Решение № 8946 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 419/2010 г.

Решение № 8946 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 419/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Агенция за приватизация - София, представлявана от изпълнителния директор Тодор К. Николов срещу решение № 1076 от 19.06.2009 г. по адм. д. № 2546/2008 г. на Административен съд - гр. Варна и определение № 4644 от 5.10.2009 г. за допълване на решението в частта за разноските. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като на основание чл. 221, ал. 3 от АПК се иска обезсилване поради изтекла давност за предявяване на иска. Поддържат се доводи също за необоснованост на решението и допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. П отношение на определението за допълване на решението обезсилено. Ответницата не се представлява и в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна, както по отношение на решението така и по отношение на допълващото го в частта за разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Частната жалба наречена касационна по отношение на определението за разноски счита за основателна, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1, АПК. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на Евгения Тонкова от гр. Варна, с която е предявила иск за 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган Агенция за приватизация - София, при изпълнение на служебната им дейност е уважил уважил предявения иск като основателен и доказан. Приел, за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно разпоредителна дейност - прехвърляне на инвестиционните бонове, регистрирани на нейно име на друго лице като получател, действал с пълномощно, което не е било подписано от нея. Прехвърлянето е извършена на два пъти на 22.07.2003 г. са прехвърлени 375 инв. бона и на 29.09.2003 г. още 125 инв. бона. Като последица от прехвърлянето на тези бонове, боновия баланс по сметката след 29.09.2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона. Прехвърлянето на боновете не е извършено по реда на чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 7 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата, по искане на притежателя им чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - обр. № 1 от Приложение № 2 и с приложено към нареждането изрично нотариално заверено пълномощно. Съдът приел също, че служители на АП (като администрация към МС, която организира и осъществява процеса на приватизация) при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове и титуляра на боновата сметка на лицето, представила се като пълномощник. В резултат на това, ищцата е претърпяла реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност, установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда, т. е. ищците са доказали отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е неправилно в частта с която е уважен предявения иск за 375 лева. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е била собственик на 500 инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата в регионалното бюро, в което е регистрирана сметката в обслужващо звено № 219999, което тя никога не е заявявала. Избраното от нея бюро е било с код 030100 и не е разпореждала промяната му. Впоследствие установила, че на 29.09.2003 г. боновете и са прехвърлени на друго лица в регионално бюро за което тя не е упълномощавала никого, нито е подавала молба за промяна на избраното от нея обслужващо сметката и бюро. При приетите за установени фактически обстоятелства по делото правния извод на съда, че искът е основателен и доказан е обоснован и законосъобразен. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. За конкретния спор съдът обосновано е приел, че ищцата не е променил обслужващото звено (няма доказателства по делото) и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод съдът законосъобразно е направил и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) -, за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай жалбоподателката е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищцата е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могла да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистриран в единната база на АП. Увреждането на ищцата е настъпило към след 29.09.2003 г. (когато са регистрирани на другото лице и останалите 125 инв. бонове), защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на друго лице са прекратени нейните права за участие в централизирани публични търгове - т. е. тя е заличена като титуляр на бонова сметка към АП. Самия факт, че представеното пълномощно е за няколко лица, без дата на издаване, без попълнени пълни данни за упълномощителя и броя на боновете които ще се прехвърлят е следвало да заостри вниманието на служителите за да извършат проверка на исканото прехвърляне, което те не са сторили. Основателно обаче е възражението за изтекла погасителна давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В тази връзка, съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ почива на фактическия състав на непозволеното увреждане, но с някои характерни само за него специфики, една от които е безвиновният и, обективен характер. В тази връзка вземането за обезщетение за вреди, настъпили в резултата на незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, възниква от датата на увреждането, именно защото конкретния служител извършил действието или бездействието, е без значение за реализиране на отговорността. Откриването на виновното лице би имало значение при евентуален регресен иск на юридическото лице и за това за този иск давността тече от датата на увреждането, тъй като е известно юридическото лице което отговаря за незаконосъобразните действия. В настоящата хипотеза датата на първото увреждане е 22.07.2003 г. и петгодишната погасителна давност е изтекла на 22.07.2008 г. и в тази част искът следва да се отхвърли като погасен по давност. С Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленум на ВС "Относно някои въпроси на погасителната давност при вземания за непозволено увреждане " е прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволеното увреждане е изискуемо от деня на извършването когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностния срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Частната /наречена касационна/ жалба е допустима и основателна. Определение № 4644/5.10.2009 г. за допълване на решението в частта за разноските е постановено по искане, направено извън срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съобщението за изготвено решение е получено от адв. Петрова - процесуален представител на жалбоподателката, на 24.06.2009 г. Решението подлежи на обжалване, като срокът за тази страна изтича на 8.07.2009 г. Приложима е първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съгласно която в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането е постъпило на 16.07.2009 г. и е било недопустимо, като просрочено. Да се обезсили определението. По изложените съображения касационната жалба е частично основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,