Решение № 7744 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение 661/25.05.2023 г. по адм. д. 1298/2022 г. по описа на Административен съд- София област. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че в резултат на извършени административни проверки са установени двойно заявени площи от 1,78 ха /заявени от други лица/, които са отпаднали за подпомагане по чл.17, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При извършената проверка на място са установени недопустими за подпомагане площи в размер на 1,62 ха, за които са приложени изискванията на чл. 30б, ал. 2, т. 1 от Наредба 3/ 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на директни плащания, тъй като е била установена различна култура от заявената и площта се счита за наддекларирана. Развити са подробни съображения за законосъобразност на уведомителното писмо. Иска отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна В. Г. С., чрез адв. Х. Стойкова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо (УП) 02-230-6500/1963 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.1/НР, Мярка 12/ Натура 2000 и СЗ-КЛЧ, общо в размер на 37 695,83 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 31 125,45 лв. В мотивите към уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол след извършването на задължителни административни проверки и/или на място по чл. 37 от ЗПЗП. Освен препращане към таблица за изчисляване на финансовото подпомагане (Таблица 1 Оторизирани суми (в лева) и таблица за извършени плащания (Таблица 2), други факти не са посочени. Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, като вещото лице за всеки един от парцелите с номера 55419-794-4-2; 55419-849-3-1; 55419-849-2-8; 61922-15-9-1; 61922-15-7-1; 61922-15-10-1; 61922-15-6-1; 55419-794-2-1; 58548-288-3-1; 619-22-2-1 и 58548-86-8-1 е дало становище след анализ на сателитно изображение за налични растения- картофи върху площите, актуално към м.07.2020 г. и съхранявано в сърварите на Google Earth. Върху част от парцелите е установено площи без следи от земеделска дейност, на други площи без дървесна и храстовидна растителност, за трети площи под угар, полски път. За да отмени оспореното уведомително писмо в обжалваната му част съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи за липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса в писмено становище от ответника. Съдът посочва, че неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение на спора и наличието на неяснота относно волята на административния орган за извършените намаления по всяка една от схемите и мерките, по които е кандидатствал заявителя за 2020 година, както и за наложената санкция, води до ограничаване на правомощието на съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на акта. Недопустимо е мотивите да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ София по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният акт е мотивиран. Административният орган е посочил конкретно в УП какви са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2020 г. Липсват конкретни факти и правно основание, въз основа, на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Съгласно ТР 16 от 1975 год. на ОСГК, на което се е позовал административния съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче не е налице нито една от посочените хипотези. Посочено е в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Това не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представеният доклад за проверка на площи / л.39/ и други документи за извършени автоматизирани проверки /л.90/, не представляват мотиви към акта. Издателят на УП изх. 02-230-6500/1963 от 10.03.2022 г. не препраща към доклада или друг документ и не може да се направи правен извод, че констатираните в тях факти са възприети като фактически основания на отказа за подпомагане. В писмени бележки от 15.05.2023г. по първоинстанционното дело е изразено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ относно недопустимост за подпомагане на част от заявените площи за кампания 2020 г. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви. Немотивирането на уведомителното писмо препятства жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на поисканите своевременно и направени разноски за настоящата съдебна инстанция. Представен е списък за разноски и договор за правна защита с уговорено адвокатско възнаграждение от 6165 лв., определен върху материален интерес. Направеното възражение за прекомерност е основателно. Съгласно чл. 8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 г. размера на адвокатското възнаграждение по дела с материален интерес, който в настоящия случай е 68 821,28 лв., възлиза на 6155,70 лв, но предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото за настоящата съдебна инстанция, както и при съобразяване на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 от АПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди/ лв. в полза на ответника. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение