Решение № 6942 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2011 г.

Решение № 6942 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Столичната община, подадена срещу решение № 126 от 10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 3249 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се обезсили като процесуално недопустимо по изложени съображения, че е постановено по иск за обезщетение, който не е подведомствен на административните съдилища - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по предявен иск от Любка Василева Петрова от гр. София срещу Столичната община за заплащане на обезщетение за вреди, причинени й от незаконно бездействие на кмета на Столичната община по отношение на безстопанствените кучета на територията на общината, е уважил предявения иск за причинени вреди вследствие ухапвания от бездомно куче на 17.12.2009 г. в град София, кв. "Захарна фабрика". Обжалваното решение е процесуално недопустимо, защото предявеният иск за обезщетение за вреди, причинени от бездомни кучета, подлежи на разглеждане от съответния районен съд, а не от административния съд по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С определение № 31 от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 56 от 2010 г., на основание чл. 135, ал. 4 АПК смесен петчленен състав е решил спор за подсъдност между общия и административен съд по отношение на искова молба за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от увреждане от скитащо бездомно куче. Смесеният петчленен състав е приел, че исковете, предявени за обезщетения за вреди, причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, на основание чл. 50 ЗЗД са подсъдни на съответните районни съдилища. С определение № 2 от 19.01.2011 г. по гр. дело № 27 от 2010 г., постановено на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесен петчленен съдебен състав по спор за подсъдност за компетентния съд, който следва да разгледа исковата молба, предявена от физическо лице срещу съответна община за обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от общината на административни задължения по отношение на бездомни кучета, е приел, че "отговорността на общината следва да се ангажира по реда на чл. 50 ЗЗД и спорът е посъден на гражданския съд". Подсъдността е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно, преди да пристъпи към разглеждане на делото. Определението, постановено на основание чл. 135, ал. 4 АПК, с което се решава спорът за подсъдността между общите и административните съдилища на исковете, предявени за обезщетения от уреждане от бездомни животни, не подлежи на обжалване. Определената подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 АПК е задължителна за съдилищата, защото е определен надлежният (компетентният) съд, който следва да разгледа иска, предявен за обезщетения за вреди, причинени от бездомни животни. В посочените съдебни актове са изложени съображения, че по отношение на безстопанствените кучета на територията на съответната община общинската администрация не осъществява властническа, публична или друга административна дейност, за да отговаря по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения за вреди, причинени от административно увреждане вследствие незаконосъобразни действия или бездействия на общинската администрация. За вредите, причинени от безстопанствените животни, отговарят общините на основание чл. 50, предл. 2 ЗЗД - "ако вредите са причинени от животни, които са избягали или са се загубили, отговарят лицата, под чийто надзор са били животните", и тези искове са подсъдни на гражданските съдилища. По изложените съображения обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, като за процесуална икономия производството следва да се изпрати от административния съд за разглеждане по подсъдност на Районния съд - гр. София. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - III отделение,