Решение № 10653 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. И., против решение 4820 от 09.05.2025 г., постановено от Административен съд Хасково III състав, по адм.д. 837/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на административния орган да предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че съдът е взел предвид представените по делото справки от ДАБ, но не е анализирал обстойно информацията, съдържаща се в тях, относно приложимостта и спрямо хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Намира, че първостепенният съд не е потърсил други източници на информация, а този подход противоречи на методологията за Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, защото макар във визираните справки да са посочени източниците, въз основа, на които са изготвени, от съдържанието им не се установява, какви части от тези източници са използвани и въз основа на какви критерии. В тази връзка изразява становище, че при постановяване на решението си съдът е следвало да ползва общодостъпни източници и най-вече информация за страните по произход, публикувана на интернет страницата www.ecoi.net. Поддържа, че в конкретния случай е приложим принципът забрана за връщане /non-refoulement/, като се позовава на Квалификационната директива /Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/, член 18 и член 19 от Хартата за основните права на ЕС, както и мотивите към нея. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Евгени Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на Административен съд Хасково. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 31.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, като за проверката по чл. 168 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Според участващия по делото прокурор изводът на първостепенния съд за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ кореспондира с доказателствата по делото, като липсват фактически и правни основания за корекция на този извод. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. А. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 4820 от 09.05.2025 г. е отхвърлена жалбата на М. А. И., гражданин на Сирия, против решение 2265 от 07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна и същият е материално законосъобразен. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция Международна дейност на ДАБ от 29.01.2025 г. /вх. МД-02-60/29.01.2025 г./ относно актуалната политическа обстановка в Сирия с данни за състояние на сигурността в страната, както и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г., съдържаща информация за Кюрдската армия и начините за мобилизиране. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изяснено е, че разказаната от кандидата история за ареста му от Свободната армия и престоят в техен затвор за 10 дни основателно е била счетена за неправдоподобна и не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила. Съдът е подробно е обсъдил, че заявеното от жалбоподателя по време на интервюто пред ДАБ, че евентуално ще бъде мобилизиран, за да се сражава за кюрдските сили, не може да се счита за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от страна на представители на която и да е армия или друга военна организация в Сирия в коментираната насока. В тази връзка е приел, че не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации /Наръчника на ВКБООН/, а според актуалната информация за общото положение в Сирия след смяната на властта през декември 2024 г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел въвеждането в редиците на армията в страната. Изложеното, според съда, прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Съобразено е обстоятелството, че понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в разпоредбата на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС и поради това тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Отчетено е обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, поради което и с оглед данни в тази насока, съдът е ценил представените в хода на съдебното производство справки с вх. МД-02-78 от 03.02.2025 г. и с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ. Въз основа на данните в тях, първостепенният съд е приел, че в периодите преди и около изготвянето на справките в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността, но това се установява само за отделни области /провинции/, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Акцентирал е на възможността за вътрешно разселване, която се потвърждава от най-актуалната справка на ДАБ от 08.04.2025 г., съдържаща данни за хиляди завръщащи се в Сирия лица. Според съда информацията в справките и данните от общодостъпните източници на информация свидетелства за подобряване на общата обстановка в Сирия, а поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Поради това съдът е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Споделил е съображенията му, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, както и че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане /non-refoulment/. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молби на кандидата, съответно подадени чрез СДВНЧ [населено място] с вх. УРИ 105400-3691 от 18.09.2024 г. и чрез РПЦ [населено място] към ДАБ с вх. 3891 от 30.09.2024 г., за предоставяне на международна закрила, след което на 28.01.2025 г. с него е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него арабски език. Въз основа на представен документ за самоличност с [номер], издаден от Сирия на 03.06.2017 г. и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че М. А. И. е гражданин на Сирия, роден е на [дата] в Сирия, област Хасака, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], без професия, с начално образование, неженен. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братът и сестрите на търсещото закрила лице, всички с посочено местонахождение в Сирия. Чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия на 05.08.2024 г, преминал е нелегално в Турция, а впоследствие на 03.09.2024 г., също не по законоустановения ред, е влязъл в Република България. Чуждият гражданин е посочил, че баща му, брат му и трите му сестри са останали да живеят в Сирия, в [населено място]. Според разказаната бежанска история селото и района, в който М. А. И. живеел, били под контрола на кюрдите от 2013 г. На 25.07.2024 г. бил задържан от Свободната армия, защото тръгнал да напуска Сирия през гр. Рас Алайн, а той идвал от район под контрола на кюрдите, поради което го приели за предател. Поради липсата на доказателства, че работи за кюрдите, го освободили и по негово мнение целта на това задържане била да го рекетират за пари. Посочил е още, че кюрдски бойци дошли да го търсят за казармата през 2022 г., но избягал, като още в същата година го хванали и го отвели в лагер за тренировки в Тел Тамер, където преминал военно обучение в рамките на 45 дни. След това му дали отпуск, но той не се върнал в казармата и никога повече не бил търсен за отбиване на военна служба. Чужденецът изрично е заявил, че не е ставал свидетел на сражения и не е виждал убити хора през годините на войната в Сирия, а семейството му твърдяло, че към настоящия момент икономическото положение в Сирия било много лошо и все още продължавали сраженията между кюрди и турци. Описал е, че в страната си по произход не е имал проблеми заради религията или етноса си; не бил осъждан и не е имал проблеми с официалните власти; не е членувал в политическа партия или организация, нито в религиозна общност; не е получавал заплахи и не му било оказвано насилие. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд относно приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУБ. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Предвид обстоятелството, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения или поради други морални убеждения, обосновано съдът е преценил, че не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока /така съгласно § 169, 170 и 170 от Наръчника на ВКБООН/. Нито в хода на административното производство, нито пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства за неговото повикване в армията, както и че властите са го търсили с такава цел, поради което следва да се приеме, че в случая се касае единствено за нежелание на лицето да се сражава в редовете на сирийската армия. Обосновано разказаната история относно задържането от Свободната армия е счетена за неправдоподобна, тъй като в нея се констатират вътрешни противоречия досежно причината за задържането дали се касае за съмнение в предателство или за опит за рекет. Освен това, според приложената по административната преписка справка с вх. МД-98 от 13.02.2025 г. относно Кюрдската армия /силите на демократична Сирия, Кубанска армия/ и начините за мобилизиране, задължителното набиране на войници в кюрдските райони има географски обхват само в североизточна Сирия, там където контролът е от страна на кюрдските сили, а в останалата част от страната Законът за наборната повинност / Задължението за самоотбрана , Duty of Self Defence/ не се прилага. Поради това безспорно чуждият гражданин е разполагал с възможността да избере друг район от Сирия, където може да се установи, но той не го е сторил, а е решил да напусне страната си на произход. Разказаната бежанска история не може да аргументира прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не свидетелства за релевантно преследване на чуждия гражданин. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Безспорно, с оглед идентичността на разпоредбата на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена/ и действащата норма на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, тълкуването, дадено с цитираното решение на СЕС е запазило своето значение и остава съществено за разбирането и прилагането на правилата за предоставяне на хуманитарен статут. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че и към настоящия момент семейството му - баща му, брат му и трите му сестри, продължава да живее в Сирия, в Алкарак, като не се твърди да са били обект на преследване или каквито и да било заплахи /така според проведеното интервю, л. 28 от първоинстанционното дело/. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че съдът е взел предвид представените по делото справки от ДАБ, но не е анализирал обстойно информацията съдържаща се в тях относно приложимостта и спрямо хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и относно общата обстановка в Сирия. Това твърдение не намира фактическа и правна обосновка, защото първостепенният съд е извършил задълбочена проверка на общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, като е събрал всички необходими доказателства, включително справките на Дирекция МД при ДАБ. Обжалваното решение е подробно мотивирано защо не са налице основания да се счита, че поради самия факт на присъствието си на територията на Сирия чуждият гражданин не може да се счита изложен на реална опасност от тежки посегателства и заплахи. С оглед неопроверганата им материална доказателствена сила, са били ценени и подробно обсъдени справката от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, както и представените пред първата съдебна инстанция справки съответно от 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г. Според последните данни милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Предвид големия миграционен поток към Сирия, Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. В съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК е обсъдена и най-новата медийна информация, според която въоръжените сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025 г., освен че не са повсеместни, не са насочени пряко към мирните граждани на тази страна. Тези данни не могат да мотивират промяна в правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с подобряването на общото положение в Сирия се потвърждават от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБОО11 продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие . През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ па 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът е следвало да се позове не само на представените от ДАБ справки, който подход противоречи на методологията за Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, а и на общодостъпни източници и най-вече информация за страните по произход, публикувана на поддържаната на интернет-страница www.ecoi.net. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Що се отнася до информацията, публикувана на интернет страницата www.ecoi.net /информационна система за страните на произход на отдела ACCORD на Австрийския Червен кръст/, настоящата касационна инстанция следва да отбележи, че същата е изцяло на английски език и по аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК може да бъде използвана за нуждите на производството само ако е придружена от превод на български език. В случая не се установява необходимост от изследване на поместените там данни, тъй като съдът е извършил подробна и мотивирана оценка на обстановката по сигурността в Сирия не само въз основа на официалните справки на ДАБ, а и след преценка на медийни материали на български език. Неоснователно е и последното възражение на касационния жалбоподател, че в случая е приложим принципът забрана за връщане /non-refoulement/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. След като административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, включително са преценили обективно, че твърдените от кандидата рискове не са релевантни за предоставянето на международна закрила, то задължението, произтичащо от принципа non-refoulement е спазено. Не се констатира пропуск в задължителната оценка на риска и спазване на забраната за връщане, а касационното оплакването се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,