Решение № 6521 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2014 г.

Решение № 6521 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Технополис България" ЕАД срещу решение № 792/6.08.2014 г. по адм. д. № 399/2014 г. по описа на Административен съд София област. Навежда оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 177, ал. 2 и чл. 193, ал. 2 от АПК и поради това не достигнал до нищожност на АУЗД. Освен това не е приложил и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и неправилно отказал да определени ТБО на базата на количество на отпадъците като съобрази и решение № 472 по адм. д. № 800/2011 г. на АССО, влязло в сила, с което е отменена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Елин Пелин. С оспореното решение първоинстанционният съд на практика е пререшил спорния въпрос по прилагане на подзаконовата разпоредба. В конкретния случай не е налице условието за приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ относно размера на таксата, а отменената разпоредба от наредбата е противоречала на закона от момента на нейното приемане.

Ответната страна директорът на Дирекция "ФСД" Елин Пелин оспорва касационната жалба като неоснователна. Оспореният акт за установяване на задължение не е нищожен на посоченото основание чл. 177, ал. 2 от АПК, защото не противоречи на влязло в сила решение по адм. д. № 800/2011 г. на АССО, което има различен предмет Отмяната на подзаконов нормативен акт има действие занапред - чл. 193, ал. 2 от АПК, а възникналите до този момент отношения се регулират с действащите до този момент разпоредби. В случая са ангажирани доказателства, от които е видно, че е невъзможно да бъде определена таксата битови отпадъци въз основа на количеството, поради което за 2011 г. и 2012 г. основата е данъчната оценка на имота- чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. За процесния период от време услугата е предоставяна от общината и не е имало друг механизъм за изчисляване на размера на ТБО въз основа на количеството на битовите отпадъци. Претендира разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци № 001/8.02.2013 г., издаден от старши експерт МДТ, община Елин Пелин, с който на "Технополис България" ЕАД са установени вземания в полза на община Елин Пелин за такса битови отпадъци за 2011 и 2012 г. и лихва за забава. С решение № 792/6.08.2014 г. по адм. д. № 399/2014 г. по описа на АССО, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдът приема и страните не развиват други доводи, че услугите са реално предоставяни и по този въпрос няма спор.

Решението е обосновано, тъй като е постановено на базата на установените с допустими доказателствени средства факти, от които са изведени материално законосъобразни правни изводи. Касационният жалбоподател навежда оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но от доводите в касационната жалба е видно, че такива не са конкретно посочени и поради това съдът не дължи произнасяне. Служебното начало в касационното производство се разпростира само относно валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на съдебното решение.

Относно установената фактическа обстановка няма спор.

Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 177 от АПК от първоинстанционния съд, тъй като не е прогласил нищожност на АУПВ като противоречащ на решение № 472 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 800/2011 г. на АССО, с което е отменен чл. 17, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Елин Пелин (Наредбата).

Отменителното решение на Административен съд София-област, постановено в съдебно производство по чл. 185 и сл. от АПК, е с предмет чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата и е потвърдено на 11.01.2013 г. от Върховния административен съд с решение № 463/11.01.2013 г. по описа на ВАС, VII отд. Няма данни кога е влязло в сила по реда на чл. 194, ал. 2 от АПК, който гласи, че отменителното решение на съда трябва да се обнародва по начина, по който е обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което означава, че съдебното решение няма обратно действие. Това нормативно разрешение е резултат от вида на акта, който задава правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

В настоящото съдебно производство е оспорен индивидуален декларативен административен акт от 8.02.2013 г., с който са установени към тази дата вече възникнали и дължими публични задължения за 2011 г. и 2012 г., т.е. за минал период от време, през който отмененият чл. 17, т. 2 от Наредбата е действал като част от позитивното право. Следователно:

1. няма данни към 8.02.2013 г. отменителното съдебно решение по адм. д. № 800/2011 г. по описа на АССО да е обнародвано, за да е влязло в сила,

1. дори да е влязло в сила, издаденият АУПВ се отнася за вече възникнали и дължими публични вземания за минал период от време, през който чл. 17, т. 2 от Наредбата регламентира правоотношенията във връзка с таксата битови отпадъци.

Поради това правилно съдът е приел, че не е налице основание по чл. 177, ал. 2 от АПК да прогласи за нищожен оспорения пред него индивидуален административен акт. След като АУПВ не е конститутивен, а декларативен административен акт, с който не се създава занапред задължение, а се установява вече възникнало публично вземане в полза на община Елин Пелин за 2011 г. и 2012 г., обстоятелството, че е издаден след отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата е без правно значение.

Вторият правен проблем по делото е, дали съдът е бил длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност на чл. 17, т. 2 от Наредбата и да следи по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове за съответствието му с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ като нормативен акт от по-висока степен.

За 2012 г. и 2013 г. е действал чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 1.01.2004 г., който гласи, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (правило по ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ). С чл. 9 от ЗМДТ на общинския съвет е делегирано правомощие да приеме наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Под "определяне" на таксата Конституционният съд на РБ разбира определяне на размера на таксата в законоустановени предели, съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. Установяването й като вид публично задължение е от изключителна компетентност на Народното събрание - к. р. № 10 по к. д. № 12/2003 г. Законовата база за определяне на размера на такса битови отпадъци е в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Дали са налице условията за определяне на таксата от общинския съвет въз основа на количеството битови отпадъци или по един от алтернативните способи по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, може да бъде проверено от съда в производството по чл. 185 от АПК. Методиката за определяне на ТБО, заедно с план-сметката за необходимите разходи за съответната година са в основата на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на годишен размер на ТБО, в която от 13.07.2012 г. се включват и отчисления по Закона за управление на отпадъците. Няма данни за 2011 г. и 2012 г. тези решения, които имат характер на общи административни актове, да са оспорени и да са отменени. Разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ не могат в случая да се приложат директно от съда, защото се изпълняват с приемане на наредба и общи административни актове. Настоящият съдебен състав намира, че законодателят не е уредил със закон конкретен императивен начин за определяне основа, ставка и размер на ТБО, поради което няма пряка колизия между отменената чл. 17, т. 2 от наредбата и законовата разпоредба. Това има за последица невъзможност да бъде пряко приложена от съда законовата вместо подзаконовата разпоредба. При отмяна на АУПВ като незаконосъобразен съдът дължи произнасяне по същество и определяне на размер на ТБО по друг, законосъобразен начин, което не може да се направи при липса на обективни критерии и методика за изчисляване на размера на ТБО за съответния период от време на базата на количество отпадъци. В случая съдът дори е събирал доказателства, които е обсъдил, че за процесния период от време не е могло да бъдат установени отделно количеството отпадъци, събирани от физически и юридически лица на територията на общината. Въз основа на установената фактическата обстановка не може да се приеме, че чрез таксата се заплащат явно несъразмерими разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които жалбоподателят може да произведе в зависимост от площта на имотите, предназначението им и/или естеството на произведените отпадъци. Касае се за имот с площ от 66542 кв. м. с находящи се в него сгради хипермаркет и трафопост. Поради това решението като правилно следва да се остави в сила.

Ответната страна претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, но такива не са извършени, поради което искането следва да се отхвърли. Направените разноски по делото принципно се присъждат от първоинстанционния съд в зависимост от изхода на спора, като с решението (втора първа инстанция) са присъдени на община Елин Пелин направените до приключване на устните състезания пред АССО разноски в размер на 4270 лева. Няма оплаквания срещу определението на съда и следователно касационната инстанция не е сезирана с частна жалба.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение