Решение № 853 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2012 г.

Решение № 853 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Биляна Евгениева Маринова, от гр. София против решение № 4695 от 14.08.2012 г., постановено по адм. дело № 3398/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО") - София не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата на Биляна Евгениева Маринова, от гр. София срещу решение № РО-132 от 08.03.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" - София, с което са оставени в сила разпореждания № № О-21-997-12-00196500 от 13.01.2012 г.; № О-21-997-12-00196501 от 13.01.2012 г.; № О-21-997-12-00196503 от 13.01.2012 г. и № О-21-999-80-00195979 от 13.01.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в СУ"СО" досежно отказ за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по искане вх. № 21-999-10-00036553 от 06.01.2012 г. По делото е установено, че жалбоподателката Биляна Евгениева Маринова, от гр. София е родила детето Георги Димитров Битолски на 21.05.2011 г. във време когато е останала без работа поради незаконно уволнение. Трудовото й правоотношение с работодателя "Булгартрансгаз" ЕАД е прекратено, считано от 08.03.2010 г. С влязло в сила на 03.10.2011 г. съдебно решение е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Спор по фактите между страните няма и изяснени по този начин от първоинстанционния съд същите сочат отсъствие на необоснованост на същото. Спорът между страните е правен. Формулиран с касационната жалба той се свежда до това има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете лицето, чието уволнение е отменено като незаконно, в случай че рискът бременност е настъпил по време, когато това лице е останало без работа поради незаконното му уволнение. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е дал отрицателен отговор на този въпрос. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. Право на парично обезщетение по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) имат само осигурените лица. С § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) дава легална дефиниция на понятието "Осигурено лице", постановявайки че това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Изричното включване в тази дефиниция само на лицата по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО показва, че законодателят не счита лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурени лица. Следователно, жените - работнички или служителки, чието осигуряване е било прекратено поради уволнение, признато след това от съда за незаконно, не са осигурени лица по смисъла на чл. 48а и чл. 52а от КСО и поради това нямат право на предвидените по тези разпоредби парични обезщетения. Това тълкуване намира опора и в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО за времето през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Законодателят е приел, че процесният период се зачита за осигурителен стаж, но е изключил уволнените от категорията на осигурените лица. По изложените съображения първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за посочения период жалбоподателката Биляна Евгениева Маринова, от гр. София не е имала качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове. Съдебното решение е надлежно мотивирано и мотивите му се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение