така установените граници. По делото не са налице доказателства въз основа на които безспорно може да се приеме, че границите на ЛСР Янково са правилно определени съобразно трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници на ловностопанския район, като прецени и предложението на ловно рибарската дружина Янково, обективирано в протокол от 17.10.2014г. на общото събрание на ЛРД. За установяване на този факт съдът следво да събере необходимите доказателства и ако е необходимо да назначи и съдебна експертиза с оглед установяване правилното определяне границите на ловностопанския район. По изложените съображения решението следва да се отмени, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав от един съдия, който следва да разгледа производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. При новото разглеждане съдът ще следва да събере липсващите доказателства, като укаже доказателствената тежест на всяка от страните, извърши съответните фактически установявания и изложи конкретни правни изводи по отношение на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 168 АПК. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще следва да се произнесе първоинстанционният съд Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение